Пет неща срещу Георги Господинов

Пет неща срещу Георги Господинов
24-05-2023г.
0
Мартин Карбовски

Първо да кажем без крива усмивка - Букърът на Господинов е несъмнен успех и престиж. Цял живот човек като мен плаче, че нямаме Оскар, Букър и Нобелова награда. Ето - имаме Букър.

Наградата е наполовина и за Анжела Родел, една жена, която постави българския език за своя мисия. Анжела е в дъното на успеха, убеден съм.
Но искам да спомена какво имам нежели против Господинов, нежели срещу наградата, нежели срещу неговия успех, а срещу литературната ситуация у нас.

Първо, това са всички мъртви и полумъртви автори на прехода. Далеч над нивото и смелостта на Господинов и неговият Лапидариум, който преди сто години ме впечатли. Не мога да ги спомена един по един. Но бях там по мазетата, където живяхме, пихме и чукахме - защото свободата по американски тертип ни липсваше като забранена музика. 
Господинов е стъпил върху раменете на погребани гиганти като Иван Методиев и Воев. За живите няма да пиша. Те не са много живи, полумъртви са, защото ги ритаха в главата - ей така, да си знаят мястото. 
Искам просто да спомена Свободата на Невидимите Пишещи, които осигуриха пътя на Родел и Господинов. Искам да спомена Борис Христов. 
Ако щете вярвайте - в литературата метафизиката е нещо като шведска маса. Ядем от едни и същи думи, някой повръщат, други са наградени. После времето раздава справедливост. Повръщащите кръв са наградени, а наградените повръщат слава. 
Зиг-загът на литертурните копелета.

Второто е много важно: у нас наградите за литература, здравеопазване, иновации и още каквото щете се дават от министри, плащат се от бизнеса и всичко това е булшит, както биха казали американците. Представете си свят, в който, за да пробиеш, трябва да си част от българския булшит, а нагоре кой ще ти помогне без българския и актуалния политически булшит? 
Господинов е част от един пробив, който не е пазарен, а моден. А и политически. Което не ми пречи да харесвам българина в Букър и съм последният българин, който ще каже, че не е заслужено. Всичко, което ни се случва е нормално, така казвахме в нашата литературна групировка “LITERATURA DICTATURA”. Младежки глупости, нали.

Но не са баш младежки глупости. Ние нямаме нова българска литература, както няма и американска литература. Но Америка има велики американски писатели, разкошно разнообразие в индивидуалността. У нас рискуваме да останем с един награден. Другите? Къде са ви другите писатели? Пак ли ще си играете на Патриарси?!
Честно, наистина ли не ме разбирате??

Трето - наградата за иновации у нас се казва “Питагор”. Наградите се дават от Бюрократа и Хегемона, и покрай чуждиците, и покрай подражанието. Имаме си дежурен, сменяем, хроничен хегемон, направо ми е неудобно да пиша за това. Срам си е. Вие си знаете, ние си знаем. Истината е, че на 24 май празнуваме с всички сили наградата за преводна литература. Разберете в какво вярвам - ние трябваше да раздаваме наградите, не на нас да ги раздават. Защо ли? Заради кирилицата и това, че сме устояли и на награди, и на кланета. Затова.

Четвъртото нещо: колко български Големи литературни награди имаме днес? Изчезнаха опитите на издателства да правят награди, изчезнаха Поетики и други поетични конкурси. “Сиела” спря да издава младите, както издаваше нас след 90-те години. Ние отново влизаме в мейнстрим и тунел, където свободата е представена като примитивизъм, а лудостта на великата литература е сритана от обикновената бюрокрация. 

Когато бях млад - написах, че у нас литературата е като стерилна крава, която хитрите доят до кръв. Не мисля, че нещо се е променило. Освен това, че списание “Егоист” днес не би било възможно. Ето, затова няма какво да празнувам. Нито да завиждам. Смятам, че след Левчев на Лужники - ние сме литературни туземци и всичко е мъниста, ако нямаме Маркес. А нямаме Маркес, защото Бюрократа и Хегемона няма да пуснат Радичков по нагоре от Калотина.
Можете да спорите с мен, само ако TIME SHELTER стигне обемите на продажби на Повелителят на мухите. Страшна книга. Опасна.

И пето - кажете ми, че не съм прав, но опровергайте първо едно меме от днес в социалните мрежи. То звучи така: “не четете наградени книги, четете забранени книги”.
Да, това е велико и не е за Господинов. 
Това е завинаги.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.