Правни аспекти на референдума за запазване на лева

На 7 юли 2023 година мнозинството в Народното събрание отхвърли провеждането на референдум за запазването на българския лев като валута и съответно отлагането на присъединяването към еврозоната, до поне 2043 г. Парламентът отхвърли така формулираното предложение за референдум, въпреки че бяха спазени всички законови изисквания и бяха признати за валидни поне 470 хиляди подписа от събраните общо над 600 хил.

Това решение на парламентарното мнозинство, както и неговата аргументация, провокираха немалко правни дебати. На преден план бе поставена дилемата относно законността въпроса на самия референдум от една страна и законността на решението на Народното събрание да го отхвърли, въпреки спазените законови изисквания. Впоследствие, две от парламентарно представените политически формации сезираха Конституционния съд поради съмнения в конституционността на решението на парламентарното мнозинство да откаже провеждането на референдум по съответния въпрос.

Развръзката на този казус би могло да отвори нова глава в историята на съвременната българска конституция. Въпросът за ролята на пряката демокрация, прякото участие на гражданите във властта е поставен недвусмислено. Именно в този контекст от ЕКИП публикуваме правния анализ на Тончо Краевски – юрист и докторант в юридическия факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“.

Този текст си поставя за цел да докаже две неща:

1. Решението на Народното събрание да откаже провеждането на референдум противоречи на закона и на Конституцията;

2. Въпросът на подписката не е уреден в ратифициран международен договор;

Основните заключения на анализа са следните:

Референдумът, като инструмент, не е даденост на демокрацията, а се е наложил и продължава да се налага постепенно през борба между гражданите и парламента.
Парламентът тълкува закона неправилно в своя полза, присвоявайки си правомощието да проверява дали законът е спазен.
Настоящият текст на закона е резултат от парламентарния дебат между представителите на БСП и ДПС в Четиридесетото Народно събрание, които имат различия относно духа и същността на Конституцията.
Принципът на правовата държава повелява КС да изтълкува текста не само от гледна точка на законодателните мотиви, но и на интереса на гражданите.
Въпросът за приемането на еврото не е уреден в Договора за функционирането на ЕС по начин, който изключва възможността България да избере кога да го приеме.

Пълния анализ можете да прочетете на този линк.