- Десетки хиляди войници бяха струпани по украинските граници. Как да тълкуваме тези движения?
- Не мисля, че Владимир Путин подготвя нахлуване в Украйна, нито война. Путин се стреми да окаже натиск на украинския президент Зеленски и неговите западни партньори, за да изпълнят по-конкретно Минските споразумения. Той упреква Запада, че действа в полза на Украйна, спирайки тяхното изпълнение (1). От идването си на власт Зеленски постепенно стана труден събеседник за руснаците. Той наложи санкции на Виктор Медведчук, на когото Путин е кръстник на една от дъщерите, затвори три проруски медии, принадлежащи на Медведчук, и стартира Кримската платформа (2).
Руснаците виждат, че дипломатическите инструменти не работят, докато времето напредва в полза на Украйна, която се приближава до НАТО и ЕС. Така че те решиха да покажат мускули във военен план, за да окажат натиск на Запада, да вдигнат залозите и така да получат по-добра основа за преговори.
- В случай на нахлуване в Украйна, Русия рискува да се окаже в окото на Западния циклон…
- Извън въпроса за техническата подготовка за нападение, по който американските и европейски разузнавателни служби изглежда не са напълно съгласни, геополитическите рискове за Русия са огромни: нови санкции, вероятно спиране на проекта за газопровода “Северен поток 2”, дори излизане на Русия от системата SWIFT, размахвано от американците (3). През 2019 г. впрочем, бившият руски президент Дмитрий Медведев (2008-2012 г.) реши, че отрязването от SWIFT ще бъде интерпретирано от Русия като обявяване на война от Запада.
Освен това, ако разсъждаваме за евентуална инвазия, нахлуването в сепаратистките части на Украйна не би било от голяма полза. Всъщност те са вече интегрирани в руската икономика, защото 700 хил. души получиха руски паспорти, предприятията в района имат достъп до руските държавни пазари и се възползват от финансови помощи. Тези сепаратистки региони са много по-полезни за Москва в рамките на Украйна, защото могат да послужат като лост за натиск при ориентирането на украинския стратегически избори, като присъединяването към ЕС и НАТО и т.н. Минските споразумения постановяват именно, че тези региони трябва да имат специален автономен статут и така ще могат да блокират решенията на правителството в Киев, ако противоречат на интересите на Русия. Това обяснява защо Москва иска този текст да бъде спазван дословно и защо украинският президент не бърза да ги прилага.
Нахлуването в райони, които не са сепаратистки, а са под контрола на Киев, е съвсем друга история. Русия би си имала работа там с население, което не се състои само от проруски настроени хора. Не виждам как подобна окупация би могла да издържи икономически, социално, политически и геополитически.
- Руските изисквания към Запада само до украинския въпрос ли се ограничават?
- Изненадващо, този път руснаците се възползваха от военната ескалация, за да отидат по-далеч в исканията си към Запада, отвъд украинския случай. Те поискаха при преговорите да се вземат предвид опасенията за сигурността на Русия в Европа: неразширяване на НАТО, неинсталиране на оръжейни системи близо до руските граници. Те искат да получат правно обвързващи, писмени и дългосрочни ангажименти. Според Русия Михаил Горбачов допусна първоначалната грешка, че не поиска никакъв писмен ангажимент от Запада за неразширяване на НАТО в момента на обединението на Германия. Този упрек към Запада, че не е спазил ангажиментите си, е често срещана тема в руския дискурс.
Учудващо, Джо Байдън се оказа доста схватлив за тези руски опасения и дори отворен за дискусия, което предизвика недоволството на други съюзници в НАТО, като Полша, балтийските страни и партньори, като Украйна. Мисля, че трудностите още не са свършили, нито по отношение на Минските споразумения, нито относно дискусията за руските тревоги за сигурността. Според мен Русия няма да получи писмени ангажименти от Запада, това би означавало да се отрече, наред с други неща, срещата на върха в Букурещ през 2008 г., когато беше обещано присъединяване на Украйна и Грузия, без обаче да се определя дата за това. Започването на преговори, касаещи тревогите за сигурността и на едните, и на другите, би могло да допринесе за известно стабилизиране на конфронтацията. Но това е дълъг и труден процес с неясен днес изход. Следователно не сме предпазени от нова поредица военна ескалация.
- Русия иска да има гаранции, че Украйна няма да влезе в НАТО. Засега САЩ не са готови да ѝ дадат тази гаранция. Как може да се развие тази ситуация?
- Положителният сценарий е започването на преговори, които водят, например, до неисталиране на системата за въоръжения в Европа или поне до напредък по отношение на деконфликтността и спазването на примирието в Украйна, което все още е често нарушавано и т.н. От друга страна, това ще бъде още по-сложно по отношения на основния проблем при политическите въпроси. Ще обясня: в Парижката харта от 1990 г. е записано, че всяка страна има право да избира своите съюзи и “своите собствени договорености в сферата на сигурността”. Впрочем това, което искат днес руснаците, противоречи на тази клауза. Именно върху това ще се съсредоточи политическият дебат. Съседните страни на Русия, като Украйна и Грузия, проявяват проевропейска и проатлантическа ориентация. Трябва да знаем, че присъединяването към ЕС и НАТО днес е записано в украинската конституция, докато Русия възприема тези намерения за членство като заплаха за собствената си сигурност. Разногласията са много дълбоки и засягат жизненоважни интереси; не виждам как това може да се реши в близко бъдеще.
- Какви са средствата за натиск на САЩ?
- Дори и руската икономика да има своите слабости, като зависимостта от енергийната рента, тя запази важни механизми (един от трите най-големи валутни резерви, ниско ниво на задлъжнялост, цената на петрола и газа днес е висока, отваряне към други страни, като Китай и Турция…). Хипотетичният сценарий на иранските санкции е трудно приложим спрямо Русия. Това би имало огромна цена и за ЕС, който колективно остава първият икономически партньор на Русия. При идването си на власт впрочем, Джо Байдън се опита да щади своите партньори, сред които Германия. Виждаме го в случая с постигнатото през лятото споразумение за “Северен поток 2”, на което Германия толкова държеше. Срещу тях е Русия, която от 2014 г. не е направила никаква политическа отстъпка.
- Френската политическа десница иска да вярва в голям стратегически съюз с Русия на Владимир Путин. Доверието впрочем между двете страни изглежда нарушено, от няколко месеца Русия не спира да лъже. Желателен ли е този стратегически съюз, или това е заблуда?
- Водени от евроскептицизъм и антиамериканизъм, Марин Льо Пен, Ерик Земур или, вляво, личности като Жан-Люк Меланшон, се обявяват за голям съюз с Русия. Десницата си фантазира за силен лидер, който защитава суверенитета на родината си на международната сцена, олицетворен от Владимир Путин, и оставя настрана демократичните ценности и спазването на човешките права заради нещо като “реалполитика, при която това, което се случва в Русия, си остава нейна работа”. Истинският въпрос е на какви отстъпки спрямо Русия са готови наистина тези политически сили, ако дойдат на власт? Как ще реагират тези, които защитават толкова яростно понятия, като суверенитет и национален интерес, срещу една страна, която се стреми към “раз-западняване” (désoccidentalisation) на света?
(1) Протоколът от Минск е споразумение, подписано през февруари 2015 г. от представителите на Украйна, Русия, Донецката народна република и Луганската народна република, за прекратяване на войната в Източна Украйна - (бел. ред.)
(2) Кримската платформа е инициатива на украинските власти, целяща да допринесе за деокупацията на Крим - (бел. ред.).
(3) Организацията SWIFT предоставя сигурна мрежа, която позволява на над 10 хил. финансови институции в 212 страни да изпращат и получават информация за финансовите транзацкии, извършвани помежду им (бел. ред.)
Автор: Ронан Планшон, "Фигаро"
Източник: "ГЛАСОВЕ"
Превод: Галя Дачкова
.jpg)
