Моята молитва е България да остане България - православна по дух, достойна по памет, силна по вяра

Пиша тези редове лично от свое име - не като анализатор, а като православен свещеник и българин, който обича своя народ и се тревожи за неговата душа.

Днес често чуваме думите "развитие", "модернизация", "преминаване на ново ниво". Но си задавам въпроса: може ли една държава да "премине" отвъд своята същност? Може ли България да бъде България, ако се откаже от себе си?

Държавите не са фирми. Те не са корпорации, които сменят лого и стратегия според пазара. Държавите са дух. Те са памет. Те са жертва. Те са кръвта на героите, сълзите на майките, молитвите на светците.

България е трикольорът - бяло, зелено, червено.

България е химнът, който ни изправя на крака.

България е православната християнска вяра, приета от св. княз Борис-Михаил през 864/865 г.

България е народният ни фолклор - чист, автентичен, неразмит, неразтворен в безлична глобалност.

България е Рилският манастир, Шипка, Батак, Левски, Ботев.

България е майчиният език, който днес мнозина подменят с чужди думи и чужд дух.

И когато някой ми казва, че всичко това било "отживелица", питам: отживелица ли е паметта? Отживелица ли е кръстът? Отживелица ли е родът?

В православната есхатология - учението за последните времена - има едно ясно предупреждение. Когато народите започнат да се обезличават, когато символите бъдат принизявани, когато вярата бъде заменена с мъглява духовност, когато истината се размие в "нови учения", тогава човечеството не "преминава на по-високо ниво", а върви към царството на Антихриста.

Това не са мои думи. Това е духът на Откровението на св. Йоан Богослов, написано на остров Патмос. Там се говори за време, когато светът ще търси единство без истина, мир без Христос, ред без Бога.

Днес се подиграват на националните символи. Знамето се омаловажава. Вярата се изкарва ретроградна. Патриотизмът се нарича "екстремизъм". Традицията - "назадничавост". А на тяхно място се предлага безличие, нова духовност, "new age", икуменизъм без покаяние, глобална култура без корени.

Но аз вярвам, че народ без корен не може да оцелее. Дърво без корен пада при първата буря.

Когато някой осквернява българските православни символи, той може да се нарича българин, но не носи духа на България. Българинът не е просто паспорт - лична карта. Българинът е принадлежност към вяра, памет и жертва.

Ние не сме против развитието. Ние сме против подмяната.

Не сме против технологиите. Против сме обезличаването.

Не сме против диалога. Против сме размиването на Истината.

Ако "модернизация" означава да се откажем от православната си вяра, от националната си гордост, от героите си и от историческата си памет - тогава това не е развитие, а духовна капитулация.

Братя и сестри, скъпи сънародници,

Нека не четем Евангелието така, както дяволът го цитира - изопачено, откъснато от духа му. Нека разбираме знаците на времето. Нека пазим корена си. Нека защитаваме българската православна идентичност не с омраза, а със смелост, разум и твърдост.

Защото ако ние се откажем от България в духовния й смисъл, никой няма да я защити вместо нас.

Нека пазим знамето.

Нека пазим вярата.

Нека пазим паметта.

Защото народ, който забрави кои са светците му, скоро ще забрави и кои са героите му. А народ без памет става лесна плячка на всеки нов "ред".

Моята молитва е България да остане България - православна по дух, достойна по памет, силна по вяра.

И ако трябва да избираме между безлично "ново ниво" и верност към корена - аз избирам корена.

Бог да пази България! 

Автор: Васил Василев