Митрополит Антоний: Религията в много случаи се използва като меч

Срещнах се със Западно и Средноевропейския митрополит Антоний, за да си поговорим за изминалата 2015 година. За бежанците, религията и използването й като средство за война.

За вярата и безверието, материалното и духовното по време на най-светлите християнски празници.

За сполетелите ни трагедии и въпроса: Защо все на нас?

Ето и отговорите.

Каква беше 2015 година за България?

2015 г. през призмата на БПЦ беше много динимична и изпълнена с изпитания за българския народ. Но църквата гледа с оптимизъм за идващата 2016-та година. Да се надяваме, че можем да се поучим от грешките си и да вървим напред за просперитета на нацията ни.

Имаше доста проблеми през тази година, един от които – бежанската криза. Каква трябва да е позицията на Църквата?

Позицията трябва да е изцяло свързана със свещеното писание. Църквата излезе със своето становище за бежанците и каза ясно - за тези, които сме приели, ще се погрижим, но не повече. БПЦ беше много критикувана за тази позиция, но после видяхме, че тя е била правилна.

В държава като България, където има висока безработица, ниски заплати, нисък социален статус на гражданите, не може да натоварим бюджета и човешкия ресурс. Ние не сме готови да поемем тази бежанска вълна, защото първо трябва да се погрижим за нашите съграждани. Длъжни сме първо да оправим собствения си двор, а след това да се погрижим и за това, което се случва около нас.

Има коментари, че е възможно България да се ислямизира, може ли това да се случи?

Едва ли може да се случи такава ислямизация, предвид европеизацията на България. Това е въпрос на време, бъдещето ще покаже. Но ислямизацията, която се проповядва в крайната си форма по света, едва ли би намерила място в Европа. Нека не забравяме, че Европа има християнски традиции и корени, както и методи за борба с тези крайни течения в исляма.

Видяхме какво се случи в Париж, защо религията се използва за такива цели?

За жалост, религията в много случаи се използва като меч. Това е една от най-тънките струни на човешката душа. За жалост, идеолозите на ''разделяй и владей'' се опитват да използват религията, защото е най-удобно. Още повече - религията е нещо съкровено за всеки един от нас и никой няма право да бърка там, където е съкровищницата на нашата вяра. Тези, които се опитват да противопоставят религиите знаят, че това е един много удобен метод за ескалация на напрежението.  Това са продвачи на страхове. Те карат хората да живеят в страх и да не мислят за утрешния ден, да спрат прогресивното си мислене и да живеят в страх.

Да си поговорим малко и за всички трагедии, които се случват в последните години в България -  бедствия, катастрофи, неспирни убийства... Това може ли да се тълкува като някакво наказание?

Трябва да гледаме реално на тези неща. Свидетели сме на деморализацията на нашето общество. Християнските ценности отстъпват  пред суетата, материализма, всички такива простички неща, които завладяват хората. Всичко това, което се случва, дори в училищата като посегателства върху учители, случаите, в които деца убиват, катастрофите, всичко е един плод и отражение на настоящата ситуация. Тоест, бездуховността се шири в нашата държава и това са пловодете й. Дъжд вали във всички страни, наводненията в България знаем защо се случват.

 

Споменахте ценностите. Сега около празниците, всички мислим за трапезата, за подаръците, материалното взима превес. Защо така?

Това е така. Като че ли в в нашето съвремие празникът на Рождество се измества на заден план. Христос го затулваме в ъгъла и поставяме Дядо Мраз, елхата, подаръци, подаръци...

Иконата къде остава?

Иконата остава прашлясала в ъгъла или може би заменена от някоя нова картина. Иконата липсва в много отношения в дома. Или като че ли я изваждаме от килера само за Бъдни вечер и после пак я прибираме. Тоест, ние сме малко... номинално вярващи.

Това обезличаване, този западен дух, който бълва отвсякъде, малко или много променя приоритетите ни и ако се замислим...

Ако ние не работим за съхранението на българщината, вярата и традиициите, ние ще се обезличим като нация, а стане ли това ние ще се загубим в морето на бездуховността.

Вярата винаги ли върви ръка за ръка с религията?

За да бъде стабилна и силна вярата, тя трябва д бъде осъзната. Защото неосъзнатата вяра в много случаи е суеверие. Тоест, когато знаем защо вярваме, как, начинът, по който трябва да вярваме, тогава сме сигурни, че сме на правия път.

На финала, направете едно обръщение към читателите за Новата година.

Пожелавам на всички наши сънародници да имат повече вяра в Бога, не в човеците. Да имат повече вяра, любов и съпричастност и към болката на нашите близки, да не се колебаят да подадат ръка на човек в нужда. И да имаме повече вяра, надежда и любов в Бога.

За 2016-та година нека се помолим на Бог да ни даде повече възможности да покажем, че сме по-добри, защото годината ще бъде такава, каквито сме и ние.