ОЩЕ ЕДИН ДЕН НА ЗЕМЯТА

- Би, А, Еч! Биеч! Бич! Курва нещастна, полудявам, като раз­бера, че се ебеш за пари, с богати хора... Свиня. Наеби някой шибан студент. Ебеш се в автомобили. Затова ли си напра­вена, куче? Ебаси, еби се с хора, еби се с евреи. Ти се ебеш в ресторанти и...

- Млъкни, пак си се напил, виж се...

- Аз съм се напил, а тебе някой те е нахранил... какво яде?

- Патица с портокали и каперси.

- Да ти серем у устенцата. Курове си яла... пак.

- Нещастник

- Не съм нещастник. Аз знам истината. Понякога тя ме прави щастлив, друг път нещастен. Нищо повече.

- Нещастник. Пълен нещастник. Като си трезвен и гово­риш глупости.

- Путка.

 

-Ебеш се много. Ебеш се с всички. Престани.

-Тебе те няма, какво да правя, знаеш как е... Това е поло­жението.

-Не е това положението. Еби се по-малко, престани...

-Не мога да престана, тебе никакъв те няма, обаждаш се толкова рядко, само друсаш и пиеш.

-И бачкам.

-Лъжеш. Нищо не бачкаш.

Животът е бензиностанция. Трябва ми съучастник. Стани ми съучастник, нищо че си жена, дай да оберем тази бензи­ностанция, ще поживеем достатъчно дълго, преди да ни хва­нат...

- Кой да ни хване?

- Все някой ще ни хване. Примерно рак. Ракът на гръбначния стълб е добър полицай. Ще ни хване и ще ни накара да

лежим...

-Много си луд, побъркал си се. Престани да взимаш ново­каин.

- Това не е новокаин, тъпа путко, това е друго...

- Къде е Плевен?

- Сега ще ти кажа... Плевен е в южноооо... източна Бълга­рия...

- Ти си много тъпа путка, не знам как да ти го кажа... адски тъпа. Путка...

- Не мога да разбера защо ме обиждаш? Заради някакво твое нещастие се опитваш да ми се караш, въпреки че съм no-малка и е нормално да не знам къде е Плевен!

- Не е нормално да не знаеш къде е Плевен... и да се ебеш толкова много... И за храна.

- Не се еба за храна... Те ме ухажват, чувствам се же­лана...

– Кучка.

- Патица с банани, а?

- Патица с портокали и каперси!

- Кура ми портокали, патица с курове си яла... не трябва да се притеснявам за тебе - винаги ще има някой да те навечеря, преди да го наебеш...

- Дано да има, защото ако си само ти, глупак... престани да ме обиждаш...

- Не можа ли да ядеш друго... хляб да ядеш, ето тука имам един хляб...

- Не ми се яде хляб. Аз не ям хляб. И храната не е важна, важна е атмосферата, да е изискано, да ми обръщат вни­мание...

- Ще се побъркам. Патица! Ебеш се заради атмосферата! Да ти го сложат заради едната атмосфера... патица с банани... ат­мосфера има навсякъде... Тука няма ли атмосфера, кучко?

- Няма!

- Не дишай тогава, животно... колко гадно... за едната атмо­сфера да се ебе човек бива ли... Еби му майката...

- Знаеш ли, скъсах заради теб шестгодишна връзка в ме­сеца, в който мислех да зачена. Всичко започнах отначало и трябва да разбереш колко ми е трудно.

- Повръща ми се.

- От какво?

- От гадостите, които говориш. Съвършени гадости. Прода­ваеми. Повръща ми се.

- Ти си жесток. Отвратителен си.

- А ти си скъсала шестгодишна връзка в месеца, в който си мислела да заченеш.

- Копеле.

- Именно. И аз това имам предвид.

- Трезвеният ти ум е no-гаден и тъжен от пияния ти ум.

- А ме питаш защо пия.

- Защо пиеш?

- Да ти го начукам.

- Най-голямата грешка направих, когато ти се доверих...

-Биеач!

- Много тъпо казваш „ биеач "!

- Много тъпо ти казваш... всичко. Което казваш е тъпо. Всичко.

- Защо сме заедно?

- Ние не сме заедно. Ти се ебеш с други. Не с друг, а с други.

- И ти се ебеш с други!

- Аз се еба заради кура си. Ти за да ядеш. И то, за да ядеш, без да си гладна. Ти се ебеш щото, фак... за да ти обръщат внимание... всеки кур ти е едно голямо внимание... Оказва ти се внимание и това е единственият начин да се чувстваш значима.

- Голямо, разбира се!

- Нещастница.

- Ти си нещастник.

- Не, не си нещастница, ти си вещица...

- Няма да говоря с тебе. Не се хаби.

- Не, не си вещица. Ти си курва. Аз си мислех, че си вуду, че си вещица, а ти си обикновена курва. Няма магия, няма нищо, просто гадна курва.

- Престани да ми крещиш... Предпочитам да сляза от ко­лата, да ме оставиш тук, но да не ми крещиш...

- Не ти крещя. И не се прави на тарикат, защого аз често оставям жени там, където поискат... Искаш ли тук?!

- Много си отворена. Явно не искаш да слезеш тук. Оттук просто няма транспорт.

- Винаги ще се намери кой да дойде да ме прибере и закара.

- Така е. И ти ще го наебеш. Ебеш се заради транспорт.

- Ще се еба за каквото си искам! Ти ли ще ми кажеш за какво да се еба!?

- Няма да ти кажа нищо. Само съм учуден.

- Глупак.

- Не реви. За какво ревеш сега, да му еба майката?!

- Не рева. въобще не рева.

- Ебати колко тъпо. Като не знаеш какво да кажеш и се раз­плакваш. Това ти е последният вагон с аргументи.

- Ти си жесток човек.

- Сигурно. Тъпите путки трябва да страдат.

- Аз не страдам.

- Лъжеш. И спри да ревеш, ти казах.

- Защо да не ми е удобно? Защо ме обиждаш заради не­щата, които искам? Не стига, че не ми ги даваш, ами и ме обиждаш, когато другите ми ги дават ?

- Защото нещата са гадни, фак. Защото не ти трябват. Знаеш ли, нямаш принципи. Идеали. Знаеш ли какво са идеалите?

- Ами, такава съм. Нямам. Не съм като тебе.

- Глупаво момиче. И аз нямам. Глупава си като русалка. Знаеш ли какво е русалка?

- В приказките има такива...

- Какви?

- Русалки.

- Не знаеш какво е русалка?!

- Ти ми кажи.

- Русалката е риба с цици и без путка. Голяма мъка.

- Обичаш ли ме?!

- Не. Не знам.

- Не искам повече да се наказвам с тебе. Ти си свиня. Ужасна мъжка свиня, която ме подтиска. Ухапа ме нещо. Убий го! Убий го моля!

- Духай го.

- Животно! Убий го, ето го... а, ето го животното!

- Млъкни, щи шибна една.

- Имаш енергия да ме удариш, но нямаш да убиеш тая гадна пеперуда!

- Млъкни ма, путко, остави ме да спя, лошо ми е... Нямам никва енергия.

- Аз сама я убих. Без да искам я убих, съжалявам, пеперудке! Обичаш ли ме?

-  Не. Престани.

- Ебаси човека си.

- Не искам да те чукам.

- Защо, нали затова дойдох, нали ми каза, че...

- Не ща.

- Трябва да си получа оргазъма! Не ме оставяй така, ще се побъркам. Виж ме ква съм мокра...

– Мокра ли си?

- Мокра съм. Пипни.

- Не мога, боли ме сърцето, имам яка аритмия...

- Мошеник. Друсаш като бързия влак, а после няма секс.

- Не ми е станал.

- Станал ти е.

- Малко ми е станал.

- Той си е толкова винаги.

- Кучка.

- Педераст.

- Кучка.

- Ти си ебати тъпото копеле! За какво ме извика, като не искаш да ме ебеш ?

- За да не съм сам.

- Ако искаш да не си сам, трябва да ме чукаш.

- Ако нe мота да те чукам, обречен ли съм да съм сам?

- Обречен си. Престани да друсаш. Ще го изхвърля това каше, това е кокаин нали?!

- Не, пич, не пипай... Не пипай бе, разкарай се веднага от кашето... Чуваш ли кво ти казвам...

- Ти мe удари!

- А не бе! Още един път, ако пипнеш кашето, и ще те ритна в главата.

- Наркоман си вече. И то беден наркоман, щом ти пука за някакъв кокаин и можеш да ме удариш заради него!

- Това не е кокаин, путко, млъкни. Нищо не разбираш.

- Ти нищо не разбираш.

- Кой ден сме днес?

- Не знам. Сигурно сряда.

- Ти си ебати путката, никога не знаеш кой ден сме. Събота е.

- Ти да не би да знаеш!

- Аз знам, защото ходя на бачкане. Всичко, което имам, идва от бачкането.

- Всичко, което имаш, отива в онази желязна кутийка, нали!

- Каква кутийка?!

- Всичко отива там - дето си държиш тъпите нарко­тици...

- Млъкни. Трябва да бачкам, трябва да стана, фак. О, фак!

- Предрусал си. Всичко, което имаш, се дължи на друсането. Можеше да имаш повече.

- Еби му майката, млъкни.

- Утре какво е?

- Утре е много гадно. Много гадно. Направо лошо.

- Един ден няма ли да престанеш да се държиш така с мен?!

- Не знам, не ме занимавай с глупости.

- Още един ден ти давам.

- Каква си ти, че да ми даваш още един ден бе, пич? Откъде се взе такава тъпа путка, да ми раздаваш дни...

- Такава съм, виж ме!

- Прибери си циците... престани да ги показваш на прозо­реца! Може да си хубава, ама не си Господ. Много по-зле си от Господ. Ти си обратното на Господ. Въобще не приличаш на Господ.

- Откъде пък ти знаеш какъв е Господ?

- Знам само, че няма цици. Ти имаш цици. Ти си обратното. Скапаните ти ебачи се държат с тебе като с Господ, за да ти го вкарат, после си отиват, а ти още не можеш да разбереш, че не си Господ и всичко, което си позволяваш, идва от пут­ката ти. Путката ти те заблуждава, че си Господ.

- А на тебе това, което си слагаш в носа, те заблуждава, че си Господ.

- Така е.

- Но ти не си и човек. Ти си обратното на човек, да ти го начукам, пич, писна ми. Изчезвам.

- Няма нужда да крещиш. Изчезвай сега, не ми трябва твоя тъп един ден.

- Ще ми се обадиш ли?

- Сигурно.

-  Дай да те целуна.

 -  Ето. Чао.

 - Чао.

- Защо си с мен?

- Защото имаш путка.

- Имам и други неща. Аз съм човек.

- Не се усеща. Човек е някой, който търси, прави и се мъчи. Ти си путка. Ти искаш да ти е топло и приятно.

- Обвиняваш ли ме в нещо?

- Не.

- Много лошо се държа тогава с мене.

- Млъкни.

- Докога ще продължава така?

- Така е тука. Така се случва.

- Къде тука?!

- На Земята, пич, на Земята.

- На земята?!

- На планетата.

- Няма ли да спре някой ден?

- Ще спре.

- Утре може ли да спре?!

- Млъкни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

{BANNER_ID-4}

 

 

 

 

 

 

 

 

{BANNER_ID-3}