На 18 юни преди точно 100 години от този свят си отива поетът ХРИСТО СМИРНЕНСКИ, покосен от "Жълтата гостенка"... Само на 24. Не споделям идеите му, комунистическите идеи, с които са били заразени голяма част от творците в началото на ХХ век, но изключителният му талант е безспорен. Достатъчно е да споменем неговата безсмъртна "Приказка за стълбата", толкова актуална и днес – отнасяща се най-вече за "всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!"".
В годините на "зрелия социализъм" в училище изучавахме поезията на Смирненски, но само тази част от нея, която е най-идеологическата, най-пропагандната (най-вече "Червените ескадрони")... Без да подозираме, че той има и други стихове, за които се мълчеше, като например тези тук:
ВЕЛИКДЕН
Христос ни с любов ослепи.
Къде е светата любов?
Море от омраза кипи
и тътне край кръста Христов.
Тълпите реват, все така
бездушни и зли кат преди,
и все тъй протегнал ръка,
под кръста му Юда седи.
Разпънат, оплют, обруган,
умира босяка смирен...
а вред фарисейската сган
празнува възкресния ден.
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ
Камбанен звън се в тъмнината носи,
на светла радост звън ехти
и хор от англечета златокоси
приглася в модри висини:
"Христос възкресе!"
Сред звездна нощ се носи звън камбанен,
лети той плавно надалеч,
където тътне огън барабанен,
където светка кървав меч:
"Христос възкресе!"
Над македонските долини, в кръв обляни,
звънът на нов живот лети,
на Добруджа сред китните поляни
на свободата звън ехти:
"Христос възкресе!"
В страната на снега и бича
разнесе се камбанен звън
и ясно слънце днеска там наднича
сред адский мрак, след дългий сън:
"Христос възкресе!"
Далеч, макар и глухо, веч се носи
звънът тържествен на мира
и скоро всички пречки кат прекоси,
той громко екне ще в света:
"Христос възкресе!"
Камбанен звън се в мрака волно носи,
на светла радост звън лети
и хор от англечета златокоси
приглася в модри висини:
"Христос възкресе!"
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
(Христо Димитров Измирлиев, 1898–1923)
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.