Неделно развлечение. Ресторантският бизнес се променя до неузнаваемост.

Неделно развлечение. Ресторантският бизнес се променя до неузнаваемост.

Вината е в инфлацията, технологиите и променящите се навици на клиентите, според The Economist. Няколко факти, гарнирани с размисли за българското ресторантьорство.

Ако инфлацията ви е накарала да се взирате в последната си сметка за вечеря, помислете за собствениците на ресторанта: 42% от американските ресторанти са били нерентабилни миналата година. Тази година положението е още по-сложно. Конкуренцията е жестока, по-малко хора отиват на ресторант до градските центрове ли край града, тенденциите към доставки на готови храни вкъщи продължават, а домашните забавления са се подобрили.

„Вечеря навън“ вече се конкурира с "Лека вечеря вкъщи + Netflix или HBO".

Причините са три.

Първо, инфлацията (особено в България) принуждава хората да пестят от излишни разходи, за да оцеляват и да пренасочват инвестиции за своите деца. Безгрижието на идеите че членство в "Клуба на богатите" (ЕС и еврозоната) означава повече реални доходи, заминава във фризера.

За 1% от българските граждани проблеми с доходите няма - те са обилно наторявани с еврофондове, обществени поръчки и държавно безхаберие към тяхната спекула (Deutsche Markenbutter e много успешен бизнес модел).

За още 7-9% отказът от ежедневно посещение на ресторант не е голям проблем, но вече става проблем.

За наемните работници (работници и служители в частни фирми, в държавни организации, в микробизнес) сметка от 50-200 евро на семейство за една вечеря вече става драматична загуба. Освен ако не са изплатили докрай жилищния кредит и лизинга на автомобила - а това са едно незабележим малцинство. И да не коментираме че ако техните родители са посещавали 2 пъти годишно (през зимата и лятото) х14 дни = 28 дни българските курорти, то сега циментираните "курорти" с човешка гмеж често предлагат нещо със себестойност от 5 евро на цена от 50 евро - алчен, гнусен и циничен "бизнес", закрилян от местната политическа олигархия и неконтролиран от КЗК и КЗК ("свободен пазар")! Едно "средно" семейство сега може да си позволи 2 пъти годишно по 5 дни и при пълни икономии подобно изпитание на портфейла и на нервите...

Второ, високите технологии и изкуственият интелект, използвани от транснационалните ресторантьорски организации, смазват успешно малките ресторантчета. Ако не си в модерния бизнес, утре те няма! Например, в дните през 2024 г., когато Тейлър Суифт имаше концерт в Маями, заведенията за хранене в радиус от 20 мили от мястото на провеждане, които използват софтуер, разработен от Toast, който помага на 164 000 ресторанта да управляват наличностите и плащанията, регистрираха 27% скок в продажбите на омлети. Феновете сякаш се хранеха с протеини, за да се подготвят за предстоящия поп маратон. По същия начин, когато Бионсе свири в Атланта година по-късно, Toast регистрира скок в продажбите на газирана вода и късни вечерни ястия, достигайки пик в 4 сутринта, когато посетителите на концерта се стичаха по домовете си. 

Подобни данни са полезни за ресторантите, които се опитват да оптимизират запасите и нивата на персонала, за да се възползват от големи събития. Главният маркетинг директор на Toast, Кели Естен, казва, че фирмата иска да задълбочи анализа си и да използва изкуствен интелект не само в складовете и кухнята, но и в трапезарията. Toast обмисля добавянето на софтуер за транскрипция към преносимите устройства, които сервитьорите използват за записване на поръчки и приемане на плащания, така че да могат да обслужват клиентите с по-малко разсейване.

Трето, навиците на традиционните клиенти се променят забележимо в две посоки. 

От една страна, на готвенето вече не се гледа като на нещо от типа "да отбием номера", а като на изкуство - "домашно изкуство". Когато конкуренцията на околните ресторанти ти предлага баналности на марсиански цени, отминаваш с присмех. Още повече че подозренията за работа с отлежали полуфабрикати в кухнята на ресторанта отблъскват още повече, когато може да пазаруваш свежи зеленчуци и плодове, както и други блага в деня на тяхното производство.

От друга страна, километричните менюта (уж начин да се конкурираш в бранша) предизвикват основателни подозрения за продукти с изтекъл срок на годност и нулиран вкус, особено при "супа топчета". Ако не се свиеш доброволно в бранша и не предлагаш къса и ясна листа с подробно описание за подбора на продуктите и с почти "домашни" цени, лека-полека ще заминеш на кино, като сам ще си платиш билета.

Заключение. "Пазарна икономика" не означава само алчна, брутална и спекулативна капиталистическа икономика. Но - за съжаление - българската олигархична политическа класа не знае друг сценарий. Поне засега!