Миражът „втора пенсия”

Няма да ви говоря за закони, алинеи и гласувания. Нито ще използвам сложни думи, прокарани от български политици. Ще ви обясня, обаче, за абсурда - наречен втора пенсия и парите, които по някаква странна причина се губят между капките.

Парите, които аз и вие ежемесечно даваме на някой, без да знаем на кого.

Става дума за енигмата втора пенсия и за миража, наречен „пенсиониране”.

Става дума и за заблудата, в която живеем.

Ще ви говоря за поредния абсурд в една вече известна със своята абсурдност държава. Затегнете коланите и дайте пълна газ по пътя на пенсионирането…дано всички стигнем дотам.

През декември миналата година, почти тихомълком, беше прокаран един закон, според който парите, които досега сме плащали за втора пенсия може да отидат директно в НАП, ако не сме направили писмена молба те да бъдат прехвърлени в частен фонд.

Естествено, според закона, човек може само веднъж в живота си, да направи подобна молба, за подобно прехвърляне. В момента се говори, че законът може да бъде променен и един човек да може повече от веднъж да променя решението си. Самият въпрос с тази прословута втора пенсия винаги е бил прекалено неясен за българина.

От една от банките, които предлагат подобен частен пенсионен фонд бяха така любезни да ми обяснят какво точно представлява това. А, именно 5% от заплатата, на която ви осигуряват. Така грубо казано, ако ви осигуряват на 900 лв, то 45 от тях отиват в това ДПО.

Оказва се, че единственият (засега) път, през който можеш да промениш избора си е точно преди да започнеш първа работа. Тогава можеш да заявиш - къде точно искаш да отиват парите ти. Ако не го направиш - те се разпределят автоматично.

Разбира се, в България човек или трябва да има юридическо образование, или трябва да знае всички държавни вратички, за да може да живее спокойно. Аз не ги знам, затова никога не съм попълвал подобни молби.

И сега, няколко години след първата ми работа, изгарям от желание да видя къде точно са отивали тези мои пари.

Първоначално, звънях на избран от мен частен пенсионен фонд и ги питах каква е процедурата. Оказва се, че много трудно можеш да разбереш точно къде си разпределен, а без да знаеш, няма как да се прехвърлиш. И започваш едно лудо звънене на останалите 8 частни пенсионни фонда (общо в България са 9), докато или откриеш нещо, или удариш на камък.

Има и трети вариант, разбира се, за ценителите на „молбите, декларациите и формулярите“.

След кратък разговор с НАП се оказва, че трябва да подадеш молба в писмен вид в НАП-а по постоянен адрес, с искането за информация в кой фонд си. Отговорът на молбата отново се получава лично в същото това поделение на НАП. Така, ако живеете в София от 10 години, но сте родени в Бургас и там е вашият постоянен адрес, трябва да отидете два пъти до красивия морски град, за да получите информация, която във всяка една друга нормална държава се дава за 2 секунди или по телефона, или онлайн.

Накрая, след много препятствия, ходене по разни институции, пътувания, телефонни разговори и всякакви подобни неща, може би ще успеете да разберете къде са отивали парите ви.

Ако искате да се отпишете от това място Х, вие трябва да заплатите скромната сума от 20 лв. и да се запишете на мястото, което пожелаете.

Частните пенсионни фондове обещават кристални условия и възможност да следите парите си в реално време. Държавата обещава сигурност на капиталите ви - доколкото нещо може да бъде сигурно в тази държава.

Какво ще изберете - остава въпрос на лична преценка, защото имате още известно време да го направите...

Интересно обаче, е мнението на хората по въпроса с пенсионирането: едва ли ще доживеем до пенсия.

Изказване, което всеки един българин или е казвал, или е чул някой да казва.

Обикновено повечето европейци чакат с нетърпение възрастта за пенсиониране. Време за почивка, занимаване с други неща и най-вече - време на спокойствие. За разлика от тях, ние българите по скоро се ужасяваме, отколкото да чакаме това време. Ужасяваме се, че възрастта се покачва от година на година, докато накрая реално ще работим - докато сме живи, а пенсията ще се превърне в мираж.

Ако все пак я дочакаме, ще се молим никога да не сме стигали до нея, защото може би ще бъде мизерно някак...

А за втората пенсия - за нея можем само да мечтаем и да се молим да не ни я приватизира умиращата вече държава.

Така че, всеки остава да прецени какво ще се случи с неговата втора пенсия, но преди това трябва да осъзнае как иска да се развие животът му.

И как да променим сами държавата, в която живеем.

А дотогава…нека реденето по опашки, гишета и плащането на такси да започне!