Два мирогледа, две противоположни разбирания за решениe
Във врачанско село хората искат институциите да решат проблема им с психично болен човек, който нощем броди по къщите им и ги плаши и краде. Те просто не искат да продължават да живеят този ужас. За тях нещата са стигнали до избора или този човек трябва да бъде трайно изолиран някъде другаде или всички те трябва да отидат някъде другаде. Сега се поставете на тяхно място и си представете, че във Вашата махала, квартална градинка, жилищен блок има такъв бродник. Помислете си какво ще искате да се направи.
В същото време в психиатричните болници, където е мястото на такива хора, бродят проверяващи. От ЕК, от НПО, активисти за правата и журналисти с кауза. Те обвиняват психиатриите, че в тях са настанени такива като гореописания врачанин, че им дават лекарства и че ги държат затворени и не ги пускат да се разхождат наоколо.
Искат затваряне на психиатриите и искат хората, които се лекуват там да бъдат върнати в “естествената” им житейска среда и да бъдат лекувани вкъщи. Казват, че правата на тези хора са нарушени и наричат процеса по възстановяване на правата им с купешката дума-деинституционализация. (пет пъти го греших докато го напиша, ама те тия думи са за това, да ни комплексират)
Това са едва свята, два мирогледа, две противоположни разбирания за решениe.
Едното е основано на реалния живот, на ежедневните лични проблеми, на здравото базово разбиране, че съвместното ни съществуване е възможно само, ако поведението на всеки от нас не преминава определени граници. И ако някой от нас нарушава това правило системно, то работата на институциите е да го изолират, за да предотвратят обществен разпад и останалите да живеят спокойно.
Другото е измисления свят, в който всички сме добри и праведни, обичаме се, грижим се “в общността” защото институциите са кофти по условие. Болното се нарича различност, извратеното се нарича право и всички, които не приемаме това сме обвиняеми в бездушност, нехуманност и ретроградност. Работата на обществото не е да функционира около нормата, а да приема и да се приспособява към отклонението, казват те.
С цялото ми разбиране на човек и лекар за сложността на този проблем, ще кажа следното.
Ако реалността изисква твърда намеса на институциите за трайни решения, а розовите утопии искат деинституционализация, то аз заставам зад първото.
И ще работя за промяна на нормативната база в тази посока.
Aвтор: Петър Москов
Още от категорията
.jpg)
.jpg)
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.