Мъск напуска Белия дом с разочарования и малък напредък по въпроса с дълга

Илон Мъск напуска Белия дом с малко резултати от усилията си за съкращаване на разходите и със списък от разочарования от времето си в администрацията на Тръмп.

Мъск влезе в политиката с амбициозната цел да намали федералните разходи и да се справи с националния дълг, който възлиза на 36 трилиона долара.

Но след месеци служба като лоялен съюзник и близък съветник на Тръмп, Мъск става все по-критичен към фискалната политика на президента, след като собствените му усилия не дават резултат.

Технологичният милиардер обяви напускането си в сряда, малко след като изрази притеснения относно мащабен законопроект за данъци и разходи, подкрепен от Тръмп и републиканците в Конгреса, който се очаква да увеличи дълга с трилиони долари.

„Сблъсква се с реалността, че се опитваме да намаляваме правителството от десетилетия и че това е изключително трудно,“ казва републиканският стратег Крис Джонсън пред The Hill.

„Мисля, че Мъск напуска поради тази фрустрация – същият проблем, с който се сблъскват консерваторите от 30 години: без големи и смели действия от Конгреса... възможностите за съкращения са силно ограничени. А в Камарата явно няма апетит за подобни съкращения.“

Тръмп обяви в четвъртък вечер, че ще даде пресконференция с Мъск в петък по случай края на неговата официална служба в правителството, опитвайки се да потуши слуховете за разрив между тях.

„Това ще е последният му ден, но не съвсем, защото той винаги ще бъде с нас, ще ни помага до край. Илон е страхотен! Ще се видим утре в Белия дом,“ написа Тръмп в Truth Social.

Но готовността на Мъск да защитава Тръмп – и съгласието му с президентския дневен ред – е поставена под въпрос след бурния му престой в Белия дом.

Мъск започна втория мандат на Тръмп с планове да съкрати до 2 трилиона долара от федералния бюджет в опит да започне изплащането на рекордния дълг, за който обвиняваше лидери от двете партии.

Като ръководител на т.нар. Department of Government Efficiency (DOGE), Мъск поведе кампания за рязко намаляване на размера и разходите на федералното правителство.

Но след като DOGE се сблъска с познатите препятствия пред сериозното намаляване на дълга, екипът по съкращенията успя да идентифицира потенциални съкращения за 160 милиарда долара, част от които изискват одобрение от Конгреса.

Източник, близък до Белия дом, заяви, че „той се опита да подходи с добра воля,“ но се сблъскал с ограниченията на системата.

„Това е човек, който може да прати ракети до Луната... и въпреки това се сблъсква с държавната машина. За него това беше объркващо и трудно.“

Междувременно Конгресът се готви да приеме т.нар. „голям, красив законопроект“ на Тръмп, който разширява данъчните облекчения от 2017 г. и въвежда нови съкращения за Medicaid и хранителни помощи.

Въпреки съкращенията, се очаква законопроектът да увеличи федералния дълг с около 3.8 трилиона долара за десет години, което предизвика гнева на Мъск.

„Разочарован съм от този масивен разходен законопроект, честно казано – той увеличава бюджетния дефицит, вместо да го намалява, и подкопава работата на екипа на DOGE,“ казва Мъск в откъс от интервю за „CBS Sunday Morning“.

Джонсън отбелязва, че бюджетният дефицит никога не е бил ключов приоритет за Тръмп, за разлика от теми като имиграция, търговия и външна политика.

„Винаги е имало това: ‘Вземай Тръмп на сериозно, но не буквално’. И ми се иска да го бяха взели по-сериозно,“ казва той.

„Този нов десен, MAGA лагер, е много по-склонен да използва държавната власт и да разширява държавата в определени области, като харчи пари за някои неща. Ако Илон беше възприел това по-сериозно от самото начало, може би нямаше да е толкова фрустриран и щеше да има по-реалистична представа за възможното.“

Администрацията на Тръмп и републиканците в Камарата изглеждаха решени да умилостивят Мъск в сряда, като обявиха, че ще придвижат обещаните съкращения на DOGE в Конгреса.

Белият дом планира да изпрати пакет за връщане на 9.4 милиарда долара обратно в бюджета на Конгреса следващата седмица, а председателят на Камарата Майк Джонсън обеща да ги приеме законодателно и похвали „невероятната работа на Мъск по разкриването на разхищения, измами и злоупотреби в правителството.“

Но Мъск даде знак, че растящите нива на дълга не са единствената му тревога. В сряда вечер той сподели публикация на Tesla Energy в X, в която се критикува, че законопроектът прекалено бързо премахва данъчните облекчения за чиста енергия от ерата на Байдън.

Опозицията на Мъск идва в ключов момент за законопроекта, който има несигурна съдба в Сената на фона на нарастващи оплаквания от страна на фискални ястреби и влиятелни консервативни гласове.

Това не е първият път, в който Мъск се сблъсква с Тръмп и други консерватори по време на четиримесечния си престой в Белия дом.

Още преди Тръмп да встъпи в длъжност, Мъск спореше онлайн с други консерватори относно визите H1-B – временни разрешителни за работа за чужденци. Докато Силициевата долина ги защитаваше като средство за привличане на таланти, твърдолинейни републиканци ги обвиняваха, че отнемат работни места на американци.

След като Тръмп встъпи в длъжност, Мъск не се въздържа от критики към инициативата Stargate – съвместен проект с OpenAI, Oracle и SoftBank за инвестиции от 500 милиарда долара в инфраструктура за изкуствен интелект.

Мъск също така се сблъска с търговския съветник на Тръмп, Питър Наваро, по въпроса с митата. Той настояваше за „нулеви мита“ между САЩ и Европа, докато Тръмп налагаше обширни „реципрочни“ мита.

Зад кулисите той се карал с няколко министри от кабинета – с държавния секретар Марко Рубио, министъра на транспорта Шон Дъфи и влязъл в остър спор с финансовия министър Скот Бесент в Западното крило.

Мъск обаче побърза да отрече, че напускането му е резултат от последния спор с Тръмп и републиканците, като сподели в X няколко поста, които омаловажават конфликта и подчертават юридическите ограничения на ролята му като специален държавен служител.

Съгласно закона, Мъск е бил длъжен да напусне след 130 дни. Първоначалният срок изтичал на 30 май, въпреки че вече се бил отдръпнал от правителствената си роля, за да се фокусира върху своите компании.

Дейността на DOGE предизвика силна политическа съпротива и заплахи за бизнеса на Мъск. Tesla се превърна в символ на милиардера и DOGE, което доведе до протести и дори насилие.

Финансовите резултати на Tesla също пострадаха, след като либералните клиенти се дистанцираха от Мъск, като в някои случаи дори се отказваха от автомобилите си.

След като Tesla отчете спад от 71% в печалбата миналия месец, Мъск обяви, че ще се оттегли от DOGE.

През уикенда той подчерта отново ангажимента си към бизнеса, като заяви, че отново „работи 24/7 и спи по конференцзали, сървърни помещения и заводи.“ Това изказване предизвика ръст на акциите на Tesla в понеделник.

Мъск също така обяви миналата седмица, че ще намали политическите си дарения, след като е похарчил поне 250 милиона долара за изборите през 2024 г. в подкрепа на Тръмп.

Въпреки това той продължава да защитава работата на DOGE. В интервю за The Washington Post във вторник, той се оплака, че усилието за съкращения се е превърнало в „боксова круша за всичко.“

„Понесе много удари – лично и професионално,“ казва източник, близък до Белия дом, добавяйки: „Мъск беше оръжие за Тръмп, защото поемаше толкова удари, ако не и повече, отколкото самият Тръмп.“

Източник: “The Hill”