Мръсно е. Почти всичко около нас. Улици, паркове, тротоари... Всеки ден събирам чужди боклуци, чистя след чужди кучета и спасявам поляната от фасове. И не спирам да се питам защо живеем така.
Нима не е хубаво да ти е чистичко, подредено... Ама не просто вкъщи. А навсякъде, където си. И защо е толкова трудно да пазиш и да те е грижа... Защо?
Ще отговаря за себе си. Чистя, защото чистотата ми е потребност. Фабрична настройка. Хорската мръсотия ме уморява. И понеже не искам да ме обезверява, не спирам да чистя. Знам, че не мога да променя никого, но мога да променям личната си среда. Да чистя моята си пътечка. И да й се радвам. Но, да, понякога е безнадеждно. Защото чуждият боклук е неизтребим и никне като гъба след дъжд.
Чуждият боклук обаче е не само по улиците. Настани се трайно и в душите. Затова, мили хора, чистете редовно и личното си пространство. И не допускайте калта да завземе мислите ви.
Автор: Тони Маринова
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.