Помним ли героите? - 141 години от рождението на Христо Узунов

Христо Узунов (1878 – 1905)


Христо Димитров Узунов е български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Роден е на 22 октомври 1878 г. в Охрид, Вардарска Македония.

Баща му Димитър Узунов е дългогодишен учител и борец за независима църква, близък на Григор Пърличев, а майка му Анастасия Узунова произтича от стария стружки възрожденски род Чакърови и е първа братовчедка на Христо Матов и Милан Матов. Христо Узунов заедно с двамата си по-малки братя Андон и Ангел (също деец на ВМОРО) е възпитаван от майка си в духа на патриотизма. След завършването на основното училище в Охрид учи педагогическа специалност в Солунската българска мъжка гимназия през 1894-1895. Там е привлечен към ВМОРО от Даме Груев и ръководи ученическия бунт от 1896 г. в гимназията. След това е учител в Охрид. На 5 август 1898 г. Методи Патчев убива в центъра на Охрид сърбоманина Димитър Гърданов. Сред арестуваните е Христо Узунов, заедно със съмишлениците си Патчев, Кирил Пърличев и др. Христо лежи 9 месеца в затвор. От затвора той пише на майка си:

"Моля те – в името на светите ми чувства към теб – да не скърбиш, нито да плачеш за мен. Най-доволен ще се чувствувам, ако ти с твоето поведение бъдеш пример за другите майки."

В периода януари 1902 г. - март 1903 г. е повторно затворен в Битолския затвор. С излизането си от затвора заема мястото на току-що убития охридски войвода Тома Давидов.

На Смилевския конгрес, Христо Узунов поддържа тезата, че населението още не е готово за въстание. Въпреки това той е избран за началник на всички бойни сили в охридския район и взима участие в боевете при Сирулски рид и село Куратица срещу турската войска по време на Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието от записките му са ясни имената на всичките 478 загинали в Охридско-Стружко.

На Прилепския конгрес на ВМОРО от 1904 година е определен за организатор и ревизор на четите в Охридско, Стружко и Кичевско. В следвъстаническия период Узунов обикаля с четата си и в Кичевско и главно се сражава с представители на сръбската въоръжена пропаганда.

През нощта между 23 и 24 април 1905 г. четата на Христо Узунов и Петър Георгиев е обградена от турски аскер в село Цер, Крушевско. Четата се сражава смело, но след като свършват мунициите им, Христо Узунов и четиринадесетте му другари решават да изпълнят клетвата си при революционното им посвещение: да не се предават живи. Командващият турската част от своя страна гледал да ги убеди да се предадат, като им обещал, че ще бъдат помилвани. Изпратил най-напред свещеника на селото да ги убеждава. След като свещеникът се върнал, без да успее, пратена била учителката. Тя стояла по-дълго. В това време Узунов написал писмо, което учителката взела и скрила в пазвата си. В него Христо Узунов, преди да свърши със себе си, изпраща до другарите си от Организацията своя последен завет:

"Уверен, че не ще бъдем избавени, за последен път пращам ви братски поздрав... Последният съвет до всички другари е: да бъдат искрени към делото всички ония, които му служат... Нашата идея ще бъде постигната. Ето защо ще умра спокоен и с чиста съвест пред законите на светата ни Организация. Досега умишлено с нищо не съм напакостил на Делото, ако ли сте забелязали в мене някои погрешки, то уверени бъдете, че туй е станало неволно. Прося извинение.

Моля нарочно поздравете любезната ми майка, която никогаж не съм я забравил от ума, защото тя ме направи такъв. Нека и тя ме извини, че с нищо не се е зарадвала от мене."

В писмото има и няколко щифровани редове. "Срещу скалата, където сме сега – пишеше той в тях, – оставих во една дупка на зидът моето кесе со четири и пол наполеони и една лира и около четиридесет гроша. Те са охридски пари."

Когато смъртта вече летяла над него, той имал достатъчно свобода на духа, за да мисли за малкото съкровище на Организацията, което носел със себе си, гледайки да го тури в безопасност. Докрай той не загубил и своя хумор. Писмото свършва с послепис:

"Имам достатъчно време, за да ви направя някои възклицания, но излишни ги считам.
С'Богом свете и ти Савле Въртоверче!
Ета ви богат материал за Шангов и бюлетин."

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}