Не харесвам думата последовател - все едно е глист, който се влачи след нечия горда писателска личност

Заесенява. Мрежата се напълни с писателски курсове. По-убедени хора предлагат услугите си на по-неубедени от същите срещу пари. Замислих се и аз да взема да врътна едно писателско курсче, ама сърце не ми дава. Мошеническо ми звучи някак. Мисленето и емоциите не са обект на курсови задачи. Колкото до техниката - тя е според мислите и емоциите. И там курсовия резултат ще е рехав. Пък и ще ме задъвчат. Ще ми мерят последователите, лайковете, знам ли още какво. А аз имам само един верен последовател - лабрадорче, което яде всичко на поразия ама е добро. Душица. Плюс това не стои в социалните мрежи а под бюрото ми и следователно не се брои.     А и не харесвам думата последовател. Някак обезличава човека. Принизява го. Все едно е глист, който се влачи след нечия горда писателска личност.  А за фенове и дума да не става. Фен е синоним на умствено и емоционално ощетен човек. И, както разбирате, без фенове и последователи курс няма как да се направи. Ето така без да ща ви дадох първия и единствен писателски съвет. Безплатно. А ако някъде ме видите и ви се прииска може да ме черпите една бира, че съм ви спестим парите за курса.