Образование без смисъл

Юни е месецът на лятната сесия на студентите. Вече втора година уча в така любимия на всички ни Софийски университет и някъде между всички тонове с информация, които трябва да прочета и науча, си задавам екзистенциалния въпрос: Що за образование е това?

Последните две седмици почти не спя. Не, не сънувам кошмари, изживявам ги. Заспивам, заобиколена от учебници, лекции, тетрадки и цветни моливи. Събуждам се с химикал в ръка. Защо ли? И аз това се питам.

Гимназията ме научи да уважавам всеки, от когото мога да науча нещо. „Знанието е сила“ – казваше директорката. Научи ме и да свиквам да не се оплаквам от обема материали за учене, научи ме да седя до късно всяка нощ преди някакъв изпит, за да мога да се представя добре..., защото оценките ще ми трябват за влизането ми в желаната специалност в университета. Но най-вече, защото тогава виждах смисъл във всичко, което учех, и безсънните нощи не ми правиха впечатление. Напротив – носеха ми удовлетворение.

Сега, обаче, не е така. Уча във ФЖМК и все по-често се замислям какво ще ми даде този факултет, когато завърша. Да ме прощават преподавателите, но малцина са тези, от които досега съм научила нещо, което да ми бъде от полза за специалността, която съм избрала. Мога да ги изброя на пръстите на едната си ръка.

Иначе повечето от лекциите се водят скучно, протяжно и с досада от тях самите, диктуват се някакви години и факти и няма никакво, ама никакво приложение на наученото, което после трябва да бъде назубрено, цитирам: „дословно“. Студентите, дори онези, които спадат към „зубърите“, започват да се отегчават през първите 20 минути, бъркат си в носовете, броят овцете, заспиват или просто си тръгват.

Част от професорите пък разчитат, че репутацията им на „лошите ченгета“ във факултета ще запази реномето на университета. Затова всеки семестър по дадени дисциплини скъсаните са между 80 и 90 % от студентите, които не са НАЗУБРИЛИ достатъчно добре материала от хилядите книги, написани от самите професори, разбира се. И не, не защитавам „клетите студенти“, които не четат и само ходят по дискотеките – това е друга тема, това е и техен избор. Опитвам се да разбера кому са нужни тези изтезания, вместо да се мисли в посока – КАК да се повдигне нивото на образованието ни.

Не ме разбирайте погрешно – респект към преподавателите, които все още имат сили и нерви да преподават. Може би не трябва да търся вината в преподавателите, а в самите дисциплини. От онзи ден си блъскам главата що за предмет е КОК и защо ми се налага да чета абсолютно неразбираемо написан учебник по тази дисциплина. КОК между другото, ако изходим от английското значение на думата, много добре описва предмета, чието пълно название така и не мога да запомня. Не мисля и че ми е нужно. Ще ви кажа, че става въпрос за компютърните комуникации, а учебникът, по който трябва да се учи, е издаден през далечната 1995 г. В общи линии сме набори с него. Та там, в това учебно четиво, информацията е стара, непотребна и абсолютно ненужна предвид, че сме във високотехнологичния 21-ви век и вече само дето не може да се телепортираме през настолните си компютри. И хайде сега някой да ми обясни какъв е смисълът този предмет да се преподава в Журналистическия факултет, че и да се пишат масово двойки на неуспелите да назубрят отминалата вече стара и безполезна информация...

И като съм започнала – какво да кажем за базата на СУ? За компютрите-реликви, които трябва да се включат поне час преди лекцията, ако искаме да можем да работим на тях и чийто Windows е толкова стар, че ме връща в 1-ви клас, когато за пръв път седнах на компютър... Не знам как е в другите университети в София и страната. От приятели и познати смея да твърдя, че надали е много по-различно, може би дори е по-трагично.

До какъв извод стигнах след толкова разсъждения... Образованието ни е спряло, точно колкото и държавата ни. То е огледало на всичките проблеми на страната.

Какъв е смисълът да уча тонове материали, които дори не са свързани със специалността ми? Каква е реализацията ми, моята и на колегите ми, след като завършим? Има ли такава изобщо? Освен продавачи в близкия мол за 600 лева???

И понеже пак ще кажете, че много се пише, но решения на проблемите не се предлагат, ето ви няколко такива в случай, че на някого в тази държава все още му пука за образованието, което получават младите хора. Първо – преподавателите МАСОВО да сменят подхода към студентите. Само с четене на лекции не става. В днешно време човек трябва да бъде креативен, за да привлече вниманието на публиката. Не може професор на 60 години и деца на 18-19 да мислят и разсъждават на едно и също ниво, най-малкото заради възрастовата бариера. Нужни са семинари, дискусии, участие на студентите и практика. Ето ви още един пример, когато говорим за успешна кариера в журналистиката, например, или за тънкости и похвати – за това не може да се четат лекции, трябва да се говори най-малкото с ясни примери. А такива може да даде само един добър журналист, постигнал конкретни успехи. Защо такива хора отсъстват от учебния процес в университета? Друго – промяна на програмата на много специалности, която не е пипана от времето на Бай Тошо. Влагане на средства в добра база – за спорт, за компютърни зали, лаборатории и т.н. Ето само няколко бързи решения, които поне малко ще подобрят степента на образование не само в СУ, но и в българските университети като цяло.

Няма кой да ги чуе, обаче. Нито на преподавателите, нито на студентите, нито на онези в бялата сграда в близост до СУ им пука. Не ми се иска да кажа, че съжалявам за избора си на университет, нито пък на специалност. Но знам с какво желание записах да уча и знам с каква неприязън отивам на изпити сега. А да ти бъде отнето желанието – това е най-страшното за един студент.

И идва въпросът – има ли смисъл от образованието ни без смисъл и реализация?