Чоран: Хиляда години войни изграждат Запада. Един век психология го съсипва

Един румънски журналист обичаше да повтаря: „Имам съвест за продан, а никой не иска да я купи”. На Балканите цинизмът достига неподозирани за западняка размери. Той е израз на безименни унижения и на отчаяние, прекалено старо, за да бъде осъзнато. Философия

Хиляда години  войни изграждат Запада. Един век  психология го съсипва.

Щастието свършва във Виена. Отвъд Виена започва проклятието.

Ренегатът, изменникът, обладаният от своето отстъпничество не променя страстта си, а само й дава друга насока, друг смисъл. Всеки пламенен апостат, който до изнемога разобличава някогашната си вяра, доказва, че всъщност не е намерил нова. Антикомунистът си остава комунист, в смисъл че е все така ориентиран към комунизма и пряко волята си го е превърнал в център на живота си. Следователно в същността си старата му страст не се е променила. За да се откаже от нея, би трябвало да я забрави.

Отдавна си мисля, че способността да се отказваш е единственият критерий за духовно издигане. И все пак! Когато си припомням някои от актовете ми на отказ, установявам, че всеки от тях е бил придружен от голямо, макар и непризнато задоволство, от чувство на гордост, абсолютно противоположно на вътрешното усъвършенстване. 

И като си помисля, че само дето не станах светец! Но тези години са отминали и споменът за тях ми е мъчителен. Какво ще е бъдещето? Бунтът на народите, лишени от  история. За Европа е ясно – тук ще победят народите, които не са живели.

Всички невъзможни неща се свеждат до едно: невъзможността да обичаме, да преодолеем собствената си тъга.

След една безсънна нощ излязох на улицата. Минувачите приличаха на автомати; не изглеждаха живи, а сякаш задвижвани от тайна пружина; отсечени движения; никаква спонтанност; механични усмивки; призрачни жестове; пълна скованост... Не за пръв път след безсъние изпитвам усещането, че светът се е вкаменил, че животът го е напуснал. Бодърстването пропива кръвта ми, изсмуква я; самият аз се превръщам в призрак – как тогава да доловя у другите признаци за реалност? 

Давам си сметка, че всичко което правя, има някаква смес от журналистика и метафизика. Да живееш, значи да се нагаждаш. Всеки човек, който не умира от глад, е подозрителен.

Всички тези щастливи, преситени народи, французи, англичани... О, аз не съм оттук, аз имам зад гърба си векове от непрекъснато злочестие. Роден съм в нация, лишена от шансове. Щастието свършва във Виена; отвъд Виена започва Проклятието!

Политиците от древността охотно са се заобикаляли с философи; днешните политици предпочитат да общуват с журналисти.

Днес възторгът от техниката вече не е възможен. Поддават му се само наивните и лудите. Всеки изминал ден добавя нещо към опасностите, на които е подложено човечеството. То ще заплати прескъпо непрестанния си „прогрес”. Средствата за опазване на живота са смешни в сравнение със средствата за унищожението му. И каквото и да прави, човек никога няма да се пребори с това неравновесие. Онова, на което са необходими месеци или години, за да покълне, съсипваме за миг. Ако разрушението е толкова безнравствено, то е, защото е лесно. Като се изключи самоубийството, всяко унищожение е такова. Ама че поучителни мисли.... 

Можем да се бунтуваме срещу несправедливостта, но не и срещу уморения и изхабен свят.

„Светият Дух не е скептичен.” (Лутер) Ето една от онези неизчерпаеми фрази, на които човек може да посвети цялото свободно време на безсънните си нощи.

Една фраза от Талмуда, която Кафка е харесвал: „Ние, евреите, сме като маслините – даваме най-доброто от себе си, когато ни смажат”.

От значение е само онова, което е родено от преодоляното страдание. Няма духовно изкупление за човека, който му се е предал. Психология

Намирам за странно, че хората не завиждат на тези, които умеят да се молят, а умират от завист към богатите и преуспелите. Примиряват се със спасението на другия, но не и с благоденствието му.

Да вярваш, че си свободен: няма нищо по-прекрасно – и по-повърхностно.

У германците, дори у най-добрите, гордостта е непоносима – тя е агресивна, без всякакъв нюанс. Колко жалко, че тази нация е недостъпна за скептицизма! (Тя може да бъде нихилистична, но не и скептична.)  Философията развива гордостта, а и я предполага – как да изградиш система, как дори да ти хрумне да я изградиш, ако не се мислиш за бог? Понасям гордостта само у отвергнатите, у онеправданите, у недъгавите. Астрономия

Едни от последните думи на Сократ: „Би трябвало все пак да знаеш, Критон, че неправилното изразяване наранява душата.” Да агонизираш и да мислиш за езика – не е ли прекрасно.

Написах статия срещу християнството. В края й не можах да се въздържа да не изразя съжаление, че съм го сторил, и цялата постройка на текста рухна. Почти винаги възприемам идеите, които отначало съм отхвърлял. В случая възнамерявах да възхваля политеизма, свързвайки го с търпимостта, тоест заемайки почти  политическа позиция. Но после, заради проблемите със здравето, старите ми страхове отново се появиха и християнството ми помогна да ги понеса по-лесно. Езичеството е твърде външно, то не предлага нищо, което да ни облекчи, когато сме най-безутешни.

Един мой приятел от детинство, Б. Т., ми пише, че му е мъчно, задето не се е „реализирал”. Подобно чувство е неоправдано. Всеки се реализира по свой начин. И който мисли, че не е проявил всичките си способности, се лъже. Достатъчно е да погледне онези, които са достигнали целта си, които са дали всичко от себе си и било заслужено, било от чист късмет са станали известни – превърнали са се в отломки, в дрипи, в неудачници. Изпитвам ужас от хората, които са се реализирали и са получили признанието на света. Нямам какво да науча от тях, скучни са ми. Докато другите – как обогатен се чувствам в компанията им! Стойте далеч от осъществилите делото си! История

Скромният човек никога не е много нещастен. Необходима е известна доза претенция и гордост, за да страдаш и да се оплакваш от онова, което ти се случва. За един час истинска смиреност бих дал всички „таланти”, които си мисля, че имам.

Децата се обръщат срещу родителите си и родителите заслужават съдбата си. Всичко се обръща срещу всичко, всеки зачева собствения си враг. Такъв е законът.

Французинът и духът на Утопията. Лекотата, с която французинът изгражда социална система, страстта, която влага в това начинание, без да държи сметка за конкретните, непоклатими обстоятелства, са чисто и просто изумителни. Французинът е лишен от метафизично въображение (големите системи от германски тип са му напълно чужди); затова пък проявява изобретателност, когато реши да преосмисли обществото – тук вече нищо не може да го спре, никакво съображение от никакъв порядък, никакъв призив да се придържа към „реалността”; тук той се развихря, изпада в делириум, стига докрай в бълнуването си, без да го е грижа за опита. Французинът притежава „здрав разум” в метафизиката, тоест не е метафизик; но почти не притежава такъв в „социалните” си прозрения; затова лесно създава впечатление за новатор – и за безотговорен човек, тъй като е способен да застане зад каквото и да е „благородно” безумие. Обсебен е от равенството, затова е толкова изкушен от утопията; защото какво е утопията, ако не идеално построение на базата на или с оглед на наложеното равенство. Основната идея в утопичните системи не е свободата, а равенството. Ако беше свободата, изграждането на системата щеше да е трудно, дори невъзможно. Всъщност всяка утопия представлява съвкупност от постулати, в които вярва само създателят й (и наивниците, които успее да заблуди). Географскисправочни ресурси

Учениците на тринайсет, четиринайсет години четат Фройд. Повдига ми се от тази наукоподобна порнография, в която толкова го е бивало. Тя запленява младежите, безделниците, мнимите доктори, неуравновесените, както и онези, които искат да държат ключа – а истината е, че няма такъв – към най-различни явления. И все пак ние всички сме психоаналитици просто защото на пръв поглед сложните и задълбочени обяснения, предлагани от тази така наречена наука, са всъщност лесни и напълно произволни. Прибягваме до тях почти по необходимост. Теологичните обяснения бяха по-интересни, но те вече не се котират. Като приключим с психоанализата, ще сме направили стъпка към интелектуалната свобода. Избавете ни от психоанализата, ние сами ще се избавим от страданията, за които се говори в нея.

С изключение на Бодлер, френските поети са лишени от чувство за нещастие и от пророчески дух. 

Ако в началото на  философията Талес е казал, че „всичко е изпълнено с богове”, то в края на философията можем да кажем, и то не само за симетрия, а и от уважение към истината, че „всичко е изпразнено от богове”.

Из "Тетрадки 1957–1972", изд. "Факел експрес", София, 2004

Превод от френски Росица Ташева

За автора: Емил-Мишел Чоран (1911–1995 г.) е  философ и есеист, роден в Румъния в семейството на православен свещеник. В началото на 30-те години се утвърждава като един от талантите на румънската литература. След Втората световна  война се установява окончателно във Франция. Спечелва си неприязънта на комунистическата власт в Румъния, където творбите му са забранени. Един от блестящите представители на румънската диаспора в Париж (Йонеско, Бранкузи, Елиаде и др.), за него е характерен фрагментарният стил –  книгите му се състоят главно от кратки есеистични текстове и афоризми.