Орбан залага на дясно бъдеще за Европа

Бившият унгарски премиер нападна миграционната политика на ЕС, твърдейки, че тя е превърнала миграционното предизвикателство в криза на интеграцията.

Завръщайки се в Брюксел за първи път след изборното си поражение, бившият премиер на Унгария Виктор Орбан се опита да излъчи увереност по време на пресконференция при закрити врата, на която присъства и екип на Brussels Signal. Едно от основните послания на неговата среща с медиите бе, че единична загуба на избори не променя общата посока на европейската политика. Орбан многократно представи алианса „Патриоти за Европа“ като политическата сила на утрешния ден.

Според него „националистическата и антимиграционна десница“ ще продължи да расте. „Десницата бележи ръст“, заяви Орбан. „Виждаме го навсякъде.“
Този растеж, аргументира се той, все повече поставя дясноцентристките партии в Европа пред стратегически избор. Позовавайки се на т.нар. санитарен кордон (cordon sanitaire), използван в страни като Франция за изолиране на крайната десница, Орбан посочи, че тази стратегия в крайна сметка ще стане неустойчива. В интерес на истината, тъкмо днес в Европейския парламент дясноцентристките и десните групи гласуваха заедно за въвеждането на по-строги правила за връщане на мигранти.

„Ако десницата иска да побеждава, тя трябва да създаде това мнозинство“, заяви той, изтъквайки, че консервативните и националистическите партии в крайна сметка ще трябва да работят заедно, вместо да разчитат на съюзи с левицата.

Пресконференцията се проведе в момент, в който Орбан се опитва да отклони общественото внимание от вътрешнополитическите си проблеми и обвиненията в корупция. Попитан относно призивите за разследвания и обвиненията, свързани със злоупотреби с европейски фондове, Орбан до голяма степен пренебрегна въпроса. „Няма нито едно наказателно преследвано лице“, каза той, като многократно отказа да навлиза в същността на обвиненията.

Орбан настоя, че нито един факт не е доказан: „Аз съм човек на фактите“, заяви той пред репортерите. „Намеците и инсинуациите не са моят свят“, добави бившият премиер.

Този отказ да се дадат конкретни отговори идва в момент, когато Орбан се намира под сериозен натиск от страна на настоящия министър-председател Петер Магяр. Магяр прокара конституционна поправка, която ограничава премиерския мандат до общо осем години (два мандата) – мярка, която се разглежда като пряко насочена срещу Орбан, тъй като има ретроактивно действие за всички мандати след 2 май 1990 г. и на практика му затваря пътя към евентуално завръщане във властта.

Вместо това Орбан пренасочи разговора към темата за това, което той определи като провали на Европейския съюз. Брюксел, твърди той, не е успял да изпълни основните си отговорности: сигурност, мир, икономически растеж и контрол над миграцията. Европейските лидери, загатна той, биха могли да спрат възхода на десните партии само ако са в състояние да посочат конкретни успехи.

Бившият унгарски премиер разкритикува остро миграционната политика на ЕС, твърдейки, че тя е превърнала миграционното предизвикателство в криза на интеграцията. Той отправи критики и към икономическите резултати и енергийната политика на Стария континент, заявявайки, че Брюксел е наложил скъпоструващи екологични мерки, но същевременно не е успял да генерира растеж.

Украйна се оказа друга негова основна мишена. Орбан препотвърди позицията си против присъединяването на Киев към Европейския съюз, заявявайки, че приемането на Украйна ще донесе „бедствие“ за Европа. Унгария, по думите му, вече е предоставила на Украйна всичко, което тя е поискала, но членството в ЕС остава червена линия.

Когато обаче беше попитан какви грешки са довели до изборната загуба на неговата партия ФИДЕС, Орбан не показа особено желание за отговор. „Бих могъл да отговоря“, каза той. „Но не искам.“

По-късно той все пак призна, че носи отговорност за загубата, заявявайки, че няма нито едно важно решение в предизборната кампания, за което той да не е отговорен. Въпреки това той отказа да посочи конкретни грешки. Орбан изтъкна, че пропуските на ФИДЕС ще бъдат предмет на обсъждане в рамките на срещата на „Патриоти за Европа“ преди срещата на върха на Европейския съвет на 18–19 юни, и изрази надежда, че изводите ще послужат за бъдещите кампании на останалите десни партии.

Автор: Ан-Лор Дюфеал

Източник: “Brussels Signal”