България е асансьор

Вчера пореден български гражданин си отиде от тоя свят...
Не падна жертва за родината по време на война.
Нито загуби живота си, за да защити някаква кауза.
Вчера една млада българска жена падна от 9-ия етаж на сградата, в която живее, защото някой не направил ремонт на асансьора във входа.
Сякаш беше много отдавна оня случай, в който асансьорът в „Майчин дом“ падна, заедно с няколко бременни жени вътре и само чудото помогна да няма жертви...

Вчера разбрахме, че нещо не е наред.
То не е свързано нито с кастата на политическите олигофрени.
Нито с кастата на канцеларските зомбита, които се въртят в административните клетчици и упражняват своите жалки опити за контрол под зоркия поглед на партийния брат, който ги е назначил на жалка държавна службичка.

Вчера разбрахме, че в България има около 90 000 опасни асансьора, които могат всеки миг да повторят инцидента от блока, в който загина жената.
Как се чувствате, когато чувате това?
Предполагам така, както се чувствате всеки ден в тази сбъркана страна, наречена България.
Страна, в която не планираме.
Страна, в която всеки ден може да ви е последен. Не за друго, а защото може да ви убие я асансьорът, я кюфтето, което сте си купили от магазин, който може да продава месо с трихинолоза, защото глобата за подобно нещо е между 70 и 320 лева (примерно).
Я да ви се запали колата, защото сервизът, в който ви я направиха е ползвал части, както казваше Булгаков – втора преснота.
Страна, в която законът ще ви задължи да си плащате пътен данък под формата на винетки, но по пътя може да ви се случи да се размажете, защото има дупки, все едно са ни бомбардирали руснаци и американци едновременно.
Страна, в която здравните осигуровки ще ви стигнат за преглед при личния лекар, ако сте болен от грип, но тежко и горко ви, ако се разболеете от нещо малко по-сериозно.

Вчера една българка си отиде от тоя свят за секунди.
Без кауза, без смисъл, без логика.
Отиде си, защото излезе да купи хляб от кварталния магазин.
И отново се заговори за проблема.

В България трябва да умират хора, за да се заговори за някакъв проблем.
Във Варна се издавиха 13 души, част, от които – деца, за да се заговори отново, че имало проблем.
В Мизия един град бе почти отнесен, за да се заговори, че има проблем.
В София една жена се размаза с асансьор, за да разберем, че има проблем.
Да припомням ли още колко жертви ни водят към обществени дискусии?
Индиго. 
Децата, удавени в Лим. 
Полицаят, убит в Лясковец.
Допълнете списъка... 

За 25 години демокрация постигнахме няколко изключително важни победи, скъпи приятели.
Можете да четете всякакви вестници с всякакви мнения.
Можете да пътувате свободно.
Можете да си купите западни стоки от магазна.
Можете да си купите кола, без да чакате 10 години.
Всичко това, в случай, че не ви убие асансьорът, когато излизате, за да свършите някое от тези неща.

Да, България, скъпи приятели е асансьор.
Асансьор, който се движи нагоре – надолу из етажите.
Без сертификат за безопасност.
Без технически прегледи.
Без какъвто и да било контрол.
България е асансьор, който се задвижва с няколко типа енергия.
Енергията на нашето бездушие.
Енергията на нашата простотия.
Енергията на нашето безразличие и апатия.
Този асансьор често засяда, често вместо да се качва нагоре, слиза надолу.
Но за сметка на това твърди, че алтернатива няма, че вие всички трябва да умрете, за да може този амортизиран, прецакан, шибан и лайнян асансьор да съществува.
Е, вече запова да ви се изяснява националната кауза, нали?
Започва да ви става ясно защо вече комай 2 милиона напуснаха родината си.
Не, те не я напуснаха, защото някъде ги чакат с отворени обятия.
Те отидоха на място, където ако не друго, поне асансьорът няма да ги убие.
А ние останахме и сега ще видим възмездието.
По закон фирмата, извършвала инспекцията на злополучня асансьор може да бъде свирепо наказана...
С около 500 лева.
Да си знаете.
Вие струвате около 500 лева на държавата.
А тези 500 лева не стигат за ремонт на асансьора.
Вчера една жена си замина, защото нашият асансьор вече не става за употреба.
Така че, мамка му, изхвърлете го тоя асансьор!
И нека спрем да пишем реквиеми за поредния българин през ден!
Писна ми да живея в страна на безвреме отишли си хора!
България е асансьор...