Позволете на Илон да изживее своя звезден миг

Триумфът на SpaceX ни напомня, че талантите на Мъск са в бизнеса, а не в политиката.

С излизането на SpaceX на борсата миналата седмица, Илон Мъск се превърна в първия в света трилионер на хартия. Но това може би е върхът на неговите постижения. Макар че пускането на акциите, оценило SpaceX на 1,77 трилиона долара, опроверга критиците (като в първия си ден затвори с капитализация от над 2 трилиона долара) и се оказа категорична проява на доверие към Мъск, дните, в които той може да се къпе в безапелационно признание, стават все по-редки.
Преди десетилетие това признание щеше да бъде почти всеобщо. Тогава Мъск беше по-малко богат и далеч по-малко известен, но все пак оставаше една изключително магнетична фигура в бизнеса. Той беше създал две успешни компании – SpaceX и Tesla, доказвайки, че амбицията и частната инициатива могат да побеждават въпреки трудностите: първо, с надеждни и евтини ракетни полети, и второ – с атрактивен електромобил за масовия пазар. В момент, в който Америка се превръщаше от дръзка нация на предприемачи в държавно-капиталистическа бюрокрация, този роден в Южна Африка и натурализиран в Канада мъж възроди американския мит. Той провъзгласи, че неговата лична мисия (Manifest Destiny) е изпращането на пилотирана експедиция до Марс.

Ако има нещо вярно, то е, че смелостта на Мъск по онова време дори беше подценявана. По-късно двете му основни компании щяха да бъдат обвинени, че са защитени от конкуренцията благодарение на държавна подкрепа – под формата на кредити за електромобили за Tesla и дългосрочни договори с НАСА. Критиците на Мъск недоволстваха, че предприемаческият му талант е прехвален.

Истината обаче беше точно обратната, както се разказва в биографията му от Ашли Ванс от 2015 г.: рискованият баланс за поддържането на тези капиталоемки предприятия живи напук на всички обстоятелства би съкрушил много други мениджъри. В тези две големи начинания имаше много неща за възхищение. В епохата на аутсорсинга Мъск побърза да опровергае общоприетата мъдрост, като настоя за вертикална интеграция – тоест да прави възможно най-много неща вътре в самата компания. Той също така заложи на реалното производство – истинска ерес според каноните на глобализацията.

Нищо чудно тогава, че той държеше да бъде свързван с героя от комиксите на Marvel Тони Старк – ексцентричния милионер, изобретател и индустриалец, който през свободното си време е Железния човек. Мъск беше толкова запленен от това сравнение, че си уреди епизодична роля в „Железният човек 2“, след като предостави базите на SpaceX като снимачна площадка за филма.

По онова време грешните преценки на Мъск се приемаха просто като ексцентричност, а понякога дори и като доказателство за скрития му гений. Проектът Hyperloop например беше неговата концепция за високоскоростна совалка – капсули във вакуум, които се движат с над 700 мили в час. Тя обаче не представляваше нищо повече от набързо нахвърляна скица върху салфетка от 58 страници. Лошата страна на характера на Мъск – като това да набеди през 2018 г. за „педофил“ английския пещерен спасител, извадил 12-те тайландски деца – също беше подмината с лека ръка, дори след като в биографията на Ванс изплуваха примери за поразителна жестокост. Неговата лична асистентка с 12-годишен стаж, Мери Бет Браун, беше уволнена, след като Мъск я накара да излезе в двуседмичен отпуск, за да разбере колко важна е тя всъщност за бизнеса му. Когато тя се върна, Мъск според информациите просто я съкрати (въпреки че той оспорва тази версия на събитията).

Кога точно общественото мнение се обърна срещу него? Това е въпрос, който бившите му фенове обичат да дискутират. Мъск неизбежно загуби по-либералната аудитория (читателите на Guardian) в момента, в който започна да прави изказвания срещу имиграцията и „уоук вируса на ума“ – но той изгуби и част от най-големите си поддръжници. И за това си има причини. Неизпълнените обещания на Мъск относно възможностите за автономно шофиране са толкова много, че вече имат собствена страница в Уикипедия. Продуктовата линия на Tesla също остаря: компанията не е предлагала нов модел седан от няколко години, а лошо замисленият и слабо продаван Cybertruck е поредната скица, която трябваше да си остане на салфетката. В същото време конкурентите, предвеждани от китайската BYD Auto, предлагат по-високо качество от това на Tesla на много по-ниска цена.

Покупката на Twitter пък беше импулсивно решение, от което Мъск се опита всячески да се измъкне, докато съдът не го принуди да завърши сделката. Политическите му намеси се оказаха некомпетентни и контрапродуктивни – като подкрепата му за крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) и за етнонационалистическата партия на Рупърт Лоу „Възраждане на Британия“ (Restore Britain) в Обединеното кралство. И двете по-скоро пречат, отколкото помагат за изграждането на траен отговор срещу политиката на идентичността. В Америка ефективността на неговия Департамент за правителствена ефективност (DOGE) при съкращаването на публичните разходи е силно оспорвана. Спестените средства в действителност може да се окажат много по-малко от сумите, които му се приписват.

Перфектното първично публично предлагане на SpaceX изглеждаше като завръщане на стара рок звезда на сцената. Новите фенове са любопитни да видят за какво е целият този шум, докато старите просто се радват да го видят отново в добра форма.

Но това може да е най-доброто, което изобщо ще видим оттук нататък. На първо място, раздутите оценки неизбежно спадат и този спад ще засегне лично много американци. Нещо повече, пазарната оценка на компанията се основава на изумително оптимистични очаквания за приходите от xAI. Проспектът предвижда изкуственият интелект Grok да генерира приходи в размер на 26,5 трилиона долара – което е повече, отколкото струва цялата дигитална икономика днес. Това би било невероятен обрат, тъй като в момента търсенето на Grok е толкова ниско, че Мъск се принуди да отдаде под наем дейта центровете си на конкурентите Meta и Anthropic.

Освен това, както писах наскоро в Telegraph, до 2030 г. SpaceX ще се изправи пред сериозна конкуренция както на пазара за изстрелване на ракети, така и на този за сателитна свързаност. Ракетата Blue Origin на Джеф Безос претърпя катастрофална авария миналия месец, която унищожи стартовата ѝ площадка и нанесе щети за милиарди долари. Дълбоките джобове на Безос и подчертано личното му съперничество с Мъск обаче – съчетани с нуждата на американското правителство от втори (и по-предвидим) доставчик – означават, че това отстъпление ще бъде временно.

Макар и дръзките бизнес лидери да могат да променят нещата и дори да задават тона на епохата, политиката си остава по-надеждният път за постигане на трайна промяна – независимо дали става дума за по-малко държава или за ограничаване на политиката на идентичността. Да разчитаме на един дълбоко пронизан от недостатъци човек като Илон Мъск да свърши това вместо нас, в крайна сметка е проява на инфантилност.

Автор: Андрю Орловски

Андрю Орловски е ежеседмичен колумнист в „Telegraph“.

Източник: “SPIKED”