Не, България още не е пленник на нарастващ дълг. И фалит на държавата не се очертава, освен ако...

Два показателя оформят състоянието на дълга:

Дял от БВП.

Абсолютен размер.

Една графика показва ясно двете състояния в момента (https://www.visualcapitalist.com/ranked-countries-with-most-government-debt-in-2026/):

Двулентова графика, показваща най-задлъжнелите страни в света през 2026 г.

1. Държави с най-високи съотношения на дълга към БВП
Япония остава явна аутсайдер, като се очаква държавният дълг да надхвърли 204% от БВП през 2026 г. Макар че толкова високо съотношение би породило опасения в много страни, голямата вътрешна инвеститорска база на Япония и по-широката финансова система помагат за оформянето на начина, по който пазарите оценяват устойчивостта на дълга ѝ.

Няколко големи европейски икономики имат значителни фискални дефицити и повишен държавен дълг, въпреки че са задължени да не надхвърлят 60%. Гърция и Италия имат дълг, надвишаващ 135% от съответните им БВП. Въпреки това, държавният дълг на Италия от 3,8 трилиона долара остава по-нисък от общия дълг на Франция и Обединеното кралство, чиито съотношения на дълг към БВП са съответно 118% и 104%. Прогнозите са, че държавният дълг на Испания ще достигне 2,1 трилиона долара през 2026 г., което се равнява на приблизително 98% от БВП. Това поставя относителното ѝ дългово бреме под това на няколко други големи европейски икономики.

Най-вероятният сценарий е не връщане към стандарта от 60%, а промяна на самото разбиране за устойчив дълг. За повечето развити икономики през XXI век новото „нормално“ вероятно ще бъде диапазон 80-120% от БВП, стига икономическият растеж да превишава разходите по обслужването на дълга. Маастрихтската граница от 60% все повече изглежда като исторически, а не като реалистичен целеви показател за големите развити държави.

Все пак, малко сметки не са излишни. Съотношението дълг/БВП намалява устойчиво, когато номиналният растеж на БВП > лихвата по държавния дълг и когато държавата поддържа първичен бюджетен излишък (излишък преди плащане на лихвите). На практика това означава постигане на реален растеж 2-3% годишно, инфлация около 2%, номинален растеж 4-5%, първичен излишък 1-3% от БВП за дълъг период. Ужасно трудна задача!

Гърция вече показа, че е способна да намалява дълга си бързо след кризата. Ако запази растеж около 2%, инфлация 2%, първичен излишък 2-3% от БВП, то дългът би могъл да падне под 100% около средата на 30-те години и да се доближи до 60% едва през 40-те години на века. Вероятен срок за достигане на 60%: 2045-2055 г.

2. Най-големите държавни дългове в абсолютен размер
С 40,7 трилиона долара се очаква САЩ да държат най-големия държавен дълг в света през 2026 г. Тази цифра надвишава комбинирания дълг на Китай, Япония, Обединеното кралство и Франция, което подчертава изключителния мащаб на заемите на САЩ. Измерена спрямо размера на икономиката му обаче, картината се променя значително. С приблизително 126% от БВП, националният дълг на САЩ се нарежда след страни като Япония, Сингапур, Италия и Гърция. САЩ също така се възползват от емитирането на основната световна резервна валута, което помага за поддържане на глобалното търсене на активи, деноминирани в долари. Американските държавни ценни книжа се считат за едни от най-сигурните инвестиции в света.

Междувременно Германия използва конституционна „дългова спирачка“, за да ограничи структурните дефицити. Прогнозите са, че най-голямата икономика в Европа ще има държавен дълг от 3,5 трилиона долара през 2026 г., по-малко от Франция, Италия и Обединеното кралство.

3. Българският дълг
Българският обществен страх от дълга е исторически обусловен от мораториума върху външния дълг през март 1990 г., но днес фискалната среда е коренно различна. Тогава външният дълг надхвърляше възможността за обслужване в условията на разпадаща се икономика на СИВ (пълно скъсване на връзките), дефицит на валута и практически липса на достъп до капиталовите пазари. Днес проблемът е друг: колко бързо расте дългът спрямо икономиката.

3.1. Къде се намира България през 2026 г.?
Според Европейската комисия държавният дълг се очаква да достигне около 32.3% от БВП през 2026 г. и 35.5% през 2027 г. Според проекта за бюджет за 2026 г. консолидираният държавен дълг е планиран на около 37.7 млрд. евро, или приблизително 30.1% от БВП. Следователно, дори ако през следващите години дългът надхвърли 50 млрд. евро, това само по себе си не означава фискална опасност. Важен е делът му в БВП.

За целта ще направим две прогнози. Първата е традиционната екстраполационна прогноза, при която пренасяме тенденциите от вчера и днес в бъдещето. Втората е нормативна прогноза, при която задаваме границата на растежа на дълга да не надхвърля 60% от БВП. Хоризонтът и на двете полагаме до 2050 г.

3.2. Екстраполационна прогноза до 2050 г.
Нека приемем, че след 2027 г. номиналният БВП ще расте средно с 4.5% годишно (обещанието на ПБ е нарастване темпа на растеж), държавата ще поддържа дефицити между 2.5% и 4% от БВП и няма да има системна финансова криза.

Това е сравнително близко до сегашната траектория на бюджетната политика.

Прогноза за абсолютния дълг

Тоест, преминаване над 50 млрд. евро е почти неизбежно още през следващите няколко години, а до 2050 г. дългът може да скочи 2,5 пъти.

Прогноза за дълг/БВП

При тази екстраполация България остава под маастрихтската граница от 60% чак до 2050 г.

3.3. Нормативна прогноза (цел: трайно под 60%)
Тук допускането е, че държавната политика ще е насочена към балансиран бюджет в рамките на икономическия цикъл, дефицит под 2%, по-бърз растеж на производителността, по-добро усвояване на европейски средства, ограничаване на популистки разходи.

Ако през 2050 г. България достигне точно маастрихтската граница от 60% от БВП, то БВП би бил около 359 млрд. евро, държавният дълг би бил около 215 млрд. евро, което е приблизително 5,7 пъти повече от сегашния дълг.

Тогава траекторията може да бъде:

Психологически 215 млрд. евро дълг изглеждат огромна величина. Но икономическият смисъл е друг. Ако БВП е около 359 млрд. евро, тогава всеки 1 евро дълг съответства на почти 1,67 евро годишно произведен продукт.

За сравнение: днес Франция функционира при около 118% дълг/БВП, Италия при около 138%, Япония при над 200%.

Следователно дори дълг от 215 млрд. евро през 2050 г. не би означавал автоматично фалит. Рискът би възникнал само ако БВП расте много по-бавно от дълга или ако лихвените проценти трайно надминат темпа на растеж на икономиката.

От гледна точка на икономическата история е любопитно, че дълг от 10 млрд. долара през 1990 г. доведе до неплатежоспособност, а дълг от над 200 млрд. евро през 2050 г. може да бъде напълно обслужваем, защото определящ не е абсолютният размер, а съотношението между дълга, БВП, бюджетните приходи и лихвените разходи.

4. България и дългът: може ли да има нов банкрут дори при дълг под 60% от БВП?
В българското общество темата за държавния дълг неизменно предизвиква основателна тревога. Причината е историческа. След обявяването на мораториума върху външния дълг през 1990 г. много хора продължават да възприемат всяко значително нарастване на задълженията като пряк път към нов държавен фалит. Днес обаче икономическата среда е съвсем различна. България е член на Европейския съюз, с пълноправно участие в еврозоната, а държавният дълг остава сред най-ниските в Европа.

Но дали това означава, че риск от държавна неплатежоспособност не съществува? Отговорът е отрицателен. Нито ниският, нито високият дълг сами по себе си определят финансовата устойчивост на една държава.

4.1. Размерът на дълга не е най-важният показател
Най-често гражданите се тревожат от абсолютната стойност на дълга. Ако например през следващите десетилетия държавният дълг на България достигне 100 или дори 200 милиарда евро, това би звучало стряскащо. Икономическият анализ обаче не се основава на абсолютни стойности, а на съотношения.

Ако през 2050 г. българският БВП достигне приблизително 350-360 милиарда евро, то дълг от 215 милиарда евро би представлявал около 60% от БВП. Подобно равнище би било далеч по-ниско от сегашните нива на Франция, Италия или Япония, които функционират при значително по-висока задлъжнялост.

Следователно ключовият въпрос не е колко е дългът, а дали икономиката расте достатъчно бързо, за да го обслужва.

4.2. При какви условия може да настъпи криза дори при дълг под 60%?
4.2.1. Ако лихвите растат по-бързо от икономиката
Основен принцип на публичните финанси е, че темпът на икономически растеж трябва да бъде по-висок от цената на заемния ресурс. Когато лихвите по държавния дълг надвишават темпа на растеж на БВП за продължителен период, обслужването на задълженията започва да поглъща все по-голяма част от бюджета. Тогава дори умерен дълг може постепенно да се превърне в тежест.

Истината е проста - никоя държава не фалира защото има дълг, а защото вече не може да го обслужва.

4.2.2. Ако демографската криза продължи и се задълбочи чрез “износ”
Най-сериозният дългосрочен риск за България вероятно не е финансов, а демографски. Ако към средата на века населението намалее до около 4,5-5 милиона души, а работещите се окажат значително по-малко от пенсионерите, бюджетът ще бъде поставен под силен натиск.

Тогава данъчните приходи ще растат по-бавно, пенсионните разходи ще нарастват, здравните разходи ще се увеличават, недостигът на работна сила ще ограничава растежа. В подобна среда дори сравнително нисък дълг може да създаде сериозни проблеми.

“Износът” на подготвена и квалифицирана работна сила също може да усложни ситуацията.

От чисто фискална гледна точка държавата “инвестира” приблизително 80-110 хил. евро в създаването на един млад човек, а възвръщаемостта на тази инвестиция зависи от това дали той ще остане и работи в България или ще емигрира. Това всъщност е една от най-важните икономически последици от демографската криза и емиграцията. Ако през живота си този човек работи 40 години и плаща средно по 5 000 евро годишно данъци и осигуровки, той ще внесе около 200 000 евро в публичните системи. При по-високи доходи приносът може лесно да надхвърли 300 000-400 000 евро.

Обратно казано, от всеки експортиран български гражданин (ако напусне между 18-25 г. родината си), България губи 100 000 евро направена инвестиция и около 200 000 евро пропуснати ползи. Несправедливо, но факт!

4.2.3. Ако “електоралната” политика системно изпреварва икономиката
Финансовите кризи често започват не от липса на ресурси, а от прекомерни обещания. Ако в продължение на десетилетия държавата увеличава пенсии, социални плащания, субсидии, бюджетна заетост и т.н. без съответно увеличение на производителността и приходите, дефицитите стават хронични. В такъв случай дългът постепенно започва да расте по-бързо от националния доход. Това е класическият механизъм, по който възникват дълговите кризи.

4.2.4. При банков или финансов шок
Историята познава множество случаи, в които държави с относително нисък дълг изпадат в затруднение след банкова криза. Когато правителството се наложи да спасява банки или крупни финансови институции, публичният дълг може да се увеличи рязко само за няколко години. Подобни процеси бяха наблюдавани след световната финансова криза от 2008 г. в редица европейски държави.

4.2.5. При тежки външни сътресения
Войни, енергийни кризи, продължителни рецесии или сериозни геополитически конфликти могат едновременно да намалят БВП и да увеличат държавните разходи. Това е най-опасният сценарий, защото съчетава три неблагоприятни процеса - спад на икономическата активност, спад на бюджетните приходи и ръст на извънредните разходи.

5. Главният урок
Най-опасното нарушение на икономическите принципи не е достигането на определен процент дълг към БВП. Истинската опасност възниква тогава, когато растежът на задълженията трайно изпреварва растежа на националния доход.

Докато икономиката създава повече богатство, отколкото дълг, публичните финанси остават устойчиви. Когато обаче политическите разходи започнат системно да надвишават производствените възможности на обществото, дори сравнително ниско ниво на дълг може да се превърне в заплаха.

Следователно за България най-важният въпрос до 2050 г. не е дали държавният дълг ще бъде 50, 100 или 200 милиарда евро. Много по-важно е дали страната ще успее да повиши производителността на труда, да преодолее демографския спад и да поддържа икономически растеж, който изпреварва нарастването на задълженията. Именно от това зависи дали бъдещите поколения ще наследят управляем дълг или нова финансова криза.

И още един тежък хипотетичен сценарий…

6. Ама ако Европейският съюз и еврозоната се разпаднат в годината Х?
Ако до 2050 г. настъпи внезапен разпад на ЕС или еврозоната, вероятността това автоматично да доведе до български банкрут като през 1990 г. не е висока. По-вероятни са тежка рецесия и няколко години икономически сътресения.

Нов фалит би станал реална опасност само ако едновременно се случат три неща: рязък спад на БВП (20-30% и повече), загуба на достъп до финансовите пазари и вече натрупани големи дефицити и нарастващ дълг.

С други думи, не самият разпад на ЕС би бил фатален, а комбинацията от икономически срив, политическа нестабилност и лошо управление на публичните финанси. Именно такава комбинация превърна кризата от началото на 90-те години в историческия банкрут на българската държава. Когато се разпадна СИВ, България загуби почти едновременно основните си пазари, преференциалните цени на енергийните доставки, традиционните вериги за доставки и достъпа до конвертируема валута. В резултат БВП се срина драматично през първата половина на 90-те години, а способността за обслужване на външния дълг изчезна. Това беше преди всичко производствен и валутен шок, а не само дългов проблем.

Ако разпадането на ЕС е съпроводено с финансова паника, геополитически конфликт разпад на единния пазар, дълбока европейска депресия, и т.н., тогава България би могла да преживее нещо, напомнящо първата половина на 90-те години. При такъв сценарий са възможни както масова безработица, така и спад на износа, банкови проблеми и фалити, остра валутна криза.

Тогава дори при първоначален дълг от 50-60% от БВП рискът от неплатежоспособност вече не е пренебрежим. Но има една съществена разлика спрямо 1990 г.

През 1990 г. България беше силно зависима от един икономически блок. Днес износът е по-диверсифициран, частният сектор е много по-гъвкав, валутните резерви са значително по-големи, финансовата система е интегрирана глобално, а значителна част от българските фирми работят на световни пазари, а не само на европейския. Следователно шокът би бил тежък, но вероятно по-слабо разрушителен от срива след СИВ.

О последна сметка. При какъв дълг би възникнал истински риск? Да допуснем, че през година Х България има дълг 60% от БВП, БВП пада с 25%, бюджетният дефицит достига 8-10% годишно за няколко години. Тогава съотношението дълг/БВП може да скочи от 60% на 80%, после към 100%, после над 120%. Именно тогава започват съмненията на финансовите пазари относно платежоспособността.

Но дано такъв сценарий не се случи, разбира се!

Автор: проф. Боян Дуранкев