Пътят от “демократична общност” до “демократично мнозинство” не минава през Терминал 2
Целият ми демократичен информационен поток се е превърнал в апокалиптичен паноптикум: унили физиономии, цивилизационни присъди над непросветения български народ, некролози за българската държавност и, разбира се, дежурните следизборни поклонничества към Терминал 2.
Не разбирам на какво се дължи този колективен траур. На фона на факта, че втората парламентарна сила дори не издигна собствен кандидат за президент. На фона на социологическите прогнози, които в началото на кампанията отреждаха на Гюров изоставане от 20 процентни пункта. На фона на над 750 000 гласа и мобилизация отвъд партийните ядра, къде точно са основанията за политически апокалипсис?
Нещо повече. След години на електорални прегрупирания демократичната общност получава възможност, при достатъчна далновидност, да надрасне ролята си на елитарен политически анклав и да се утвърди като единия от двата полюса на новата ос на политическо противопоставяне - основен контрапункт на управляващото мнозинство. Това не е малко постижение и заслужава поздравления.
Загубата си е загуба, но тя не дава повод за подобно опело, нито за категоричността, с която някои хора са готови да зачеркнат всичко положително, постигнато през кампанията, и да поемат по утъпканата пътека на следизборното самосъжаление. Сакрална привързаност към добре познатата мотика.
И не може да се каже, че вината тук пада автоматично върху лидерите. Публичният облик на тази общност се оформя в по-голяма степен от нейните привърженици и самоназначили се говорители и инфлуенсъри. Доколко партийните ръководства изобщо могат да влияят върху мисловната матрица на собствените си избиратели, не знам. По длъжностна характеристика би следвало да могат.
И така, апокалипсисът се отлага, а небето все още е на мястото си. Значителен брой хора, които не принадлежат непременно към традиционния електорат на десницата, са подкрепили нейния кандидат. Това не означава автоматично и подкрепа за партиите, които стоят зад него, но съществува потенциал за такава.
Само че не можеш да разширяваш подкрепа, ако първата ти реакция след избори е присъда над интелектуалната и цивилизационната годност на хората, които не са гласували за теб.
Пътят от “демократична общност” до “демократично мнозинство” не минава през Терминал 2.
Автор: Флора Стратиева
Още от категорията
.jpg)
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.