Кажете ми – от какво се страхуваме повече? От човек който харесва задници или от човек с пушка, който изпълнява заповеди, без да задава въпроси?
Честно казано – предпочитам да гледам как един мустакат мъж, облечен като Пепеляшка, танцува на булеварда, отколкото да виждам маршируващи ботуши, удрящи асфалта със зловещ ритъм. Защото второто винаги е прелюдия към нещо много по-страшно от пайети и фалшиви мигли.
Военният парад е ритуал на страха. Гей парадът е парад на различието.
Едните ни показват как ще мрем, другите – как искаме да живеем.
И тук не става въпрос за никакви ценности, за никакъв морал. Тук става въпрос за нещо много по- сериозно от това да “набиеш някой педераст” или да го напсуваш.
Предпочитам гей парад. Не защото съм гей – аз дори не съм особено толерантен. А защото поне на гей парада никой не носи ракети. Никой не призовава някого да умира за безумна идеология.
Но какво се случи в последните години?
Днес не можеш да кажеш „жена“, защото може да обидиш някой с брада, който се идентифицира примерно като “елен”. Не можеш да кажеш, че семейството е между мъж и жена, защото си „ретрограден“. Не можеш да направиш виц за гей, циганин или транс, щото идва интернет трибуналът на либералния морал.
И тук не искам да говоря кой е виновен или не е виновен. Тук искам да се оплача от това, че не мога свободно да изразявам мнението си. Не мога свободно да напсувам някой, който искам - а те могат.
Не знам, може би имам някакво чувство на завист спрямо крайното либерално.
Може би греша и в преценката си, но наистина си задавам въпроса- Какво стана с тази свобода за която ни говорите от малки? Нима това е свободата на словото?
Говорим за толерантност, но я практикуваме като диктатура. Ако не си съгласен – си фашист. Ако поставиш под съмнение някоя модна кауза – си изхвърлен от разговора. Свободата стана еднопосочна улица – само за онези с правилното мнение, онези с розовата пушка.
Аз пък предпочитам гей парада пред военния – да, пак ще го кажа. Но не защото съм прогресивен, а защото поне знам какво гледам – хора, които се борят да бъдат себе си. Не лицемери, които ми обясняват, че ако не нарека мъжа „бременен човек“, съм агресор.
Знаете ли кое е страшното? Че крайният либерализъм стана новата политика . Без право на опозиция. Без свободата да ги критикуваш, обиждаш, подиграваш.
И с много пари зад нея.
Павел Ваклинов
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.