Майки-инфлуенсърки: Търговци в храма на собствената си утроба

Някога, в едни по-прости, по-сурови и вероятно много по-честни времена, майчинството било много интимно тайнство. Било тишина. Мирис на току що сварено мляко, на памучни пелени, изсушени на терасата, и онази сива, гъста умора, която се криела зад спуснатите пердета на панелката. Майката била анонимен стълб. Тя нямала публика, нито трибуна. Имала просто едно ревящо, червено парче месо, което трябвало денонощно, с цената на десетки компромиси със собствената си психика, да превърне в човек. И го правила тихо. Без аплодисменти. Без лайкове.

И приказката свършва точно тук.

Днес майчинството се превърна в индустрия. Рекламен банер. Продуктово позициониране, натикано брутално между първото морковено пюре и първите несигурни крачки на ламината.

Добре дошли в света на майките-инфлуенсърки. Новата, самопровъзгласила се каста на дигиталните матрони, които превърнаха раждането в добре обмислен бизнес план, а собствените си деца – в най-печелившия, нискобюджетен стартъп на века.

Продуктът „Живот“ (или как се продава детство на дребно)

Отворете телефона си. Влезте в мрежата. Какво виждате там? Ослепително бяла кухня, в която сякаш никога не е готвено нищо по-мазно от смути. Майка с перфектни пантофи, копринен халат и стъклена усмивка, която излъчва такова космическо спокойствие, сякаш току-що е завършила тримесечна медитация в Тибет, а не е чистила засъхнало повърнато от скъпия персийски килим преди пет минути. Но то вече май няма такива килими, нали?

До нея, като по учебник, е подредено малкото човече. Нека го наречем Дейвид, Ая или някое друго модерно, кратко име, което звучи добре на английски за бъдещите международни брандове. Детето е облечено в органичен “био” памук. Цветовете задължително са в нюанси на какао, екрю, овесена каша и френска горчица в депресия. Цветовата гама на фийда в профила е по-важна от имунната система на новороденото. Естетиката е новата религия, а спонсорите са нейните пророци.

Тези жени не отглеждат деца. Те ги брандират.

Детето на модерната инфлуенсърка не е просто биологичен наследник. То е ходещо рекламно лице. То е манекен, който няма право на глас, няма право на синдикат и няма право на процент от печалбата. То е като животно поставено в зоологическа градина на олигарх.

Още преди да е проговорило, преди изобщо да е осъзнало, че е отделен организъм от майка си, това клето същество вече е „работило“ за три марки памперси, две чужди компании за пюрета, един модел луксозна сгъваема количка и поне три вида био-крем против подсичане. Не се заблуждавайте – тук няма нищо безплатно, няма нищо спонтанно. Всяка прегръдка пред камерата е калкулирана, и заснемана поне 10 000 пъти. Всеки „сладък гаф“ е заснет от двадесетия дубъл, защото светлината в хола първия път не е била достатъчно „естествена“. Детето плаче? Няма проблем, това е перфектният момент за пост тип: „Ох, момичета, днес ни е трудно, зъбките ни мъчат, но благодарение на тези капки за 49.99 евро. (линк в био) всичко минава за минути!“.

Дигиталната експлоатация

Има нещо дълбоко перверзно, нещо изначално счупено в това да продаваш детството на дребно. Карл Маркс навремето беше написал, че капитализмът отчуждава работника от неговия труд. Модерният дигитален капитализъм отиде по-далеч – той отчуждава детето от неговата собствена интимност.

Тези деца нямат право на лош ден. Нямат право да изглеждат грозни, сополиви, разрошени или просто гневни, без това да бъде пакетирано като поредното съдържание. Техните първи думи, техните ревове на гърнето, техните най-срамни и чисти детски тайни стават публична собственост на 100, 200 или 500 хиляди непознати. Къде сте либерали, за да защитите детските права ? Или вие консерви с вашите “традиционни семейства”?

Скролващи пръсти в трамвая, отегчени чиновници в обедна почивка, самотни хора в чужбина и – нека си признаем истинския уплах, който никой не смее да изрече на глас – всякакви интернет извратеняци имат директен достъп до леглото на твоето дете. Те знаят кога спи, кога е голичко в банята, какво обича да яде и в кой парк го разхождаш. Защо? Защото мама трябва да поддържа стандарта. Защото мама трябва да плати лизинга на новия джип или да си купи поредната чанта, с която да се снима пред огледалото.

Когато тези деца пораснат, те няма да имат класическите прашни албуми със снимки в шкафа, които се вадят само на семейни празници. Те ще имат дигитално досие. Милиарди мегабайти информация, забити в сървърите на Силициевата долина. Как се обяснява на един 15-годишен тийнейджър, чиито хормони бушуват и който се опитва да открие себе си, че цялата му ранна биография е била монетизирана? Че първият му сблъсък с гърнето е бил видян от половин България, за да може майка му да получава безплатни кутии с козметика и да бъде канена на „инфлуенсърски брънчове“?

Психологическият терор над „нормалните“

Но проблемът не спира до злоупотребата с детето-продукт. Проблемът е в токсичната вълна, която тези профили заливат върху останалата част от обществото. Това е една тиха, но изключително ефективна психологическа война срещу обикновената българска майка.

„Искам просто да вдъхновявам другите жени, да им покажа, че всичко е възможно с добра организация“, казват те. Казват го с онзи специфичен, леко писклив, захаросан и монотонен кокоши глас във видеата си, докато сочат с перфектно поддържан маникюр към някакъв нов уред за готвене на пара.

Лъжа. Пълна лъжа. Не искаш да вдъхновяваш. Искаш да завиждат. Искаш жената в провинцията или в крайния сливенски квартал, която се чуди как да изкара месеца с мизерното майчинство от държавата, да се почувства като пълен боклук. Искаш тя да заспива с рев и чувство за вина, задето нейното дете не яде авокадо върху тост от квас, задето няма пари за скандинавски играчки от необработено дърво за 300 лева и задето самата тя, след раждането, има стрии, корем и торбички под очите, вместо плочки и свеж тен.

Това е инфлуенсърският терор – продажбата на една невъзможна, стерилна, пластмасова реалност. Реалност, която не съществува, но която успешно ражда депресии, разводи и комплекси у хиляди истински жени, които се опитват да оцелеят в истинския, кален и труден свят.

Изчезващият баща

В този перфектен дигитален матриархат мъжът е сведен до функция, при това не сексуална! . Той е изчезващ вид, забранен детайл или просто аксесоар. Бащата в профила на инфлуенсърката или държи телефона зад кадър (превърнат в личен, неплатен оператор), или се появява от време на време като ухилен, леко неловък статист, облечен в същия онзи тон на овесена каша, за да не развали подредбата на снимките.

Той е загубил правото си на глас в мига, в който е позволил домът му да се превърне в снимачна площадка. Той е съучастник в разпродажбата на собственото си семейно огнище. Мъжът в тези профили не е защитник или глава на семейството – той е просто акционер в ООД-то „Мама и бебе“, който кима одобрително, докато жена му договаря процента от следващия промокод.

Финал без филтри

Гледам ги тези профили, гледам сторитата им, които текат едно след друго като безкрайна, сива лента от фалшиво щастие, и ми е дълбоко, искрено тъжно. Защото зад филтрите, зад перфектно подредените спонсорирани постове и изкуствените възклицания, стои една огромна, зейнала като уста на гладно магаре, крещяща празнота. Тя не може да се запълни с нищо друго, освен с лайкове. Майчинството, най-великото и чисто нещо, което природата е измислила, днес е просто пиар акция. Една безкрайна кампания за себеутвърждаване на уплашени, суетни момичета, които се страхуват да останат сами със себе си и с детето си в тишината.

Някога вярваха че децата са бъдещето. Днес децата са просто съдържание (content). Елементарен текст под снимка. Инструмент за вдигане на импресиите.

И когато утре телефонът угасне, когато батерията най-накрая се изтощи и поредната социална мрежа реши, че този алгоритъм вече е остарял и никой не иска да го гледа, какво ще остане в празната, бяла кухня? Ще остане една майка, която е забравила как да обича детето си, без да го покаже на света, и едно дете, което познава майка си предимно през черния, студен гръб на нейния iPhone.

Снимайте, момичета. Снимайте и продавайте, докато все още има идиоти да купуват. Но помнете едно – децата порастват бързо. И когато един ден се обърнат към вас с очи, пълни с истински въпроси, нито един филтър няма да може да скрие истината. Защото в реалния живот код за отстъпка от родителския грях няма. И никога няма да има.

Автор: Павел Ваклинов