ДА РАБОТИШ ГЕРОЙ

ДА РАБОТИШ ГЕРОЙ
13-07-2015г.
75
Ева Истаткова

Дълг. Чест. Да защитиш родината си.

Отдавна сме спрели у нас да говорим за тези неща... Сякаш сме получили национална амнезия. Или по-лошо – направили са ни лоботомия на ценностите.

Вече момчетата не мечтаят да са смели войници, да воюват за каузата и страната си, вече не са готови да влязат в бой за онова, в което вярват и, което обичат. Цъкат в телефони и хвърлят салфетки. И едва ли си представят какво значи да си примерно снайперист – ама отвъд филмите в Холивуд. Реален боец. С какъвто ви срещаме днес - Тодор Станков- Снайпера.

Това е човекът, който застрелва третото камикадзе при атаката на българската база в Ирак.

Припомняне: през декември 2003-та, в Кербала, първа база на българските войски в Ирак – база „Индия” е атакувана от камион-бомба. След навлизането на камиона-цистерна в периметъра на базата, атентатори-самоубийци нападат и логистичната база в града, и местното полицейско управление с коли бомби.

Резултатът от атаката е смъртта на петима български военнослужещи, както и – 2 тайландски войници, 7 иракси полицаи, 5 цивилни граждани и десетки ранени...

Какво си спомня един от двамата снайперисти в екипа – 12 години по-късно, защо е страшно, че загубихме армията си, кой избира ПРОФЕСИЯ – БОЕЦ и колко е важно да помним героите, за всичко това си говорим с мъжа, за който ДА ЗАЩИТИ ДЪРЖАВАТА НИ е работа. Работа, с която малко хора се наемат.

Сигурно, защото да си на фронта, не е, като да си пред комп-а...

Едно интервю с Тодор Станков – Снайпера:

Ти си един от двамата български снайперисти в Кербала и герой при нападението на базата ни... Какво е останало у теб най-силно като спомен оттогава?

Всъщност всеки един участник в Операция Иракска свобода е герой от войната в Ирак. Ние всички там бяхме изпратени с ясната цел на политиците ни, че отиваме да воюваме. Ние също го знаехме, членовете на специалните сили. По време на подготовката получавахме информация от наши източници какво се случва в София, какво става в Ирак и всичко това как се представя пред обществото в България. На 11 Аагуст заминахме за Ирак и практически ние директно влязохме във втората фаза на войната, която започна на 2.05.2003 и продължи до 28.06.2004. В България навсякъде се твърдеше, че контингентът ни участва във фаза 4. Тоест, ние бяхме изпратени с оборудване и подготовка за друг тип действия, не за реални бойни действия. Това, че идваше по наши източници информация ни помогна да може да се оборудваме като се самофинансираме и влезем в Ирак за бойни действия. Така, влязохме първите четири екипа от специалните сили, които бяхме под командването на първия пехотен баталъон. Това са нещата, които остават силно -  самоподготовката, добиването на информация, самооборудването и влизането в Ирак, участвайки във втора фаза на войната.

Всъщност ти си снайперистът, който застрелва третото камикадзе... Какво е нужно на един мъж, за да е способен да направи това, което ти си направил?

Всеки един оператор от специалните сили е обучаван и обучен да направи това, което аз сторих. Просто бях точно тогава на мястото, удобно за стрелба. По време на всички кампании нашите момчета дали от Спец силите или от пехотните подразделения постоянно попадаха в различни типове ситуации с бойни действия. Ние там имахме не един враг. Сунитските групировки бяха подчинени на Ал Кайда и атентатите съколи самоубийци идваха от тях. Шиитските групировки под командването на Муктада Садр пък започнаха първото си въстание през септември в Кербала и бяхме подложени на минометни обстрели непрекъснато или под организирани масирани засади на конвоите ни и патрулите. През април 2004 въстанието на Муктада Садр прерастна в големи улични сражения между коалицията и неговите Милиции. Всеки един от нас там придоби рутина и се закали в тази бойна обстановка.

Каква психика е нужна, за да бъдеш войник?

Психиката е ключът към истината да бъдеш наистина един добър боец. Имаш ли силна психика наистина може да се докараш до невероятни състояния на духа. Силната психика може да превърне страха , студа , горещината , жаждата в агресия и да ти даде огромна сила. Волята да бъдеш победител тогава е най-силна.

Как реши професионално да се занимаваш с това? Защо човек иска да бъде войник?

Всичко започна прз 1993 година в пловдивския аероклуб. Тогава имаше ОСО (организация за съдействие на отбраната). Там се подготвяха ученици - едни за парашутисти, други за снайперисти и т.н. Аз се записах при парашутистите. Изкарах теоретичните курсове зимата и през пролетта на 1994 започнах скокове. След това естествено месец септември вече бях приет в казармата в поделение 32990 или Парашутната Бригада Пловдив. Това беше едно уникално място по рода си. Обучаваха се групи от по 10 човека за партизанска война срещу тогавашните ни страни противници или нашите съседни държави. Обучения за работа с експлозиви, водолазна подготовка, парашутна подготовка, много стрелби с различни оръжия и страшно много физическа подготовка. Изкарах там година и половина в Диверсионно разузнавателен баталъон, година и половина с едни и същи хора, уникална връзка между нас в поделението имаше - тежките преходи, тренировките....

Как се придобива специалността, в случая – снайперист?

1999 започнаха в специалните сили (парашутна бригада) да набират първите платени войници. Пуснах документи, минах изпитите и през месец май 2000 започнах работа там. Преминавахме отново най-различни курсове и квалификации - скокове, водолазни спускания, работа с експлозиви, антитерор и работа в градски условия , огромен спектър от тренировките на спец.силите. Преминавахме обучения в чужбина със спец частите на НАТО...

Сега се обучавам като се самофинасирам, всъщност всички, които търсят работа като контрактори правят точно това. Плащат за високо квалифицирани курсове. Колкото повече тренировки, толкова по-добре за нас. Правя това, което правех в спец. силите с разликата, че аз плащам за всичко. Стрелби , курсове медицински, по тактика, по ескорти и охрана, парашутни скокове, работа под вода, алпийска подготовка и много ама много преходи в тежки условия с 25 кг. раница, бронежилетка и всичкото оборудване и оръжия.

Имаш татуировка с картата на Ирак. Какво значи тя? Ти си правил дори и там татуировки?

На ръката ми има табела която седеше по колите в Ирак - Stay back 100 meters or you will be shot”, свързана с картата на Ирак и стрелка с маршрута от базата в Кувейт до Кербала... Табелата сама по себе си говори за положението, в което е бил Ирак по онова време.

Ти организираш „Мърф предизвикателството”. Каква е инициативата и защо го правиш?

Вече втора година организирам Мърф. По този начин почитаме с болката и потта си загиналите 13 български войници в ОИС. По този начин и мотивираме малките да спортуват, да четат за тези герои , да излезнат от чалгите. Младежите не знаят как се воюва , не знаят как се стреля, как се живее в тежки условия,  далеч от мама. Ние сега разчитаме на НАТО и унищожаваме армията си, но ще дойде ден, когато ще плачем...

Защо се казва така? В  чия памет е?

Мърф - предизвикателството!!! 1,6км крос, 100 набирания, 200 лицеви опори , 300 въздушни клека, 1,6км крос.

В памет на загиналите в операция Червени криле, в памет на загиналите български парашутисти в операция Иракска свобода, в памет на загиналите във войните. Какво е Мърф и готови ли сте за него???

Лейтенант Майк Мърфи е носител на най-високото отличие Medal Of Honour , което получава посмъртно от президента на САЩ. Бил е тийм лидер в тюлен група 10 и загива при операция Червени Криле, заедно с още двама тюлени. Награден е за това, че жертвайки се успява да даде координати за местоположението на екипа и мястото на засадата, в която попадат на 28 юни 2005 година в долината Коренгал, Афганистан. Той е един от малцината военнослужещи на САЩ, получили медала след Втората световна война за саможертва и на негово име има кръстен военен кораб. Лейтенат Майк Мърфи е създател на теста body armor, който включва 1миля бягане, 100 набирания, 200 лицеви опори, 300 клека и пак една миля бягане за време до 40 минути, за тюлените с тактически елек или бронежилетка 10кг (по време на The Murph Challenge, когато се прави в памет на загиналите, време се гони по желание на участника).

Маркус Лутрелл - бивш тюлен - разказва, че по време на мисии, докато чакат задачите си, те тренирали теста и този, който не можел да се включи бивал обръснат гола глава, мажели са му интимните части на тялото с вакса за обувки или оръжейна смазка и, докато не си вземе теста се хранел с морските пехотинци. След смъртта на лейтенант Майкъл Мърфи, тюлените започват да правят теста всяка година в негова памет и сменят името от body armour на Murph. След година-две тестът започва да се прави и от другите части на армията в САЩ, след това от полицията и от пожарникарите в памет на всички загинали във войните срещу тероризма, като се събират пари във фондации и се дават на семействата на загиналите. Последните години тестът започва да се прави и в други държави.

Казваш, че го правите и заради мотивацията на младите. Какво трябва да  знаят всъщност младите?

Трябва да знаят, че, за да имаме държава - трябва да я пазим. А, за да я пазим -трябва да знаем как. Трябва да се тренира, да се усъвършенства човек, да чете история и да помни традициите си.

Какво представлява точно тестът, който трябва да се издържи? И какви хора участват?

Тестът не е лек, първо се пробягва разстояние от 1,6 км, след което се правят 100 набирания, 200 лицеви опори и 300 клека и отново 1, 6 км. Упражненията се разбиват в удобен ред за участника и всичко това с бронежилетка - 10 кг. Участват служители на Спец.силите, на спец подразделенията на МВР, на пехотните части на БА, действащи контрактори и много млади хора, които виждаме по фитнес площадките, което е много радващо за нас.

Фактът, че вече няма казарма... Според теб как ни се отразява?

Това, че няма казарма сега ни се отразява само морално, нали виждате какво се случва събота и неделя през деня, по улиците до вечерта младите ги няма - те изтрезняват и почиват от хвърляне на салфетки в чалгите. Но ще дойде ден, което е притеснително, в който няма да има кой да защити нашите майки и сестри, защото едно е да стреляш пред компютъра и да се прераждаш като те убият, друго е да го направиш наистина, защитавайки родината си и народа си.

С какво се занимаваш в момента и защо избра да си в България? С твоята квалификация можеше да не си?

Работя в сферата на корпоративната сигурност, а, ако има задачи навън като контрактор пътувам. Тепърва контракотрската професия ще се развива и много хора като мене ще поемат по този път. Лошото е че, Българската Армия губи хора като нас с безрасъдните си действия, лошата подготовка и ниската селекция. Това се прави умишлено от по-високи постове, за което войниците, сержантите и офицерите нямат вина, но те са хората, които вече е време да се противопоставят на това унищожение. Естествено, ние ще ги подкрепим, ако е нужно.

Защо нямаме армия?

Унищожаването на армията ни вече продължава 25 години. Това се прави целенасочено. Държава без армия не е държава. Реформата на армията не струва и пукнат грош. Реформата е сведена до унищожаване на армията ни. Където и да погледнеш, нищо не е наред във всяка част от БГ армията. Нискокачествено оборудване, лоша селекция на хора, просташко държание на офицерския и сержантски състав, изключително слаба физическа подготовка, ниска мотоивация, слаба тактическа подготовка, а да не говорим за медицинската, която е сведена до превръзка с бинт.

Как оценяваш, как да кажа, военното състояние на държавата ни? Как виждаш бъдещето ни в това отношение?

Нещата са доста сложни вече, аз се виждам със страшно много хора от армията. На практика, ние нямаме армия. Аз знам подготовката на западните или източни части на какво ниво е. Пак казвам - вина нямат нашите войници. Унищожаването на армията ни е в финален стадий, технически е унищожена, морално тук там нещата все още се държат от старите офицери и от будните млади войни, въпросът е докога. Но пък ние, които сме навън ставаме все повече и повече. Много хора, които напускат идват при нас, в старната има добри частни учебни центрове. Не е проблем да идеш на обучение и навън, така че ще се справим накакси, ако е нужно.

Banner

© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.