Конституционният преврат и изграждането на авторитарен режим в Унгария

Принадлежа към поколението, което осъществи истинската смяна на режима в Унгария. Имах привилегията да бъда част от свалянето на комунистическия режим, когато през 1990 г., след десетилетия на диктатури, наложени ни от германската и съветската окупация, унгарският народ най-накрая извоюва свободата си и създаде демократична правова държава.

През 2011 г. Националното събрание, шестото свободно избрано след смяната на режима, прие Основния закон на Унгария, с което постави край на преходния период на смяната на режима, установи гаранции за националния суверенитет, положи основите на демократичната правова държава и отправи Унгария по пътя към просперитета.

След изборите през 2026 г. партия „Тиса“ промени конституционната система на Унгария чрез конституционен преврат. След 17-ата поправка на Основния закон Унгария вече не е демократична държава, управлявана от върховенството на закона. Ера на автокрация отново застигна Унгария.

Конституционните промени на правителството на „Тиса“ всъщност пренебрегват писаните и неписаните фундаментални принципи на европейските конституционни демокрации и изкормват конституционния ред на Унгария.

Първо, чрез законодателство, направено по мярка и с обратно действие, те предотвратяват възможността лидерът на най-голямата опозиционна партия да се кандидатира отново за министър-председател. Виктор Орбан бива изолиран от народа, а народът бива изолиран от Виктор Орбан.

Второ, без никакво конституционно основание, те отстраниха от длъжност демократично избрания президент на републиката с един-единствен ред, включен във финалните разпоредби на изменението на Основния закон. Чрез конституционни промени, направени по мярка, те отстраняват председателя на Конституционния съд и прекратяват мандатите на няколко конституционни съдии. Правейки това, те премахват разделението на властите, елиминират спирачките и противотежестите и разграждат върховенството на закона.

Трето, те създават нов разследващ орган — политическа полиция, надарена с извънредни правомощия и работеща с ограничен съдебен контрол. Обществените медии ще бъдат поставени под пряк правителствен контрол.

Четвърто, мандатът на членовете на парламента ще бъде ограничен до дванадесет години. Това ефективно ще премахне значителна част от известните политически фигури от политическия живот. Ако такова правило беше в сила в Европейския парламент, 164 евродепутати щяха да имат забрана да се кандидатират за преизбиране. Манфред Вебер или Даниел Фройнд нямаше да могат да се кандидатират. В Германия близо шестдесет процента от депутатите от ХДС щяха да бъдат изключени от следващите избори. Италианският премиер, германският канцлер, испанският премиер или Доналд Туск нямаше да могат да се кандидатират отново. Строгото ограничаване на правото за явяване на избори сложи край на политическата конкуренция в Унгария. А където няма свободна политическа конкуренция, няма и демокрация.

Всяка една от тези мерки сама по себе си би била изключително сериозна. Взети заедно обаче, с тези груби нарушения на Основния закон, новите управляващи на Унгария създадоха нелегитимна система, насочена към изключителното упражняване на властта.

Произволните и опасни решения на Петер Мадяр и партия „Тиса“ са безпрецедентни в Европа. Точно затова оглушителното мълчание на институциите на Европейския съюз е особено тежко и необяснимо. В продължение на много години Брюксел се впускаше в непрестанни политически атаки и петнене на патриотична Унгария, докато Европейският парламент, в политически лов на вещици, обсъждаше Унгария почти всяка седмица в продължение на години наред. Европейската комисия удържаше европейски фондове, на които унгарците имаха законно право, позовавайки се на така наречените опасения относно върховенството на закона. Сега обаче, във време, когато демократичната правова държава наистина се разгражда в Унгария, същите тези институции мълчат. Всичко това е доказателство, че така наречената процедура за върховенството на закона не е нищо повече от политически инструмент за изнудване, измислен за овладяване на държавите членки, които се противопоставят на мейнстрийм политиката на властта в Брюксел и защитават със зъби и нокти своя суверенитет. С това съучастническо мълчание Брюксел загуби всякаква достоверност по въпросите на върховенството на закона веднъж завинаги.

В Европа същият сценарий се повтаря вече повече от десетилетие. Либерално-глобалисткият елит, който се самонарича прогресивен, се опитва да изолира политическите си опоненти чрез целеви правни процедури, конституционни реформи, които пренебрегват демократичните принципи, и използване на наказателното право. Целта е една и съща навсякъде: суверенистките, патриотичните и национално ангажираните политици и партии да бъдат направени неспособни да функционират чрез политически мотивирани производства и политически репресии.

Това не е свободата и демокрацията, за която ние, хората от Централна Европа, се борихме. Ние отхвърляме това в Европа една централизирана система и нейните съюзници отново да използват инструментите на властта, за да решават кой може да се кандидатира на избори и кой трябва да бъде премахнат от обществения живот чрез административни мерки. Затова ще се борим с всички налични законни и демократични средства за свободни и честни избори и за елиминиране на всички форми на политически мотивирана дискриминация.

Никой не бива да има право да отнема правото на унгарския народ на свободен, безопасен и мирен живот и на просперитет.
Ако се откажем от това, Унгария губи. А с нея губи и Европа.

Автор: Тамаш Дойч

За автора: Д-р Тамаш Дойч е основател на унгарската консервативна партия ФИДЕС. Той е депутат в унгарския парламент между 1990 и 2009 г., министър на младежта и спорта в първото правителство на Орбан, а след това зам.-председател на парламента между 2004 и 2006 г. Той е член на Европейския парламент от 2009 г. и ръководител на делегацията на ФИДЕС в Европейския парламент от 2019 г.

Източник: „The European Conservative“