Ние сме си виновни

2022

Потеглихме от Бургас към София с влак.
Унгарските колеги ме попитаха колко километра са.
Колко километра са и колко часа ще пътуваме.
Направих справка в интернет, за да дам възможно най-точния отговор.
341 км.

И по разписание ще пътуваме 7 часа и 13 минути.
Първо ококориха очи и после решиха, че бъркам нещо.
Бърках. Пътувахме точно 8 часа и 28 минути!!!
341 километра...

Когато слязохме гарата беше пуста. Само таксита отпред.
Отидох при едното, наивно от моя страна разбира се, и казах адреса на въпроса закъде.
За центъра и казах улицата.
Отговор - 15 лева.
Казах, че просто няма да се получи.
Отговор - Кво си мислиш МА, няма да те возА за 7 лева при тия цени на бензина.

Засрамих се от нарастващата в мен агресия и горещото желание да му  изпочупя стъклата с бухалка. Че и главата му да отнеса. Но вместо това заснех номера на колата му.  Не че някой ще си мръдне пръста...

Дишайки дълбоко поръчах такси по телефона. От фирма, с която редовно пътувам. И си зададох  въпроса защо не се обадих веднага, въпреки, че на стоянката имаше повече от 10 таксита. 

Да, скъпи другарки и другари.

Не ни е виновен ни Путин, ни Орбан, ни починалата английска кралица.
Ние сме си виновни. Всичко започва от нас.

За да не продължаваме да сме държавата на прецаканите и прецакващите.

И ми спестете коментарите с вечното  къде е по-зле. Искам тук да е добре. И плъховете да изчезнат.  Простаците също. Завинаги!!!

Автор: Hadzsikosztova Gabriella