Либералната правоохранителна система не е способна да се справи с подобни прояви

Либералната правоохранителна система не е способна да се справи с подобни прояви
31-07-2023г.
0
Карлос Контрера

Имаме пореден случай на насилие, съчетано с откровен садизъм, бруталност и цинизъм. Насилникът привежда жертвата в безпомощно състояние, нанася й множество рани с остър предмет, довели до 400 шева (което е признак от една страна за броя на прорезите, а от друга за тяхната дълбочина, ширина и размери). Обръсването на главата е допълнителен елемент към гаврата с жив човек, жена, повтарям приведена от насилника в безпомощно състояние. Този сух прочит на фактите води към далеч по-нелицеприятни заключения и за случилото, и за обществото. 
Случаят е пореден, защото системно в българското общество се регистрират подобни прояви на посегателства. Виждаме ми ги при кражби, които ескалират в грабежи, при грабежи, които ескалират и в убийства, при едро хулиганство. Въобще целият спектър от престъпленията срещу личността се покрива със същите или подобни деяния. В случая нямаме поне смърт. Много бързо забравяме смръзяващи кръвта случаи на престъпления, в които жертвата или жертвите са били изтезавани. Става дума за прояви на тежки психопатии, като в повечето случаи има поведенчески модел, профил на насилник, а не става дума за случайно събитие под някаква форма на афект.
Либералната правоохранителна система не е способна да се справи с подобни прояви. Много често въпреки признаците за подобно поведение, то се неглижира и при разследването, и в съдебната фаза, ако въобще се стигне до там. Резултатите ходят по улиците, сред нас. Личното ми мнение, публично, заявявано от години, е, че нашата правосъдна система е твърде либерална. Тя допуска подобно поведение, насърчава чувството за безнаказаност, често жертвата е безправна и беззащитна, а насилникът фаворизиран. Това са резултатите от множеството реформи, промени и нови модели в правосъдието... 
В момента берем плодовете на разграденото общество, което загуби ценностите си, разми и премести границите между добро и зло, редно и нередно, забрави общочовешките ценности, моралът и етиката счете за досадни категории, отрече утвърдени принципи и признаци. 

Ние отглеждаме в момента крайни индивидуалисти, тарикати, насилници и обикновени простаци. Грубостта и обидите се смятат за позитивно качество, цинизмът за сила, нахалството за предимство. Категории като взаимно уважение, чувство за общност, честност се смятат за архаични. Заменихме културния си код с докарани до крайност епикурейски принципи, станали световна ширпотреба. Сега се чудим, негодуваме, недоволстваме, възмущаваме. 

Отгледахме общество от мутрафони, заличихме доказани със столетия социални модели и станахме "граждани на света" - аз да съм, аз да съм добре, да получавам всичко, което искам; другите не са важни - аз, аз, аз! 

В условията на разнебитена, профанизирана и безпринципна държавност, не е чудно, че стигаме до подобни деяния. Вторачили сте се в насилника, търсим мъст, а жертвата? Това момиче след преживяното е една опустошена душа, с голяма доза вероятност обречена да живее в страх и вечни тревоги. Социумът с всичките ни превзети институционални механизми не е способен да заличи ужаса, травмата и страха в душата й. 

Има неща, които не можеш да поправиш, затова не бива да се допускат. Перифразим една японска мъдрост - сърцето е като порцеланова чаша, строшиш ли я, не можеш я събра. Затова още от древността всяка общност е формулирала правила за поведение, поставяла е ограничения, а старейшините зорко са бдяли и безмилостно са наказвали всяко провинение. В днешния либерален свят нещата седят иначе. И резултатите ги виждаме.

Наблюдаваме спонтанен опит на обществото ни да въстане, да търси справедливост, да смени тая посока на разпад. Възможно ли е без ясно дефиниране на ценности и правила за социално поведение? Не. С други думи разговорът трябва да започне далеч по-отдалеч. От семейството, от възпитанието, от училище. Кое е добро и зло, кое е недопустимо, кое редно. В противен случаи ще продължим да отглеждаме социопати, а те да ни убиват. Има една част от обществото - долни лицемери, нагли отровители на души, които сега са много активни и вряскат. Застанали са в героична поза и обясняват как ще лекуват социума с формално-юридически решения. Същите тези низки душици, които до вчера крещяха възгласи този или онзи да бъде преследван, а техните следовници псуват, обиждат, заплашват, унижават, кълнат други хора. Тези ли ще донесат справедливост? Тези психопати? Айде, стига вече.

Нашето общество се нуждае от много силен импулс за връщане към традиционните разбирания за добро и зло, за редно и нередно. За сега обаче не виждам ония фигури на древните старейшини и мъдреци, които да формулират този процес, да го поведат. Но понеже сме хора и нам е присъща надеждата, надявам се, че ще се появят. До тогава всеки от нас трябва да извърви вътрешната си голгота и да потърси моралния код на предците си, дълбоко заложен в кръвта ни, за да бъдем поне малко по-добри като хора от вчера. И така ден след ден...
А Темида, Темида не е сляпа, грешна е, грешна в християнския смисъл.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.