"Политико": "Алтернатива за Германия" - грубото политическо събуждане от невзрачната политика на Шолц

04-02-2024г.
0
Лентата

Автор: Джеймс Ангелос, politico.eu

Вътрешната политика на страната стана нефункционална, точно когато лидерството на Берлин на световната сцена е може би най-нужно.

Германците дълго време смятаха невзрачната си политика за добродетел.

Канцлерът Олаф Шолц – човекът, чиято привидна автоматичност му спечели прозвището „Шолцомат“ – беше избран на поста с негласното обещание да поддържа германската политика скучна. Той описва себе си като гарант за стабилност и като естествен наследник на предшественичката си Ангела Меркел, която управлява Германия в продължение на 16 години, осигурявайки равновесие във все по-нестабилните времена.

Но нещата за Шолц не проработиха както беше планирано. Германската политика сега е по-фрагментирана и напрегната, отколкото когато и да било през последните години, страната е потопена в протести и стачки, икономическите проблеми са в разгара си, а крайнодесните в Германия – във възход.

Германците са склонни да изпитват ужас от дълбоко поляризираната американска политика. Поради това много хора обърнаха внимание, когато в отговор на скорошните фермерски протести в цялата страна земеделският министър Джем Йоздемир от „Зелените“ говори за „опасното“ градско-селско разделение на германското общество, което има потенциала да създаде „условия, подобни на“ тези в Съединените щати.

„Хората вече не разговарят помежду си“, продължи той. „Те вече си нямат доверие, и се обвиняват един-другиго във всички злини на света.“ Целта трябва да бъде да „запазим страната обединена в центъра“, заключи Йоздемир.

Новите политически противоречия в Германия идват в момент на нарастваща глобална нестабилност и перспективата за втори президентски мандат за Доналд Тръмп в САЩ, което може радикално да промени архитектурата на сигурността, от която Европа е зависима. С войната в Украйна и опасенията от конфликт с Китай за Тайван, сега ЕС може да има нужда от лидерството на Германия повече от всеки друг момент след Студената война.

С други думи: моментът не е подходящ за дисфункционалност на германската политика.

Разплитането

По време на дългия мандат на Меркел Германия преживя своите сътресения – например бежанската криза и дълговата криза в еврозоната – но въпреки това нейното канцлерство беше изградено на основата на прагматичен центризъм и политически консенсус, макар мнозина сега да смятат, че нейното постоянство е породило известно национално самодоволство.

Под ръководството на Меркел, и когато САЩ гарантираха отбраната на Германия, страната успя да запази сигурността си, без да е принудена да прави жертви. Евтината енергия от Русия и необременената световна търговия спомогнаха за поддържането на конкурентоспособността на германската индустрия. И въпреки раждането на крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) през 2013 г. – по онова време като антиевро партия – идеята, че тя може да добие такава популярност, че да се бори за властта, изглеждаше далечна.

Сега германците преживяват грубо събуждане.

Лидерите се опасяват, че втори мандат на Тръмп може да остави Европа без американска защита и Германия да остане най-големият военен поддръжник на Украйна. Експортно ориентираната германска икономика, засегната от високите цени на енергията след нахлуването на Русия в Украйна и от безбройните смущения в световната търговия, беше най-зле представящата се икономика в света през миналата година и страната изглежда обречена на първата си двугодишна рецесия от началото на 2000 г. насам, тъй като не се вижда възстановяване.

Канцлерството на Меркел беше изградено върху прагматичен центризъм и политически консенсус, въпреки че мнозина сега смятат нейното постоянство за маскирано самодоволство

Икономическите проблеми на Германия се усложниха от поредица стачки на машинистите на влакове с искане за по-кратко работно време, включително най-дългата до сега шестдневна стачка, която спря пътнически и товарни влакове, като допълнително наруши веригите на доставки. Говорител на германския държавен железопътен оператор нарече действията „стачка срещу германската икономика“.

В същото време доверието в способността на основните партии да се справят с огромните проблеми на страната намалява. Лявото правителство на тристранната коалиция в Германия е обхванато от боричкания и бюджетна криза и е едно от най-непопулярните в следвоенната история на страната – точно както Шолц е един от най-непопулярните канцлери. Проучванията показват, че доверието на населението в политическите институции рязко спада – според неотдавнашно проучване вече само 13 % от германците имат доверие на политическите партии.

„Духът от бутилката“

Няма по-голям признак за свиването на политическия център на Германия от възхода – и нарастващия екстремизъм – на „Алтернатива за Германия“.

През последните дни германците, които смятат партията за сериозна опасност за републиката, излязоха по улиците на масови демонстрации. Катализатор на протестите беше доклад, в който се описваше тайно събиране на десни екстремисти, включително политици от AfD, в хотел близо до Потсдам, за обсъждане на „генерален план“ за депортиране на чужденци и „неасимилирани граждани“.

Докладът развълнува германското общество както нищо друго от Обединението насам и предизвика осъдителни реакции от страна на политици и общественици от всички нива. В интервю Хендрик Вюст, премиерът на християн-демократите (ХДС) в Северен Рейн-Вестфалия, нарече AfD „нацистка партия“. Включиха се дори ръководителите на клубовете от Бундеслигата.

„Ако не се вдигнете сега, значи не сте разбрали нищо“, заяви Кристиян Щрайх, 58-годишният треньор на FC Freiburg на пресконференция преди мача по-рано миналия месец. С мрачно изражение на лицето, докато на екрана зад него трептяха имената на рекламодателите, той добави: „Пет минути преди полунощ е. Ако сега не разбирате това... не сте научили нищо от часовете по история в училище.“

Германските лидери и политици прегърнаха масовите демонстрации.

„Може би това, което сега преживяваме по улиците, е сигнал за събуждане на демократичния център“, заяви германският президент Франк-Валтер Щайнмайер в интервю за Германската обществена телевизия.

Ключовият въпрос сега обаче е дали закъснелият бунт може да спре възхода на крайната десница. AfD получава 21 % в национален мащаб, което е лек спад от началото на протестите, но партията остава на второ място след дясноцентристкия алианс, включващ Християндемократическия съюз.

В областите на бившата Източна Германия, където са базирани най-много от най-крайните политици на AfD и където през септември ще се проведат три избора за държавни постове, партията продължава да води в проучванията. Основните ѝ поддръжници, особено в източните ѝ крепости, едва ли ще се откажат от нея въпреки позоваването на ужасяващото нацистко минало на Германия.

Дори Шолц в интервю за германския всекидневник „Die Zeit“ миналата седмица заяви, че не вярва, че подкрепата за AfD ще се стопи.

„Духът излезе от бутилката“, каза той.

Продължаващата подкрепа за AfD подсказва дълбоко разделение, което превръща управлението на страната във все по-голямо предизвикателство. Политическата фрагментация се засилва от появата на нови популистки партии, като например Алианса на Сара Вагенкнехт, стартиран в началото на миналия месец от Вагенкнехт – бивша икона от лявото пространство, която съчетава традиционните леви позиции с рестриктивни политики за емиграция и убежище, както и се застъпва за по-тесни връзки с Москва.

Партията планира да се състезава на изборите за Европейски парламент през юни и на изборите в провинциите в източната част на Германия. Проучванията сочат, че тя може да се превърне в нова политическа сила в страната, която допълнително да промени политическия пейзаж.

Други протести

В един от студените януарски дни хиляди фермери вкараха тракторите си в Берлин и ги паркираха по пътищата, водещи към емблематични паметници в центъра на града – Брандембургската врата и Колоната на победата.

Фермерите привидно бяха в града, за да протестират срещу правителствения план за постепенно премахване на данъчните облекчения за дизеловото гориво за селскостопанския сектор – мярка за спестяване на разходи, предприета от коалицията в отговор на бюджетната криза – но след това протестите се превърнаха в много по-широко движение, изразяващо възмущение.

Един трактор, паркиран в близост до Колоната на победата, беше снабден с преносима тоалетна, прикрепена в задната му част, на която имаше табела с надпис: „Външната политика е гадна. Политиката за предоставяне на убежище е гадна. Екологичната политика е гадна. Здравната политика е гадна.“

Шофьорите на камиони се присъединиха към протеста в този ден, за да демонстрират срещу повишаването на пътните такси и данъците върху въглеродните емисии. Един бордови камион сред тракторите беше украсен с германското знаме, на което пишеше: „Германия трябва да бъде на първо място“.

Крайнодесни групи в Германия се опитаха да се възползват от протестите на фермерите – явление, което се наблюдава и във Франция, където демонстриращи фермери блокират магистрали.

Със сигурност протестът в Берлин е привлякъл и по-радикални изразители на недоволство от правителството.

Двама мъже на средна възраст стояха сред камионите и тракторите и си грееха ръцете на огнище, което бяха оформили край пътя. Те казаха, че това не е първият им протест срещу правителството – били са на протести и срещу мерките за Ковид и срещу доставките на оръжие за Украйна. Повишаването на данъците за фермерите и шофьорите на камиони е само поредната обида, заявиха те.

„Коалиционното правителство трябва да си отиде“, добави единият от мъжете. Мартин Цюлке, който каза, че оглавява асоциация на собственици на инсталации за биогаз в източната провинция Мекленбург-Предна Померания. „Когато погледнем политиката на правителството, виждаме много арогантност, невежество и глупост, опаковани с идеология и още повече глупост.“

Неговият спътник Томас Щрал, който каза, че работи в общинска служба, даде много по-крайна оценка, отиваща далеч отвъд дизела: той заяви, че е обезпокоен от оръжейните доставки на правителството за Украйна и от неговата „русофобия“, както се изрази.

„Това, което правят днес“, каза той за твърдата линия на германското правителство срещу руската агресия, „прилича на онова, което правеха нацистите навремето“.

Източник: politico.eu/

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.