Бог да пази България

Много се изписа и много се изговори за пороя във Варна. Живи връзки, кореспонденти, ексклузивни кадри – телевизиите се надпреварваха кой да отрази ужаса по-добре. Забелязвате ли, обаче, как с всеки следващ ден, темата за наводнението остава все по-назад в новините и информационните агенции?

Всичко е ясно – 11 жертви във Варна, 1 в Добрич, огромни щети и пълно безхаберие от страна на държавата. Времето се оправя, нови порои не се очакват. Така свършва историята от четвъртък за повечето медии. А това, че 12 души се простиха с живота, без дори да могат да си кажат последно сбогом с близките си, страданието на техните семейства и това, че жителите на цял един квартал във Варна и десетки други по-малки градове и села никога няма да бъде същият, май го забравихме...

Няколко въпроса не ми дават мира, откакто се случи трагедията в четвъртък.

Първо – на кого да разчитат тези хора, за чиято трагедия след няколко дни ще забравим? На кмета, на министър-председателя, на държавата, на медиите, на кого? Кой ще се наеме с това да им върне живота? Може би ние – които отделихме по лев, два, три със смс? За кого по-напред ще стигнат нашите дарителски съобщения? Или да разчитат на бабата от с. Бисер, която дари пенсията си, за да помогне? Защо никой политик не излезе и не каза – дарявам си заплатата, ей така – от хорски срам да го направят... или дори за скапания PR да го направят...

Второ – забелязвате ли, че както снегът ни „изненадва“ всяка година, така и проливните дъждове през последните години започнаха много да ни изненадват. Ежегодно преливат реки, наводняват села, погубват реколтата и животните на иначе и без това бедните хорица... на няколко пъти природата взе и своите жертви. Няколко пъти положението беше апокалиптично. И какво се прави след един такъв порой? Държавата, в лицето на който и да е президент или министър-председател, всеки път казва едно и също: „започваме проверки, ще вземем мерки...“.

Защо се сещате да вземате мерки едва след като няколко хора умрат, защо не ги вземете преди това и не се опитате да предотвратите смъртта им, драги управляващи? Или не ви пука, защото вашите кожени и лъскави кабинети и големи палати едва ли ще пострадат от едно такова бедствие...

Понякога си мисля, че България е благословена. Питам се какво щеше да се случи, ако ни сполети бедствие, подобно на това в Хаити? Или земетресение от 8-9 по Рихтер, типични за Япония... или някое цунами /да не дава Господ/... Ние не можем да се справим дори с водата в шахтите и потъваме във вода при малко повече дъжд, какво ще стане при едно истинско и голямо бедствие?

Ще ви кажа – няма да има България. Държавата и народът не сме подготвени за такива изпитания. Ние не сме òправни като японците, нямаме нито техния ресурс, нито техника, нито мислене – нищо нямаме. Само лопати..., с които да изгребем калта и изкопаем гробове в земята за труповете...

„Бог да пази България“ си казвам всеки път, когато дори само си представя какво би могло да ни се случи... Едно е ясно – на държавата не можем да разчитаме, нея все едно я няма. Само Бог ни остава...

PS: Нека поне ние, обикновените хора, не забравяме бедстващите във Варна. DMS VARNA на 17 777. Нека помогнем, както можем, и поне в такива моменти да бъдем единни като народ. Друг няма да им помогне...