Европа изхвърля водата си в канала

В някои части на живописния южен италиански регион Базиликата до 70 процента от питейната вода никога не достига до чешма.

Разположена в извивката на италианския „ботуш“, Базиликата е богата на вода – гербът ѝ изобразява четири големи реки. Местните жители от десетилетия разчитат на язовира Камастра.

После дойде миналото лято.

Базиликата беше връхлетяна от необичайно тежка суша, която изпразни язовира, остави 29 общини без редовен достъп до течаща вода, засегна десетки хиляди хора и принуди италианското правителство да обяви извънредно положение от есента на 2024 г. до януари тази година.

Този провал извади наяве дългогодишен проблем в региона, който задълбочи кризата: водопроводната мрежа в Базиликата тече като решето.

Регионът губи повече от две трети от водата си заради амортизираната водна инфраструктура — до 70 процента в столицата Потенца, според Италианския национален статистически институт.

„Връщаме се в Средновековието заради водна криза, която не е само резултат от жеги и суши, а преди всичко от години некомпетентно управление на пробита мрежа и кръпков мениджмънт вместо структурни мерки,“ каза Кармине Вакаро, секретар на Италианския съюз на пенсионерите.

Базиликата е крайно проявление на общеевропейски проблем. Десетилетия на недофинансиране и лошо управление на водната инфраструктура, реките и подземните води влошават нарастващото водно напрежение в много региони.

„Инфраструктурата в Базиликата — както и в останалата част на Южна Италия — датира от 40-те и 50-те години на XX в.,“ каза Вера Корбели, генерален секретар на Басейновото управление на Южните Апенини. „Днес тя е достигнала, а в някои случаи надминала експлоатационния си срок.“

„Следователно, просто да се подмени цялата мрежа не е реалистично — особено финансово.“

С напредването на климатичните промени, които носят горещи вълни, суши и порои, водната инфраструктура на Европа – вече неподходяща дори за нормални условия – е крайно неподготвена за бурята, която идва.

В опит да промени това, Европейската комисия ще представи Стратегия на ЕС за водна устойчивост през юни.

За защита на общественото водоснабдяване на блока „трябва да се постави акцент върху борбата с течовете и загубите, с помощта на цифрови инструменти,“ пише Комисията в проект, изтекъл в медиите.

Но критици смятат, че стратегията е твърде тясна. Проблемът не е само в течовете, твърдят природозащитници и учени, които искат ЕС да насочи повече средства към природо-базирани решения.

Викайте водопроводчика
В Италия течовете са национален проблем. Според доклад на потребителската асоциация Federconsumatori от 2024 г., водната инфраструктура на страната е в процес на „значително остаряване и влошаване“, особено в градовете.

Над 60 процента от тръбите са поставени преди повече от 30 години, а 25 процента — преди над 50. През 2022 г. общинските мрежи са изгубили малко над 42 процента от питейната вода, според националния статистически институт.

„Тези загуби са много сериозни,“ каза Мауро Граси, икономист, работил по проблемите с водната сигурност за предишни италиански правителства. „Много, много високи загуби.“

Италия инвестира 1,9 милиарда евро от европейския фонд за възстановяване, насочени към намаляване на водните загуби по Плана за възстановяване и устойчивост. Граси настоява правителството да инвестира още в обновяване и поддръжка на мрежата.

Корбели подчерта, че всяка инвестиция в Базиликата „трябва да бъде насочена“ и да използва нови технологии за мониторинг и идентифициране на уязвимите зони. Пълната подмяна на тръбите би била твърде скъпа и разрушителна.

Италия не е сама
Макар да няма общоевропейска методика за измерване на загубите, лобито EurEau класира държавите по „загуби при разпределение“ — не само течове, но и потребление за улично почистване, пожарогасене и др.

България е с най-големи загуби — над 60%. В град Шумен се губят до 84% от водата. Министър Иван Иванов заяви, че това е „основна задача“ за правителството.

Ирландия е следваща — с над 50% загуби. Irish Water твърди, че реалните течове са 37% и ще намалеят до 25% до 2030 г.

Румъния е трета — с малко над 40%.

Воден стрес по дизайн
Докато някои региони изпускат питейната си вода, северни страни като Белгия откриват какво става, когато десетилетия наред са отвеждали дъждовната вода директно към морето.

Въпреки честите валежи, Белгия изпитва „изключително висок воден стрес“, според Световния институт за ресурси — 18-а в света, преди Гърция.

Повечето дъжд в Белгия отива в канализацията и после в морето — по дизайн.

„Преди 30–40 години проблемът беше прекалено много вода — затова политиката беше: отведете я възможно най-бързо към морето,“ обяснява Ерик Гриетенс от природозащитната организация Bond Beter Leefmilieu.

Днес обаче, с по-дълги и непредвидими сухи периоди, водният стрес е основен приоритет, особено в гъсто населената и урбанизирана Фландрия.

Затова в провинция Западна Фландрия възстановяват естествения път на река Гавербеек, премахват 5000 кв.м бетон и позволяват на водата отново да попива в почвата. Това е част от „Синия пакт“ – новият подход на региона за управление на водата.

Макар новото регионално правителство да обмисля орязване на финансирането, Гриетенс се надява ЕС да помогне.
„Това би било огромна подкрепа.“

Да завали…
Но и в самия ЕС приоритетите се променят.

Европейската народна партия настоя да се премахнат всички препратки към Зелената сделка от доклада на Европейския парламент за водна устойчивост.

Комисията отстъпва от зелени политики в полза на отбраната и търговията.

Това повдига въпроса за милиарди:
Колко пари ще отдели ЕС за водна устойчивост?

Организацията Water Europe призовава за 255 милиарда евро инвестиции до 2030 г., за защита на икономиката и околната среда.

Комисията признава, че има годишен недостиг от 23 милиарда евро, за да се приложи съществуващото законодателство — но не обещава ново финансиране. Следващият дългосрочен бюджет (2028–2034) може да предостави възможност.

Европейската инвестиционна банка ще стартира новата програма EU Water, включително за природо-базирани решения, но засега без конкретен бюджет.

Комисията пише, че наличните средства трябва бързо да се насочат към намаляване на загубите чрез дигитални технологии, интелигентно отчитане и повишаване на ефективността.

Но при толкова конкуриращи се приоритети, евродепутатът Хилдегард Бентеле се опасява, че водната устойчивост ще остане на заден план.

„Водата трябва да бъде инвестиционен приоритет – наравно с енергетиката.“

Социалистът Томас Бажада настоява за специален бюджетен ред в следващата финансова рамка.

Но според Кодруца Саву от WWF, дори и да се намерят пари, природо-базираните решения може отново да останат пренебрегнати.

„Ако гледаме на водата само като ресурс за оптимизация, ще пропуснем цялата идея за устойчивост,“ предупреждава тя.

Докато Базиликата се опитва да се защити чрез ремонти и сива инфраструктура, Корбели призовава за по-дълбока промяна:

„Необходими са нови взаимоотношения с водата – парадигмен срив в начина, по който я управляваме.“

Източник: “Politico”