На 2 юли 1877 г., Руската армия с помощта от местни българи и четата на Панайот Хитов овладява Хаинбоазкия проход и преминава на юг от Стара планина.
След овладяването на Търново руското командване предвижда Предния отряд да овладее Хаинбоазкия проход и да премине на юг.
Разузнаването на прохода е възложено на малка група с командир княз Алексей Церетели. Групата е водена от местни българи, които дават сведения, че проходът не се охранява, но следва да се разчисти и пригоди за преминаването на артилерията. За целта конно-сапьорска група се насочва към прохода още в края на юни месец.
С участието на местните българи, тясната пътека на прохода е преодоляна от пехотата и кавалерията. В помощ на артилерията е четата на Панайот Хитов. Деветфунтовите оръдия и боеприпасите са теглени от биволи и групи от по 30 българи, а по-леките са носени на ръце. До края на деня авангардът достига до превала на прохода където е поставен паметен знак.
Османската армия в гр. Казанлък закъснява с противодействието. Изпратеният към прохода авангард от три табора е отхвърлен от 4-та стрелкова бригада и 2-ра планинска батарея.
На 2 юли частите на генерал-лейтенант Йосиф Гурко навлизат в Твърдишкото поле. При с. Оризаре отхвърлят три табора на Новозагорския османски гарнизон и се насочват на запад.
На 4 юли, кавалерийска част, 10-а донска батарея, 4-та стрелкова бригада, 5-а и 6-а опълченска дружина разбиват три табора, окопали се при село Уфлани(днес Ветрен).
Успешното преминаване на Хаинбоазкия проход създава условия за овладяване на Шипченския проход от юг и развитие на настъпление в Южна България.
Поклон!
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.