Водещ: Президентът на България Румен Радев в „Годината“ на Дарик радио. Той беше и политик на годината за 2016-а година и също сред първите ни номинации и за политик на тази 2019-а година. Здравейте, г-н президент.
Румен Радев: Здравейте.
Водещ: Коя е думата на 2019 година?
Румен Радев: Безветрие. Мисля, че това е олицетворение на липсата на спасителен полъх, липсата на промени както във въздуха, който дишаме, наситен с изгорели и наши, и вносни отпадъци, така и в управлението на държавата.
Водещ: А прогнозирахте, че ще бъде „демокрация“ през миналата година. Казахте: „2019-а - година на демокрация“.
Румен Радев: Много бих искал да дам тази оценка за 2019-а година, но не виждам промяна в упражняването на управлението, упражняването на политиката в България. Така че не мога да дам тази оценка за съжаление.
Водещ: Впрочем това беше година на два политически избора – за европарламент и за кметове и общински съветници. Защо не гласуват между половината и 2/3 от българите? Активността беше под 33% на евроизборите при над 60 в Дания, даже в напускащата Евросъюза Великобритания беше около 50%. Половината пък хора, повече от половината не гласуваха на местните.
Румен Радев: Ако четете социологическите изследвания, има някои интересни от тях, които показват, че хората не вярват, че със своите действия могат да предизвикат някаква промяна. Това е много показателно. И за мен най-тежкото последствие от тези избори това е загубата на доверие. Особено ако вземем последните местни избори – това е един, за мен, силно опорочен изборен процес.
Много са слабостите. Свиквах заседания с Централна избирателна комисия, на институции, на експерти и преди, и след изборите. Но това, което се случва, е силно тревожно. Вие знаете, един огромен брой недействителни бюлетини – 15-20%, някъде и повече, което е абсолютно недопустимо за едни европейски и световни стандарти, където се приема, че 3% е прагът за недействителни бюлетини. Огромни грешки в протоколите, купен, корпоративен вот, неактуализирани избирателни списъци на много места. Изобщо, виждате какво се случи и със социологическите изследвания, екзитполове – тоталното погазване на закона от сайтове, медии и т.н., които не даваха достоверна информация. Всички тези проблеми изискват нашето внимание, защото това за мен е удар по демокрацията. Честните избори са стълб на демокрацията. Аз и затова събрах тези експерти, откроихме проблемите.
Водещ: Какво предлагате да се промени конкретно, г-н президент?
Румен Радев: Ще поканя още януари месец представители и на изпълнителната власт, и на парламентарно представените партии в парламента, за да обсъдим някои много важни стъпки.
Водещ: Това на консултативен съвет ли ще правите по национална сигурност?
Румен Радев: Не. Няма да бързам с консултативен съвет. Ще направя такъв, ако видя, че не се вземат мерки. А мерки трябва да се вземат. Те са и законови, и организационни, и финансови. Какво имам предвид? Аз много ясно казах на това събиране, че този път поне трябва да постъпим като цивилизована държава преди следващите парламентарни избори. Шест месеца преди тези избори трябва всичко да е установено. Ако има законови промени, да бъдат приключени, ако има организационни – да бъдат приключени, да се актуализират избирателните списъци, и най-важното да бъдат доставени лицензирани и сертифицирани машините за машинното гласуване. Защото то е мярката срещу недействителните бюлетини, срещу манипулациите при броене, при отчитане на резултатите. И това трябва да стане.
Но ако върнем лентата обратно – март месец 2021 година имаме избори, връщаме 6 месеца, ако върнем още 9 месеца за обществена поръчка за тези машини – един нормален срок, това означава, че януари месец трябва да се пуска обществената поръчка за тяхното закупуване. А в Бюджет 2020 липсва такава позиция за машини за гласуване.
Водещ: Това ще бъде ли мотив да наложите вето на бюджета? Не, той беше вчера обнародван всъщност. Защо не наложихте вето?
Румен Радев: Както виждаме българският бюджет е вече толкова аморфно понятие, че правителството може когато си реши да бръкне в него и да изкара колкото си иска милиарда, без санкции на парламента. Това вече стана практика в държавата.
Водещ: Затова не наложихте вето – не виждате смисъл?
Румен Радев: Тя е една абсолютно порочна практика. Затова, ако има консенсус – всичко зависи от това дали ще има консенсус сред политиците, мисля, че на фона на изваждане на милиарди по средата на годината и в края на годината, както бяхме свидетели тази година, няма да има проблем да изкарат няколко десетки милиона за машини.
А също така законодателят да вземе решение за дистанционно електронно гласуване, от което се абдикира все повече, а трябва да мислим в тази посока. Не може да се хвалим, че сме държава с дигитализация, с успехи в IT сектора, а да се боим от такъв начин на гласуване.
Водещ: Но Вие предлагате електронното гласуване, връщането към тази тема в годината, в която изтекоха личните данни от Националната агенция по приходите (НАП), нарекохме го „НАПлийкс“ и е едно от петте ТОП събития в нашата класация. При липса на киберсигурност как да гласуваш електронно?
Румен Радев: Трябва да си зададем въпроса защо липсва киберсигурност? Отговорът е прост – защото няма държавен ангажимент достатъчно сериозен, защото ние изхождаме от позицията, че: „Вижте, ние сме малка държава, с ограничени ресурси, не представляваме интерес и на нас това няма да ни се случи. Големите сили си водят някакви кибервойни, но нас ще ни заобиколят.“ Показателен е фактът, че когато се прие Законът за киберсигурност, в него имаше редица действия, които трябва да бъдат извършени от изпълнителната власт, от различни агенции, да се съставят различни документи, да се сформират съвети, да се променят устройствени правилници. Когато гръмна „НАПлийкс“ се оказа, че нищо от това не е направено, въпреки че сроковете са изтекли. И президентската институция беше тази, която напомни, че трябва да има Съвет по киберсигурност. Той се сформира след „НАПлийкс“. Аз силно се надявам, че това ще стане държавна политика, защото киберсигурността е основна тема на бъдещето. Дори да има съпротива към електронното правителство, електронно управление да го наречем, което вече толкова години не може да се реализира, а е страшно необходимо, и определено към създаването на едно такова електронно управление има съпротивление, защото то означава прозрачност. Но отвън ще дойде и от нашите чуждестранни партньори, и от българския бизнес, това състояние, в което ние ще трябва оперираме – чисто дигитална среда. Така че трябва да се вземат наистина сериозни мерки и това трябва да бъде държавна политика.
Спомням си моето посещение в Израел преди две години по покана на президента на Израел, при срещата ми с премиера Нетаняху, помолих да отида до „Сайбър сити“, изграден по негова идея. И видях неща, видях бъдещето в тази област. И много бих искал България някой ден да има такъв център и най-вече като отношение на държавност по този много важен за нашето съществуване въпрос да следваме примера на Израел. Това са невероятни неща, които видях, те няма как да се опишат. Човек трябва да ги види на място.
Водещ: Подкрепяте ли регулирането, което България се опитва да въведе на онлайн платформи, като „Airbnb”, „Booking“?
Румен Радев: Аз приветствам диалога, който започна между законодателя и между бизнеса. Там въпросите са наистина динамични – това е един много динамичен бизнес, той се развива бързо. И се надявам на разумен подход. Очаквам да дойде при мен такъв закон, за да си дам тогава мнението, след като бъде обсъдено от моите експерти.
Водещ: Според Вас, в съвременния свят това ще работи ли – баш България да регулира „Airbnb” и „Booking“, да ги задължи да свалят обяви, които не са регистрирани по някакъв наш закон? Това няма ли да стане като „Uber“ накрая – ще ги изгоним?
Румен Радев: проблемът е, че нашите институции, нашите правоохранителни органи и контролни органи, и законодателни органи бягат от контрола на големите неща, бягат от непрозрачното харчене на милиарди, а се занимаваме с дреболии. Явно, за да се покаже, че имаме някакво отношение към ред, към законност, към прозрачност. Но там, където трябва да я правим, ние се проваляме тотално.
Водещ: Изборът на нов главен прокурор – имате ли да добавите нещо около самия избор? Вие изразихте отношението си като го върнахте.
Румен Радев: Аз мисля, че имаме сериозен системен проблем. Затова инициирах тези дебати за промяна на Конституцията. Сега виждам, много хора коментират: „Ама президентът да каже какво иска да промени“. Не.
Водещ: Само да изясним – а защо не го инициирахте, както някои ви предлагаха, без да подпишете, да забавите подписването на указа, да поискате тълкуване на Конституцията, да започнете дебат за промяната й, а този избор да виси през това време?
Румен Радев: Такова тълкуване вече е извършено. Има решение на Конституционния съд точно на тази тема. Няма какво да тълкуваме повече. Конституцията за мен е ясна. И походът към правовата държава не може да започне с погазване на Конституцията. Няма как да го направя. Точно президентът, който трябва да бъде пазител на тази Конституция, да я наруши. Аз това не мога да си го позволя като президент.
Водещ: Затова подписахте бързо указа за Иван Гешев?
Румен Радев: За вас – бързо, за други много бавно, това е относително понятие. Но за мен е важно да има този дебат. Както ви казах, някои коментират и чакат: „Ама президентът да каже какво да променим и ние да коментираме“ – не, аз искам да направим обратния процес. Как го виждат като проблем, като необходима и възможна промяна и академичната общност, и обществените организации, неправителствените организации, съсловни организации, как го виждат тримата големи в съдебната система, как го вижда прокуратурата, как го виждат политическите партии, как го вижда изпълнителната власт. Да се проведе този широк дебат, за да се очертаят проблемите и необходимите промени.
Тук трябва да бъдем много внимателни, защото в Конституцията не трябва да се пипа произволно. Това е много сложна материя, всяко преместване на една дума може да има дългосрочни последствия. Трябва да има добър анализ и оценка на риска. Но за мен, трябва да има промени. Защото, надявам се, че ще се съгласите с мен, тази Конституция демократична по дух, изключително добра за своето време, постигна ли заложения в нея проект за демократична, правова и социална държава? Имахме 30 години с тази Конституция. Ако погледнем показателите – ние не сме, ние не сме постигнали този проект. И трябва да си задаваме въпроса защо, къде не успяваме, въпреки тази демократична Конституция? Според нея трябва да има разделение на властите, но на практика няма. Според нея съдебната власт трябва да бъде независима, но тя не е, тя категорично не е независима, има и самопризнания по въпроса от най-високо ниво. Бариера ли е срещу авторитаризма? Не е бариера срещу авторитаризма. Дава ли защита, реална защита на правата на гражданите? Не, не ги дава. Така че има много въпроси, по които трябва да дебатираме и да търсим промяна в посока, която ще изведе България от това състояние.
Водещ: Смятате ли, че през Конституцията може да се реши този въпрос за контрол върху главния прокурор? Би се влязло в една вечна спирала, ако се направи независим контролиращ на независимия главен прокурор, ще възникне въпросът а кой ще контролира независимия контролиращ?
Румен Радев: Тук навлизаме в полето на коментар на един според мен мъртвороден закон като предложение на правителството.
Водещ: Но дори и през Конституцията да се направи това…
Румен Радев: Затова аз предизвиквам този дебат. Мога да ви кажа, че до момента и от академичната общност, и от неправителствените организации има много добър анализ, много точен, има добри и рационални предложения. Но аз не бързам в момента да давам някакво конкретно предложение.
Водещ: Как си представяте като процедура да протекат нещата? Значи, кога свиквате следващи консултации по този въпрос?
Румен Радев: Продължаваме в началото на януари, както казах, с тримата големи в съдебната власт. Ще поканя и министъра на правосъдието. Оттам нататък политическите партии.
Водещ: Това на обща среща ли ще направите?
Румен Радев: Не.
Водещ: С всеки един индивидуално ще направите?
Румен Радев: Общата среща прераства понякога в лични отношения. Не искам това да се случва. Искам всеки откровено да си каже какво мисли. С представляващия, разбира се, Висшия съдебен съвет. Оттук нататък институционални срещи.
Водещ: Така, след това?
Румен Радев: В същото време с тези хора от академичната общност, от неправителствените организации с интересни предложения, те изразиха готовност да участват в обсъждания, в работни групи вътре, в Президентството, така че ще продължаваме да работим и с тях, за да стигнем с различни итерации до някакво рационално предложение. Когато то бъде готово, ще бъде внесено…
Водещ: Смятате ли, че ще е следващата година това?
Румен Радев: Задължително трябва да бъде следващата година. Трудна е материята – тя иска време, тя иска обмисляне, но не може да се точи до безкрай.
Водещ: Вие ще предложите промени в Конституцията?
Румен Радев: Ще предложа промени в Конституцията, защото тя не може да изпълни в искания обем замисълът, който е в нея, пак казвам, за демократична, правова и социална държава. Това означава, че ще бъдат разгледани в един по-широк обхват на Конституцията, не само главният прокурор, не само съдебната власт, но и правата на гражданите и други механизми, които да гарантират развитието на България като демократична държава.
Водещ: Кое в правата на гражданите?
Румен Радев: Да речем индивидуалната конституционна жалба.
Водещ: Вие ще предложите, това не е въпрос, който да има какво да се разисква, вие ще предложите индивидуална конституционна жалба следващата година с промяна в Конституцията?
Румен Радев: Да, ще я предложа. Неслучайно, когато бях в Австрия по покана на австрийския президент, взех със себе си и моя правен секретар г-жа Друмева. Прекарахме половин ден в Австрийския конституционен съд, понеже Австрия е родината на индивидуалната конституционна жалба. Имахме много интересни беседи, много интересни презентации. Това е един сложен процес, но той не е невъзможен. Вече повече от 17 държави в Европейския съюз под една или друга форма имат въведена такава индивидуална конституционна жалба.
Водещ: Искате всеки българин да може да сезира Конституционния съд?
Румен Радев: Разбира се, че трябва да може да го сезира. И това е един от факторите да имаме по-голяма активност и по-силно гражданско общество. Както започнах с това социологическо изследване: гражданите стават все по-апатични и губят доверие, защото не вярват, че могат да променят нещо. Но когато един човек като индивид успее да събори един антиконституционен закон, който нарушава неговите права, много повече българи ще повярват в себе си, ще повярват в силата на нашето гражданско общество.
Водещ: Казахте, че тест за новия главен прокурор ще бъде разкриване на скрити офшорни сметки и имоти на политици. Едно от събитията на годината е „Апартаментгейт“ в класацията на Дарик радио. Според Вас, това, което се случи, достатъчно ли беше? Че си тръгна вторият човек в ГЕРБ?
Румен Радев: Мен изобщо не ме интересува кой какво е направил вътре в ГЕРБ. Мен ме интересува къде е българската държава. Защото се получи много интересно и опасно като обществено явление след „Апартаментгейт“, и следващите два избора: европейски и местни – веднага след изборите политици, коментатори, социолози започнаха да прокарват едно много опасно твърдение, че „Виждате ли, да, ние преживяхме един много тежък скандал, корупционен, но след като хората гласуваха за нас, значи ни имат доверие, значи са ни простили, продължаваме напред да работим за тези хора“. Това е въпрос изцяло вътрешнопартиен. Но изборите не са индулгенция за корупционни скандали и престъпления. Там е мястото на българската прокуратура и българския съд. Изборите не могат да отменят държавата, не могат да заменят българския съд, не могат да заменят затвора. Затова не може по такъв начин ние да тръгваме и да заместваме правовата държава с политически избори. Това е смесване на две коренно различни неща.
Водещ: Смятате, че по „Апартаментгейт“ има хора за затвора. Това ли казвате?
Румен Радев: Не, аз не смятам, давам принципно положение, че ако българският съд прецени, че има хора за затвора, да няма за тях и не може да има политически индулгенция. В момента се опитват да ни внушат да забравим този случай. Както виждате, и правоохранителните органи мълчат по случая.
Водещ: Очевидно са преценили, че няма нарушение на закона.
Румен Радев: Не, тук има една друга особеност. От Наказателно-процесуалния кодекс отпадна срокът за приключване на едно досъдебно производство. Виждате ли колко е удобно? Тоест, с години може да стои един такъв случай, докато обществото го забрави напълно. Няма срок. За мен трябва да има срок, защото ако се окаже, че хората от „Апартаментгейт“, да речем са невинни, трябва да излезе накрая един отказ от досъдебно производство и да се каже: „Ето, няма нищо. Дишайте спокойно, нямате никаква морална, финансова, административна и наказателна отговорност“. Но ако има нарушение, те трябва да се развият в обвинителния акт и да бъдат внесени в съда. И съдът трябва да реши.
Водещ: За да изчерпим събитията от нашия списък, после ще отидем към вашия – Африканската чума по свинете – допусна ли някаква грешка България?
Румен Радев: Според мен не бяха взети навреме превантивни мерки. И това е странно при положение, че ако това е вярно, което пишат разследващите журналисти, за което има сигнал внесен в прокуратурата, в същото време са взети много милионни, за десетки милиони лева мерки за мобилните инсинератори на определени фирми, като пак казвам, ако е вярно. Ние чакаме какво ще провери и какво ще каже прокуратурата, но обемът, финансовият обем, вложен от държавата в тези инсинератори, няма общо с техния физически капацитет да обработват трупове на умрели животни. Трябва да работят, доколкото съм запознат, няколко години, за да изгорят като маса всичко това, за което е платено. Може и да греша, но това излиза от вашите колеги, разследващи журналисти. Чакаме прокуратурата. Но вижте, когато не се вземат мерки навреме, ефектът го виждаме сега. Храната на бедните, месото на бедните – свинското вече поскъпна 2 пъти – това има сериозен социален ефект.
Водещ: Водната криза в Перник. Честно казано, когато правихме номинациите, не сме предполагали, че днес ще се стигне вече до обявяване и на бедствено положение. Хората там протестират. Писателката Здравка Евтимова, тя е от Перник, казва: „В реалност, в която минаваме на 5G мрежа и имаме облачни услуги, ние не можем да извършваме елементарни дейности, като къпане, и се мием с туби, шишета, канички и канчета.“
Румен Радев: Знаете ли колко министерства имат отговорност и отношение към водния сектор – шест. Един нямал достатъчно отговорност, друг не бил информиран навреме и т.н. Добавяме тук и местната власт, и ВиК дружества. Това е проявление точно на явлението, за което говоря отдавна – колективната безотговорност. Тя е идеалната хранителна среда за точно такива скандали, които рано или късно гръмват. Рано или късно. Ето, вече във водната криза имаме системен проблем, той не е само в Перник, той е и на други места. Има много други градове с режим, има цели села без вода. И това е огромен проблем. Недофинансирането в този сектор е около 10-11 млрд. лева, те не са осигурени, но това е финансовата страна на въпроса.
Има организационна страна, има много важна страна, която касае контрола – правоохранителните органи, правораздаването. Действия трябва да се вземат навреме. Ако са били взети, Перник в момента нямаше да е в това състояние. Но категорично трябва ясна стратегия за водния сектор. Ние имаме нужда и от законови промени. Не че, като има криза знаете, веднага се предлага промяна в закона. Но има явно нужда при това размиване на отговорността от системен подход. И за съжаление, аз когато казвам и за безветрие в начина на управление на държавата, към фундаменталните проблеми, които имаме до момента, най-вече като ценностна криза, точно във време, когато мислим, че вече трябва уверено да вървим напред като по-високо качество и стандарт на живот, ние се връщаме назад към базови екзистенциален проблеми. Ние сме в момента в екзистенциална криза. Тоест, вече проблем е самото оцеляване на индивидите и на обществото. Достъп до вода, достъп до чист въздух, достъп до незамърсена храна, достъп до качество на образование, за здравеопазване, защита, физическа защита на българския гражданин, защита на правото на собственост. В една класация на Световния икономически форум срещнах цифрата – ние сме на 105 място по защита правото на собственост. Аз мисля, че за едно управление, което непрекъснато се кълне, че е дясно, това е нелепо. Едно дясно управление едно от първите неща е да защити правото на собственост. Оттам тръгва и инициативата, оттам тръгва и спокойствието в бизнеса, оттам тръгва и просперитетът. Но да, много сериозен проблем. Аз събрах и министри, събрах и представители на агенции при мен, говорихме откровено. Няма място за оправдания с метеорологични явления – липса на дъжд и т.н., има нужда от спешни екстремни действия, има нужда от превенция. Говоря за здравословни условия на живот.
Водещ: Мисля си, г-н президент, кой ли е моментът, в който министър-председателят вече е казал: „Президентът говори като опозиционен лидер“, и е спрял да слуша и е отишъл да играе мач. Какво му отговаряте, когато вие отправяте тези критики, а премиерът Бойко Борисов казва: „Това е опозиционен лидер, това не е президент“?
Румен Радев: Вижте, аз не водя война с институциите. Не водя война с никого персонално. Мен не ме интересува личността Бойко Борисов, мен ме интересуват резултатите от неговото управление, защото тези резултати влияят пряко върху благосъстоянието на българите, върху стандарта и качеството на живот на българите. И когато видя неща, когато видя политика, която не реализира тези цели, естествено, че ще говоря. Аз имам правото да говоря, затова съм избран за президент.
Водещ: Вие двамата имате пълно различие в оценката на резултатите. Вие смятате, че са лоши, той смята, че са добри. И казва: „Хората гласуват за нас“.
Румен Радев: Перник какъв резултат е според вас? Добър ли е, или е лош? Пенсии от 250 лева, според вас, резултат ли е, или унижение?
Водещ: Той ще каже: „А какви бяха пенсиите при управлението на партията, която издигна президента?“ И ще каже: „Удвоил съм ги“, примерно.
Румен Радев: Вижте, това също не ме интересува. Това не ги интересува хората какво е било преди 10 години. Преди 10 години ние бяхме заедно с Румъния, и даже по-добре, нали така? Помните, че даже когато ни приемаха в Европейския съюз имаше тенденция да бъдем разделени с Румъния, защото тя изостава. Имаше и такива моменти, спомняте си, назад във времето. Ами сега да вземем Румъния – какви са пенсиите в Румъния, какви са доходите в Румъния? Няма база за сравнение. И кредитният рейтинг на Румъния е по-нисък от нашия категорично. Само че ако вземем статистическите данни, и вземем БВП на глава от населението, ние сме на 51% от средното европейско ниво, Румъния доколкото знам е вече на 63%. Само за последните 4-5 години Румъния се придвижи с 10 пункта напред, а ние с около 3. Това е резултат от политика. Това е резултат от икономически реформи. Това е резултат явно от много по-прозрачно управление. Значи, тази икономическа политика, която води българското правителство, тя продължава да се основава на ниски заплати и ниски данъци. Но дали това търси вече инвеститорът? Ние трябва да видим какво влагаме в научно-изследователска и развойна дейност, най-малко като процент от БВП, едно от най-малките нива. Не сме най-долу, но сме най-най в долния слой. Какво даваме като подпомагане на преките чуждестранни инвестиции най-вече? България е държава с ограничени ресурси, ние трябва да си даваме сметката, ограничени природни ресурси, икономически, финансови и най-вече демографски.
Нашият единствен начин да изплуваме, да вървим напред, да догонваме Европа, това е да развиваме човешкия капитал. С темповете, с които се движим в момента, ние няма да настигнем Европа, защото ние се отдалечаваме от нея. Ние продължаваме да изоставаме, и това тревожи мен, това тревожи всички. Трябва да има друга политика, много по-догонваща. Тя няма да стане, ако взимаме едни общественополезни каузи за параван. Примерно магистрала. Всички искат магистрала, аз най-много искам да има магистрала за Северна България. Всички искаме язовирите да не убиват повече – добре, даваме 500 милиона за язовири. Това са все благородни каузи. Но как ги реализираме? Това са многомилиардни разходи, които не са обсъдени в българския парламент, те са от излишъци. Но вие нали знаете откъде идват излишъците – от спрени, нереализирани капиталови разходи. Те в последните години се движат между 10 и 20% и накрая се взимат като излишък и отиват по тези основни пера. Но начинът, по който се харчат: изкарваш една благородна кауза отпред, и всички сме съгласни с нея, всички подкрепяме правителството безрезервно – да, трябва да има магистрала, но как го правиш? По най-непрозрачния начин.
Водещ: Добре, в годината имаше разход, който се направи по начина, който вие искахте – обсъдено в парламента, вие си казахте мнението…
Румен Радев: Кой разход?
Водещ: Не бяхте съгласен. За изтребителите. Тази сделка не беше ли направена както вие описвате – имаше поръчка, обсъди се, в парламента получи голяма подкрепа?
Румен Радев: Нека да приключа. Аз призовавам за магистралите и за язовирите. Знаете, двойното прехвърляне, знаете „инхаус“ възлагането.
Водещ: Това да се възлагат на държавни фирми.
Румен Радев: Примерно за автомагистралите, оттам от АПИ в „Автомагистрали“. А какво има след „Автомагистрали“ вие наясно ли сте? Кой строи? „Автомагистрали“, които нямат никакъв капацитет да строят магистрали, те само са поддържали лампи и дупки, и боядисване и т.н. Как строят магистрала? Това е сложно нещо. Наемат хора, наемат техника – така ли е? Не знаем. Те нямат право на превъзлагане с друга фирма. На сайтовете няма нищо, нищо. Това е най-секретният обект в държавата, по който ще пътуваме после.
Водещ: Вие като президент нямате ли право на тази информация?
Румен Радев: Не ми се предоставя такава информация.
Водещ: А искал ли сте?
Румен Радев: Аз съм искал информация, но не ми се предоставя. Аз съм искал информация писмена как се формира студеният резерв на държавата с писма към министъра на енергетиката, по какви критерии, по какви механизми, как се преценява той, защо държавната „Марица 2“ не взе студения резерв, близо 50 млн. лева вече втора година, тя е в дълг, тя е в загуби – отговори няма. Но тук е въпросът да следим всички.
Примерно, каква е цената, какви са критериите за наемане на хора и техника, как се отчита изпълненото, кой отчита качеството, как ще се носи гаранция? Същото е с язовирите, само че там е държавно предприятие „Монтажи“, което идва след превъзлагане от ДКК. Това са неща, и ако правителството иска да има доверие, всички искаме да имаме доверие в българското правителство, аз най-много, то трябва да излезе и всеки ден да казва: толкова хиляди или милиона лева дадени на този, този и този, защото са наети, колко хиляди лева днес за багера, за фадромата и т.н. да ги виждаме тези неща.
Водещ: И както каза: „Ето толкова, толкова ще дадем на американците за F-16“.
Румен Радев: Вие виждате ли сте друга държава, в която по средата на годината изведнъж се ремонтира Законът за държавния бюджет, и то за някаква огромна сума? Ей така, отведнъж. Защо са богати другите държави? Защото има изключително добро планиране. То се прави в продължение на години, има оценки, анализи, проучвания. При нас имаме моментно политическо решение, което погазва една стройно разчетена обективна прозрачна конкурентна процедура. Къде е българският интерес в този начин на еднократно плащане? Виждате президента Доналд Тръмп – той казва: „Америка фърст“. И ние трябва да се учим от президента Тръмп, да защитаваме българския интерес. Но ние си погазваме собствения парламент. Парламентът имаше много ясно решение в проекта за инвестиционен разход: какъв да е таванът, как да се случи, какво да се придобие, в какви срокове, по какви критерии. Всичко това се погази от хората, които вече го бяха гласували, по поръчка на министър-председателя. За какво да говорим? И не само, тук не става въпрос само за покупката на въоръжение. Всяко правителство, когато реализира сделка от такъв крупен финансов мащаб, се бори за индустриално сътрудничество – нещо да се върне в твоята икономика като високи технологии. Аз за пръв път виждам такъв договор, вие видели ли сте договора за индустриално сътрудничество покрай F-16? Няма и да го видите, той не се показва. Само че аз за първи път виждам договор, който да кореспондира с такава крупна сделка и да е абсолютно неясен. Там няма ясни параметри.
Водещ: Вие сте го виждали?
Румен Радев: Да, разбира се, аз съм го изискал и ми е предоставен. Няма ясни параметри, няма срокове, няма ясен обем на дейност, която да съответства. И още нещо, как да ви кажа, за пръв път виждам такъв договор, а едно правителство трябва да защитава интересите на своята икономика, на своите граждани, и да се бори там да има стойностни неща. Нещо, което не се случи.
Водещ: Впрочем, на срещата в НАТО, на срещата на върха в Лондон, вие казахте, че страните в НАТО трябва да спрат да се делят на производители и на клиенти. България – клиент, САЩ – производител. Там говорихте и с Тръмп, имаше съобщение, че сте говорили.
Румен Радев: Да.
Интервю на президента Румен Радев за предаването „Годината“ на Дарик радио - II част
Източник: president.bg
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.