Светлозар Желев: След години криза, четенето отново е модерно

Стана обичайно в края на всяка година да ни заливат статистики и класации - някои традиционни, други пък направо смехотворни. Повечето обединени от едно - материалното.
От Lentata.com се обърнахме към директора на Националния център за книгата към НДК и двигател на литературен клуб "Перото" Светлозар Желев и го попитахме кои литературни заглавия ще постави в ТОП 10 на 2015 година, каква беше тя за книгоманите у нас и чете ли все пак българинът.

Ето какво каза той.

Какво се случи на пазара на книги у нас през 2015 г.?

Има уникална промяна в отношението към книгата през последната година. Това, според мен, беше най-успешната година след 2008 г., а тя беше най-успешната след бума в началото на 90-те. Четенето отново е модерно, младите се връщат към него, не достатъчно много от тях, разбира се, но един много сериозен процент отново смята книгата за нещо важно, за стъпка в развитието си, и начин да бъде по-добър човек и професионалист. Четенето е сила. След няколкото години на много тежка криза, има и стабилизиране на усещането за икономическа сигурност у работещите хора на средна възраст и те самите също започнаха да купуват малко повече книги.
Губим, разбира се, едни от най-четящите, а именно пенсионерите, които заради мизерните си пенсии е невъзможно да си купуват книги. Тук е и мястото на държавата, подсигурявайки библиотеките с всички нови книги – да даде възможност за достъп до книгите на всички свои граждани. Тази година бяха отпуснати 140 000  лева, една безумно смешна сума за близо 3 000 библиотеки в страната, но с приемането и обнародването като нормативен документ на Стандарта за библиотеките държавата се ангажира през следващата година да отпусне близо 8 милиона лева, за да изпълни поетия от нея нормативно ангажимент и да снабди библиотеките с 800 000 нови книги. Това е чудесно, и трябва да се случи, все пак е нормативен акт и държавен ангажимент.

Имаше много интересни книги, беше една много силна литературна година – и в поезията, и в прозата, появиха се и дългоочаквани заглавия като книгата на Харпър Ли, продължението на трилогията „Милениум” на Стиг Ларшон от Давид Лагеркранс, изобщо има усещане за пролет и надежда, след много години на мрачно настроение и неверие.
Аз съм абсолютен оптимист, нещата се случват добре, има много чудесни книжарници, прекрасни издатели, автори, конкуриращи се с най-добрите световни писатели и поети, трябва само държавата да заеме мястото и отговорността си за подкрепата на българската литература в превода и представянето в чужбина, и в зареждането на библиотеките, и ще можем да погледнем с оптимизъм бъдещето на България като образована, ерудирана, четяща и успешна нация. Засега само виждаме възможностите за това.

Кои заглавия можете да поставите в ТОП 10 на изминалата година?
Много е трудно да се отделят само 10 от толкова много, по-скоро в различни класации за българска и преводна художествена литература, поезия, и нехудожествена литература. Ето моите топ 10, неподредени:

Българска проза:
„432 херца” на Недялко Славов, „Гръцко Кафе” на Катерина Хапсали, „Кротките” на Ангел Игов, „Печатарят” на Силвия Томова, „Лисицата” на Галин Никифоров, „Орлов мост” на Владимир Зарев, „Скарида” на Димитър Коцев – Шошо, „Разглобено лято” на Людмил Тодоров,”Сексът и комунизмът 2” на Милена Фучеджиева, „Доклад на зелената амеба за химическия молив” на Велина Минкова.
Всички обсъждани, номинирани, и някои наградени с най-големите литературни награди. Също трябва да споменем и книгите на Георги Мишев, Михаил Вешим, „Калуня каля” на Георги Божинов, която излезе декември миналата година, но беше събитието на тази с 20 000 си тираж.       

Преводна проза:
„Ще се видим там горе” на Пиер ЛьоМетр,”Във времена на гаснещата светлина” на Ойген Руге, „Орехови двори” на Миленко Йергович, „Животът начин на употреба” на Жорж Перек, преиздаване след повече от 20 години, „Изповядвам” на Жауме Кабре, роман от ранга на Боланьо и Кнаусгаард, „Алефът” на Борхес, „Вдъхновение” на Исак Бабел – велик разказвач, „Лудият от площад Свобода” на Хасан Бласим, „Три тъжни тигъра” на Инфанте, „Подчинение” на Мишел Уелбек.

Поезия: „Подготовка за напускане на сърцето” на Ани Илков, „Смяна на огледалата” на Аксиния Михайлова, „Провинции” на Кирил Василев, книгите на Томаж Шаламун, Херман Де Конинк, Загаевски, Ева Липска, новите стихосбирки на Стефан Иванов, Владимир Левчев, Силвия Чолева, Георги Борисов, И излезлите „33 стихотворения” на великия Иван Цанев и „Превъртане на световете” на Георги Рупчев.

Нехудожествена литература: Трите тома на „Балканският човек XV – XVII век” на Йордан Велчев – епохален труд от близо 3 000 страници, който ще остави отпечатък върху българската история и култура, „Произход на политическия ред” на Фукуяма, „Уинстън Чърчил” на Борис Джонсън, „Тоталитарният опит” на Цветан Тодоров, „Себичният ген” на Ричард Докинс,”Кървави поля” от Тимъти Снайдър, „Бит и душевност на моя народ” от Лин ЮТан, „Империите на Инд” на Алис Албиния.

Все по-четящ или все по-нечетящ е българинът?

Все по-четящи стават част от младите – с изискан вкус към литературата, с разбирането за смисъла й и нейната важност. Но абсолютно недостатъчно е това. Трябва да се опитаме да приобщим всеки, от деца до възрастни, към книгите, предавайки им точно това – книгите са удоволствие, знание, възможност, билет за по-добро бъдеще, за по-добър живот, за конкурентоспособност в съвременния глобален свят. Само образовани, умни, мъдри, разбиращи, знаещи, ще можем да успеем и да постигнем всичко, което искаме. И най-важното – да знаем как да го използваме по най-добрия, хуманен, морален и красив начин за нас и всички около нас.

Ще има ли български пробив в световната литература?

Ще има. Първите му предвестници са вече тук. След излизането на Световното литературно списание ГРАНТА на български, семинарите и програмите за издаване на български автори на английски език на фондация "Елизабет Костова", изключителните рецензии, които получиха издадените в САЩ и Англия романи на Милен Русков, Алек Попов, Захари Карабашлиев, Ангел Игов, Албена Стамболова, Георги Тенев, Вергиния Захариева, и особено с излизането на „Физика на тъгата” на Георги Господинов, номинирането й за две от най-престижните италиански награди, и публикуването на блестящата рецензия за нея в „Нюйоркър”, а сега и номинацията й за наградата ПЕН в САЩ, триумфалното й шестване навсякъде по Европа, където вече излезе, подготвянето на български броеве на едни от най-големите литературни списания в света, като “Words Without Borders, такъв на Абсинт вече излезе, огромното очакване, заложено в предстоящия роман на Мирослав Пенков в целия свят, и не на последно място – създаването на Националния център за книгата към НДК, който да подпомага издаването и популяризирането на български автори в чужбина, като второ място освен министерството и фонд „Култура”. Ние вече живеем в началото на пробива. Първите крачки са направени, трябва държавата да поеме своите отговорности и заедно, с дружни усилия ще виждаме българските автори да шестват по страниците на световната преса и книжарниците по света.

Настига ли книгата телевизията и интернет в България?

Книгата заема все повече полагащото й се място. Не можем да говорим за настигане или сравнение с телевизията и интернет – това са съвсем различни неща – медии и развлечение. Книгата е много повече – тя носи удоволствие, да, но и учи, възпитава, научава на разбиране, дава ни емпатия, открива хоризонти, светове, култури, езици и цивилизации по един неповторим начин. С книгите ние живеем хиляди животи. Само те могат да ни накарат да почувстваме болката, радостта, щастието, тъгата, дълбоката същност на другия. Книгите са носителят на човечността и човешката цивилизация.

Какво да очакват книгоманите у нас през 2016 г.?

Много много добри, силни, качествени книги. Само набързо ще изброя – от българските автори – новите романи на Мирослав Пенков, Милен Русков, Алек Попов, Васил Георгиев, Катерина Хапсали, Иван Димитров, Михаил Вешим, току –що излезе „Караджата” на Георги Божинов. От преводните аз чакам с най-голямо нетърпение романите на Томас Пинчън, Херман Кох, Ричард Фланагън, Дейв Егърс, Джонатан Франзен, Чимаманда Адичие, Тайе Селаси… Ще бъде една високосна литературна година. Приятно четене на всички.