След 23-годишно мълчание бившата просветна министърка Дража Вълчева в ексклузивно интервю за lentata.com
Наричат я „соцвеличие”. Биографията й наистина е впечатляваща: член на РМС, ЦК на БКП, кандидат-член на Политбюро, член на Държавния съвет на Народна Република България, министър на народната просвета от 1977 до 1979 година и заместник-председател на Министерския съвет до 1981 година. Името на комунистката Дража Вълчева е добре познато на по-възрастните поколения. Днес за нея не се знае почти нищо, нито как живее, нито защо отказва срещи с медиите. Животът на партийката рязко се променя след смяната на режима. През 90-та Дража е изключена от БСП. Демокрацията носи на бившата министърка огромна лична трагедия. Синът й е обвинен в убийство на съдружника си, но присъда никога не е издадена. Вълчева се скрива от хорските очи в апартамента си в центъра на София и потъва в забрава до днес:
Как сте със здравето?
Горе-долу добре. Сега съм болна, простуда, пазя се, защото съм на години вече.
Искам да Ви върна назад във времето. Колко време сте била на поста министър на просветата?
Не мога да си спомня точните години, но около два мандата.
Какви промени направихте, докато бяхте на този пост?
Как да ги изброя, много са! Най-важната промяна беше, че тогава към моето министерство беше зачислено и висшето образование. До тогава имаше отделни министерства за висшето, за основното и за средното образование. Често съм упреквана по вестниците, че съм увеличила задължителния трудов стаж за учителите, но това не е вярно. Не знам защо ми го приписват след промените... Едно време бях обикновен, редови, скромен работник, колкото силите ми позволяваха. В онова време вярно, че беше на почит образования човек, аз съм завършила полувисше и чак след това висше...
Какво мислите за образованието и просветата днес?
Вижте, всяко нещо е с времето си. Аз много мразя, когато някой прави оценка на следващи хора и то негативна оценка. Всеки за времето си се стреми да направи най-хубавото възможно. Има злобари, които правят такива забележки, но те никога не стигат до поста министър. Мога само хубави неща да кажа за хората след мен.
И на работните си места сте се срещала със социалистическата върхушка, със самия Тодор Живков... Какво си спомняте от срещите си с него?
Лично нищо. Аз живеех в Пловдив. Идвах на заседания и веднага след тях си отивах. Не преспивах никога в София. Лични разговори не сме имали. Той беше много зает човек, пък и след заседания при него се редяха много хора за консултации. Аз пък бързах да се кача в колата и да се прибера бързо... Бях кандидат-член на Политбюро, знаете. Тогава Политбюро не беше както някои сега искат да кажат, че сам Тодор Живков е командвал всичко. Особено, когато бях в пловдивски окръг, ние имахме независимост.
Кажете ми как станахте член на партията, на Политбюро?
Аз съм от Карлово и като ученичка още бях в УчКома. След това завърших едни курсове в София и станах пионерски ръководител и работник в Околийски комитет в Съюза на народната младеж в Карлово. От там е тръгнал моят път, от младежките години.
За Вас пишат, че сте била агент на ДС? Вярно ли е?
Какво е това?
Държавна сигурност?
Глупости! От къде накъде ще съм член на ДС?! Каква Държавна сигурност, какво ме е интересувала мен държавната сигурност? Ние в Пловдив си имахме МВР...
С колко пари на месец живеехте, когато бяхте министър?
Ако се не лъжа - 500 лева. Някои си мислят, че сме забогатели, а аз имам само един единствен апартамент, в който живея. Друга собственост нямам. Нито съм купувала, нито съм имала амбиции да имам повече имоти.
Сега каква пенсия взимате?
Около 300 лева, но дъщеря ми я получава и се грижи за мен. Тя ми купува всичко необходимо. Прилична пенсия получавам, не се оплаквам. Така се случи в живота ми, че съм получавала най-високата заплата за тогава, така че е нормална пенсията ми днес.
Доволна ли сте от старините си?
Благодарна съм. Имам много приятели и се подкрепяме.
Поддържате ли връзка с някой от старите си съпартийци?
С всички, които са живи. Всяка неделя се събираме от 13 часа до късно вечерта. Знам кой къде е, какво прави, как е семейството му. Споделяме радостите и тревогите си. И с колегите от Карлово, и Пловдив също съм в добри отношения.
Какви бяха плюсовете на социалистическия строй?
На 9-ти септември съм била на 13 години. Не бих могла да сравня режима с предхождащия го капиталистически строй. Дотолкова знаехме за нещата, доколкото да можем да си свършим работата. Така беше тогава. Мисля, че е така и днес... В условията на демокрацията съм пенсионер. От 80-та година не работя. Оценката ми е съвсем лична. Не съм в крак с ежедневието. Чета вестници, но не съм в живота, както се казва. Днес животът е много пъстроцветен и е нахалство да си мислиш, че си вещ по всички въпроси.
Според Вас какво щеше да се случи, ако не се беше сменил режима? Имаше ли вариант да не дойде демокрацията?
Някои хора правят трагедии от тази смяна. Няма кой знае какви промени. Сменя се режимът, сменят се ръководителите, но основните звена си остават същите. Няма какво да се драматизират тези промени.
Какво мислите за актуалния в последно време скандал между лидерите Георги Първанов и Сергей Станишев?
Преувеличено е това. Няма кой знае какъв скандал. И единият, и другият си имат свои разбирания, развитие, различни действия. Ние старите партийци не можем да ги укоряваме. Не бива това да се отразява наръководство в партията и в партийния живот.
Смятате ли, че БСП може да се разцепи?
Не, не. Не бива да се преувеличават тези неща, защото те са лични. В партията винаги е имало колективно ръководство. Имало е, има и днес - сили, които няма да позволят на Иван, Стоян, Драган да разцепят партията. Това е партия столетник! Не може така да си играят с живота й! Хората в нея са сериозни, разбират и от фалш, и от реалност.
Какво означава за Вас думата „комунист”?
Това да се стремиш да бъдеш образцов във всяко отношение, преди всичко скромен, трудолюбив, да се учиш непрекъснато.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.