Когато те атакуват и отляво, и отдясно: защо Христанов става неудобен за всички?

Защо толкова различни политически среди биха имали проблем с един независим кандидат? Отговорът вероятно е прост: Иван Христанов започва да достига до избиратели, които традиционните партии смятат за свои.

Още през август АБВ сезира ЦИК, ДАНС, министър-председателя и Сметната палата за билборд кампанията му с въпроса дали представлява предизборна агитация преди официалния старт на кампанията. Нарушение не беше установено и производството беше прекратено. По-интересният политически факт обаче е друг – още преди същинската кампания кандидатурата му вече предизвикваше достатъчно внимание, за да бъдат сезирани няколко институции.
Отдясно критиката е различна. Там въпросът все по-често е дали Христанов няма да „отнеме“ гласове от демократичната и реформаторската общност. Политологът Милен Любенов например прогнозира подобно преливане от ПП-ДБ.
Но гласовете не принадлежат на партиите. Те принадлежат на избирателите. Ако хора, подкрепяли досега определена формация, започнат да виждат независим кандидат като по-добра алтернатива, по-важният въпрос е защо са готови да го предпочетат.
Точно тук Христанов става неудобен за традиционната политическа логика.
Кандидатурата му трудно се побира в класическото разделение „ляво–дясно“. Тя може да разговаря едновременно с антикорупционно настроени избиратели, разочаровани бивши партийни симпатизанти, умерено десни, центристи и хора, които просто не желаят президентът да бъде поредната партийна номинация.
Социологическите данни също дават причина този потенциал да не бъде подценяван. Макар разпознаваемостта на Христанов да остава по-ниска от тази на утвърдените политически фигури, според публикувани през юли данни 40% от хората, които го познават, имат положително отношение към него срещу 19% отрицателно. Това означава, че голяма част от обществото тепърва ще изгражда мнение за кандидатурата му.
Разбира се, всяка критика сама по себе си не е доказателство за политическа сила. Но когато реакции започнат да идват едновременно от различни лагери и по различни причини, кандидатът очевидно вече не е незабележим.
Христанов нарушава и предварително очертания сценарий на изборите. Вместо надпреварата да остане подредена между кандидатите на традиционните политически пространства, той поставя друг въпрос: какво се случва, ако достатъчно избиратели решат, че не искат да избират между предварително предложените им партийни кандидати?
Допълнително предимство е биографията му. Името му остава свързано с действията на държавата на „Капитан Андреево“ и борбата срещу корупционните зависимости – теми, които дават конкретна основа на посланията му.
Христанов все още има да наваксва разпознаваемост и да превръща положителното отношение в реални гласове. Но едно вече е ясно: политическите му опоненти го забелязаха.
А когато един независим кандидат започне да предизвиква реакции едновременно отляво и отдясно, въпросът вече не е дали участва в състезанието, а колко далеч може да стигне.

Автор: Петър Георгиев, анализатор и социолог