Нисичка, мургава, но със страхотно изразителни очи и невероятен вътрешен огън, който привличал като магнит, била първата жена в България, удостоена с четири ордена „За храброст“ и войнски чин. Това е боркинята - комита Донка Ушлинова!
И макар животът на тази смела жена да е достоен за вдъхновение на поколения българи, никой от големите ни автори не го е описал в произведенията си и тя не става известна като баба Илийца или Райна
Княгиня. Още по-жалко е, че срещу името на Донка Комитката днес в Уикипедия някой неизвестен „автор“ я е представил освен като „българска революционерка и военен деятел“ и като „терорист“…
Но много от нас няма да се съгласят с подобно определение за една горда българка, тясно свързана с Варна, която с оръжие в ръка се е борила да осъществи мечтата на цял един народ – да види България целокупна! А животът на тази жена е толкова невероятен, че прилича на легенда или приказка, която си заслужава да бъде разказана.
ДОНКА УШЛИНОВА – Комитката, участничка в Илинденско-Преображенското въстание, е родена на 1 декември 1885 г. в село Смилево, Битолско.
Рано остава без майка и баща й решава да я омъжи едва 15-годишна за Ставре Ушлинов от съседното село Лера, който веднага след сватбата оставил младата си булка сама и тръгнал на гурбет в чужбина. Лера било китно село, разположено в Битолската кааза, нахия Гяваткол на Османската империя, в подножието на Пелистер планина. В него имало около 200 къщи, от които само 80 били български, а останалите турски. Българите живеели сравнително уредено, имали си своя църква и училище, но били подложени на постоянен тормоз от местните турски дерибеи.
Най-страховит бил Реджеп Салиев, известен с прозвището си Джелеп Реджо, който ходел навсякъде въоръжен, охраняван от свои хора и въоръжени „до зъби“. Местните моми и млади жени не смеели да излязат на улицата, за да не го срещнат. А най-много от домогванията му страдала 18-годишната Сребра Домазетова, която въпреки неговите закани и заплахи към семейството ѝ се омъжила за изгората си Апостол Ушлинов – братовчед на съпруга на Донка.
Сватбата не само не угасила мераците на турчина към Сребра, но му дала повод да обърне внимание и на хубавата й млада етърва - Донка, чийто мъж бил на гурбет в Цариград. Свирепият Реджеп ага на всяка цена искал да завлече в харема си двете млади жени и да ги потурчи.
Скоро положението им станало нетърпимо. Невъздържаният бей не ги оставял намира. Българите се обърнали към местните турски власти с молба да озаптят Реджо, но това се оказало напразно. Озлобеният Реджеп и хората му заловили Апостол и му нанесли жесток побой. Освободили го при условие да се откаже от Сребра и тя, заедно с етърва си Донка, да отидат в харема на Джелепа.
След като се прибрал Апостол и чули условието на бея, Донка и Сребра решили да убият насилника, това бил единственият начин да се спасят от тормоза и унижението. Направили хитър план, в който била посветена само майката на Сребра - Петра. През август 1902 г. пуснали слух в селото, че Апостол е изпъдил Сребра и тя се е прибрала в къщата на майка си.
Тържествуващ, Джелеп Реджо веднага изпратил хора да предупредят Петра, че с добро или лошо ще вземе дъщеря й в харема си. Майката отишла при него и му казала, че е съгласна Донка и Сребра да влязат в харема при условие да остави семейството на намира и да не ги тормози вече. Помолила бея да отиде някоя нощ тайно да вземе младите жени, за да не се разчуе из селото. Джелеп Реджо се зарадвал и заръчал на Петра да събере Донка и Сребра още на следващата вечер, а той сам щял да мине да ги вземе, без да узнае никой.
Нищо неподозиращият бей пристигнал в дома на Петра и се настанил удобно, да се порадва на бъдещите си ханъми. В това време Апостол пристъпил тихо зад гърба му и му надянал въже на врата. Сребра го ударила с бухалка през коленете, а Донка с тесла през ръцете. Безпомощен, беят започнал да се мята и да се моли за живота си. Но тримата били безпощадни – Апостол затегнал примката, а жените дърпали краката му, докато насилникът не издъхнал. Замъкнали тялото до християнските гробища и го заровили в предварително изкопан гроб. Властите дълго търсили изчезналия, започнали обиски и арести. Под особено подозрение било семейството на Ушлинови, тъй като всички знаели за проблемите им с Реджеп ага. Тримата обаче успели да избягат и хванали гората. Осъдени били задочно на строг тъмничен затвор, а присъдата им останала в сила и след Илинденското въстание.
След бягството си Донка и Сребра отишли при войводата Славейко Арсов, който ги приел в четата си. Така те станали първите жени комитки и се включили в борбата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация срещу османското господство в Македония. Настоявали да бъдат третирани наравно с мъжете четници. Обличали се в мъжки дрехи, учели се да стрелят с пушка и револвер. Оттук започнал другият живот на Донка Комитката. Смелата българка взела участие в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Бойното й кръщение започнало още в първия ден на въстанието, 20 юли, когато участвала в боя за град Ресен. Безстрашно се хвърлила в боевете в Демирхисарско и Прилеп, а след потушаването на въстанието под командването на Борис Сарафов оцелелите комити се изтеглили на североизток през Белград към майка България. От София Донка заминала за Варна, където вече бил нейният съпруг Ставре Ушлинов.
Двамата си построили дървена колиба в гората до града и започнали да произвеждат дървени въглища, за да се препитават. Но дошла 1912 г. и първата Балканска война. Донка и съпругът й се записват като доброволци. Донка Комитката се превръща в единствената българка, участвала в три войни и единствената жена, носител на пълен комплект от ордени „За храброст“ - от ІV до най-високата I-a степен.
Единствената жена доброволка, Донка попада в 8-ма костурска дружина и участва в едно от най-важните сражения - знаменитата битка при Шаркьой и пленяването на корпуса на Явер паша. Нейният безкраен кураж й печели авторитет, Донка изнася мотивиращи речи пред мъжете, някои от които са съхранени и до днес: “ Храбри български войници! Мили мои бойни другари! За кого сте оставили жени и деца? За какво сте тръгнали да мрете? За Македония! Да, за Македония, която има хубостите на рая, но която звероподобните врагове на нашето племена са обърнали на ад. За Македония! Дето сребристи потоци я кръстосват и правят пленително хубава.
За Македония, дето се говори, пее и плаче на чист бащин български език!” Ушлинова става първата и единствена жена в България пълен кавалер на ордена „За храброст“. След демобилизацията през 1918 г. Донка и Ставре се завърнали във Варна. Народното събрание отпуснало на Донка Ставрева еднократна помощ от 10 000 лева. С тях успяват да построят малка къща в Добруджанския квартал на града. През 1924 г., когато е 39-годишна, тя ражда своето единствено дете - синът си Александър. Освен за него самоотвержената жена до края на живота си се грижи и за сираците от войната. Тя е член и на Варненското дружество на запасните офицери „Другарски съюз“. Смелата българка, комитката Донка Ушлинова умира на 27 юни 1937 г. Ранната смърт на Донка и късното раждане на детето й за съжаление го орисват да преживее същото, което и самата тя – то остава без майка едва на 13-годишна възраст! В издадения некролог на Варненското македонско женско благотворително дружество при Македонския женски съюз се казва: „Почина Донка войвода, жена революционерка, героиня, самоотвержен и смел борец за родните идеали”.
Смъртта я застига във Варна, далеч от родната Македония, за която тя дава всичко по силите си, но така и не успява да се върне и свободно да се нарече българка...
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.