Когато либералите са на власт, ги мразим. Когато дойдат консервите — също. Не защото сме вечно недоволни, а защото опозицията е като хронична болка на мъдрец – досадна, но показва, че нещо вътре гние.
Не съм фен на ничия власт. Защото властта винаги се опитва да стане уютна, мазна и самодоволна. Либералите идват с дъх на вегански морковен пай и ти казват какво да мислиш. Те знаят по-добре от теб какво е добро за теб. Те са с прилично изгладени ризи, и не знаят как се носят вратовръзки. Ще ти обяснят, че биологичният пол е анахронизъм, ще боядисат пешеходните пътеки в дъга и ще ти сложат въглероден данък, защото караш дизелова Лада.
Обаче… щом се появят консерваторите, и те не остават длъжни. С тях идва мракът на традицията,на това да не мръднеш и стъпка от 80-те, огънят на носталгията и лютата ракия на популизма. "Семейството е свято", скандират по площадите, но тихичко гласуват за офшорки и кумове в комисии. Въртят броеници в телевизионни студиа, а после си назначават племенника шофьор в Агенцията за борба с шуробаджанащината.
Опозицията е проклятие. Никой не я обича. Но тя е кислородът на удавилият се в блатото на демокрацията. Когато всички ръкопляскат, някой трябва да изсвири фалшиво. Нарочно. За да събуди останалите.
Не искам да съм нито с либералите, нито с консерваторите. Искам да съм с онези, които не вярват на никого, защото са виждали прекалено много обещания и прекалено малко разкаяние. Искам да съм с хората, които помнят, че и левите, и десните имат по нещо общо – желанието да ти бръкнат в джоба и да ти обяснят защо си виновен, че живееш.
Затова — днес ще критикуваме либералите. Защото са на власт. Утре ще са консерваторите — и тях ще ги дъвчем до последния мандатен нерв.
Павел Ваклинов
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.