Почина Милан Кундера, авторът на „Непоносимата лекота на битието“

Почина Милан Кундера, авторът на „Непоносимата лекота на битието“
12-07-2023г.
0
Лентата

Роденият в Чехия писател Милан Кундера, автор на романа „Непоносимата лекота на битието“, е починал, съобщи в сряда обществената Чешка телевизия. Той беше на 94 години.

Кундера получи признание за стила си, представящ теми и герои, които се движат между земната реалност на ежедневието и възвишения свят на идеите.

Той е роден в чешкия град Бърно, но през 1975 г. емигрира във Франция, след като е остракиран заради критиките си срещу съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г.

Прозаик, драматург, поет и есеист, той се превръща в най-значимия чешки писател през втората половина на ХХ век, който достига до целия свят.

Напуска Чехословакия през 1975 г. Кундера и съпругата му заминават за Франция за кратък престой в университет и не се връщат. Комунистическото правителство отнема гражданството на Кундера през 1979 г. и оттогава той почти не се връща в родината си, дори след падането на Желязната завеса.

Чехословашките власти забраняват книгите на Кундера и отнемат гражданството му след публикуването през 1979 г. във Франция на „Книга за смеха и забравата“. В тази книга Кундера нарича тогавашния чехословашки президент Густав Хусак „президент на забравата“.

Той е известен най-вече с романа си „Непоносимата лекота на битието“, който става международен бестселър при публикуването си през 1984 г. Историята на двойката Томаш и Тереза се развива в условията на съветските репресии и Пражката пролет от 1968 г. Четири години след публикуването на книгата историята е адаптирана за американски филм.

Социалистически театър
Милан Кундера е повлиян не само от чешката култура, но още повече от навлизането си като писател по време на социализма. Като възпитаник на гимназията той ентусиазирано се присъединява към комунистическата партия през 1948 г.; две години по-късно е изключен заради „враждебно мислене и индивидуалистични тенденции“. Това има последици: Кундера трябва да прекъсне следването си във Филмовата академия, където изучава музика и литература и което току-що е започнало.

Дебютът му като писател е през 1953 г. със стихосбирката „Човек: Широка градина“. В нея той се занимава със социалистическия реализъм, макар и от комунистическа гледна точка. По-късно отново се присъединява към комунистическата партия – и отново е изключен. Това са трудни отношения.

След насилственото потушаване на Пражката пролет през 1968 г., срещу което той се обявява, авторът става персона нон грата. Като привърженик на реформаторския комунизъм той е изключен от Сдружението на писателите през 1969 г. и отново от партията през 1970 г.; преподавателската му дейност във Филмовата академия е преустановена, пиесите му са свалени от репертоара, публикациите му са забранени, а книгите му са иззети от книжарниците за продажба.

Изгнаник във Франция
Кундера продължава да пише въпреки цензурата. С комунистическото си минало той се разплаща в „Животът е другаде“ (1973) и в „Прощален валс“ (оригинално заглавие от 1972 г. „The Farewell Party“). Авторът е знаел, че тези произведения няма да бъдат публикувани в Чехословакия. Вместо това те дебютират във Франция – страната, която му предлага убежище през 1975 г. и преподавателска работа в Рен, а по-късно и в Париж.

От живота си в изгнание Кундера продължава да прокарва литературните си теми, като допълнително използва чехословашкия фон за творбите си. Тъй като при появата на „Книга за смеха и забравата“ през 1979 г. той вече е изгонен от страната, на социалистическото ръководство в родината му остава само възможността да отнеме гражданството на писателя.

През 1984 г. Кундера публикува „Непоносимата лекота на битието“; книгата попада в списъците на бестселърите в цял свят и превръща Кундера в звезда. По-късно романът е адаптиран в успешен филм с Жулиет Бинош и Даниел Дей Луис в главните роли.

Това е точната книга в точния момент. Въпреки че по-късните му творби като „Безсмъртие“ (1990) също намират внимание, успехът им не е толкова голям. Някои литературни критици смятат тези романи за твърде философски и есеистични; други възхваляват автора като пионер моралист, критик на западноевропейската цивилизация и постмодернизма.

Източник: e-vestnik.bg

© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.