Ампутирани души

Загуба на чувствителност

Разбирайте ме, както искате, обаче, всяка сутрин се будя в държава, чиито народ е ампутиран. Отрязали са му чувствителността.

Народ, който разбира болката само, ако е лично негова.

И това се познава най-лесно по разказите в медиите.

Вижте примерите.

Как едно циганче – „вундеркиндче” (така го нарекоха жълтите вестници) се превърна в ресурс за рейтинг на де що имаше вестник и телевизия. Ама то знаело столиците...
Аха. Тогава, ето ти малко циганче 2 лева да си купиш нещо и да продължаваш да  си все такава приятна атракция за оскучнелите ни зрители и читатели.
Знаете ли, че повече от седмица това циганско момче „с  удивителните си знания по география” правеше шоу в ефира. Превърнаха го в нещо за показ. Развеждаха го от студио в студио, пращаха му коли да  го взимат от едно място на друго, държаха го в хотели, за да запазят това циганско рейтингово съкровище само за себе си. Развеждаха го, както някога старите цигани развеждаха танцуващите мечки по площади и улички. После дойде Защита на животните и спря експлоатацията на мечките. Но, кой ще спре експлотацията на хората?
...

И онова, което мъчи повече е  фактът, че няма омерзени. Не виждам вълна от възмущение срещу медийните играчи и всички онези, които отдавна са  забравили човешкостта в името на цифрите. И приходите.
Няма я вече простичката грижа за другия. Особено, ако другият  е дете.
Да видяхте някой всъщност да се погрижи за  циганчето със столиците – да  заживее малко по-добре? Да му се появи утре бъдеще извън гетото, извън публичното циркаджийство?....
Нека не се фиксираме точно в  този случай, ако искате.
Помислете за друго. За жената, която си оставя децата, защото не може да си плаща тока. Цяла седмица  - репортажите с лопати да ги ринеш. Статиите и онлайн публикациите – с багер. Но вие да чухте някой, някой да предложи помощ на тази майка?....
Ама лъскавите студиа, хората в тях, чудовището-телевизия - да не са благотворителна фондация, а?....От кого ли и аз очаквам намерението да помогнат....За един месец тока да й платят....Глупави очаквания имам. От глупави по-глупави.
...

И друг случай от държавата на не-чувствителните има...
Убитото 8-годишно момиченце от Поморие. Оставете настрана неверните неща, които се изписват при всяка трагедия като тази. Включете си телевизора. В промеждутъка между оцеляващите, пеещите и танцуващите хора, няма да чуете политици, особено загрижени за случилото се. Няма да ги видите.
Едва ли ще видите и много журналисти (отвъд тези с нездраво любопитство към жълтото), които оценяват случилото се като симптом.
А то е категоричен симптом, че нещо наоколо не е наред. Че дневният ред на държавата е сгрешен.
Че рецепторите ни за добро и зло дават отклонения.
Че реакциите ни са забавени, ако изобщо ги има.

Разбирайте ме, както искате. Обаче, не може да се живее все така.
С ампутирани сетива.
И не може все да се чака моментът, когато болката ти става роднина.
Защото тогава битката е вече загубена.