КОГАТО ПОЛИТИЦИТЕ СЕ СЪБУДЯТ НА 20-ти

За двадесети февруари става дума. 

Денят след честването на Левски. Градът се събужда, събуждат се политиците.

Какво виждат политиците след като цветята пред паметника увехнат? 

Дали виждат грешките и греховете си или виждат успехи и прогрес? 

Дали, ако са нарушили конституцията се опитват да забравят, дали ако са пратили оръжие тайно в оная война си викат - и тая сутрин сме на правилната стана? 

Дали излизат да пазаруват и, дали мислят как се храни едно дете с мляко тройно по-скъпо от цената му в Европа? 

Дали мислят за демография и сигурност по селата, дали коментират ОЦЕЛЯВАЩИЯТ - формат, който успя да обърка дори големите надписи в графиката си? 

Дали мислят за свободата, човешката (и на словото), дали виждат общия провал на свободите или си викат - никога тоя народ не е живял по-добре?

Денят след честването на Левски дали смятат, че сме чиста и свята република, дали имат сметка за маслините, които са изяли? 

Дали мислят за 30 годишните и безпътицата на чалгарията, в която живеят днешните връстници на Левски?

Абе дали знаят, че наргилетата в Студентски град са вече част от културната тъкан на нацията, готова на още културни предателства?

Или вярват, че няколкото деца, опънати по телевизята да рецитират  за Левски са достатъчно патриотично възпитание за днес, днес денят след честването на Левски? 

В такъв ден много въпроси има - примерно знаят ли къде е границата на републиката и как лесно се минава през нея? Или те, политиците смятат, че Левски не е мислел за граници, той е доста либерален и безграничен?

Има само един въпрос на сутринта след като политиците са чествали Левски. И той е:

КАК СПИТЕ, БАЙОВЦИ, КАК СПИТЕ?!