Изглежда като някаква странна шега, но не е.
Британската метеорологична служба (Met Office) и испански изследователи стигат да извода, че много по-чистото небе над Европа допуска много повече слънчева топлина до повърхността в сравнение с 80-те години. Последното води до по-силно нагряване и по-интензивни жеги през лятото.
Това дава отговор на въпроса защо Европа се затопля по-бързо от останалия свят.
Охлаждащият ефект на аерозолите отдавна е известен на науката, както показва графиката на втората картинка. Той ограничава затоплящия ефект от парниковите газове. Особеното при аерозолите е, че - за разлика от парниковите газове - те имат по-ограничено, регионално въздействие.
Емисиите на серни оксиди (основен прекурсор на аерозолите в атмосферата) в Европа достигат своя пик около 1980 г.
Оттогава започват рязко да намаляват с масовото въвеждане на сероочистващи инталации и последващото затваряне на въглищни ТЕЦ, металургични и химически предприятия. Точно тогава започва и по-бързото затопляне на Европа в сравнение с останалия свят. Ситуацията е много подобна и по отношение на фините прахови частици азотните оксиди (други прекурсори на аерозолите), както и регионално в Северна Америка. Впрочем същите ефекти се наблюдават вече и в Китай. Останалата част от Азия малко изостава, но и тя ще навакса.
Управлението за околната среда е комплексно начинание. Всичко е относително и няма бяло или черно. Логично е да се прави това, което е най-важно за човешкото здраве и получава съответния обществен приоритет.
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.