ВИНАТА НА МАКСИМ ГЕНЧЕВ

Искам да спрете да ритате падналия. Максим Генчев няма вина за това, което видяхте във филма “Ботев”.
Аз ще ви разкажа кой е виновен. Замислете се индивидуално върху колективната вина.

За да разясня емпирично как се отказвам от шегите с Максим , автора на “Ботев” и “Левски” - ще се наложи да ви разкажа какво ми се случва днес.

Вие обичате ли млади жени? Обичате ли да разговаряте с жени на 25 години, които работят графични дизайнери и имат не лош опит със сексуални връзки в музикалния бизнес в България?
Каквото и да ме излъжете - аз обичам да контактувам с такива жени. Те са стегнати, разкошно адаптивни и много трудни за разбиране. Ето защо - заради тия жени, които са метафори на нацията - не ми се вярва, че Максим Генчев е грешник с филмите си.
Случката:

След обилно ругаене на Максим Генчев и филма му “Ботев” от вчера - се наложи една жена на 25 да прочете зловещия ми хейт към Максим във Фейсбук, в който се споменава брой ботеви четници и Захарий Стоянов, който там е виновен и основен  източник.

В момента, в който лелеяната твърдоцица млада жена четеше моя критичен пост, аз бях надут, уверен и знаещ , че раздавам правосъдие. Но тя спря да чете поста ми и вдигна очи. Попита:

“А, Захарий Стоянов кой е?!”

Аз исках да вечерям, програмата на съществуването ми беше заета с идеята за нейната младост и нещо леко за ядене. Не осъзнах, че 25 годишна жена ме пита за иконата на българската журналистка. Не осъзнах , че това, което тя изповядва е друга религия. Това си го татуирайте. 
Може да съм лош, може да съм зъл, може да ме мразите, може да ме купите, може да съм продаден на дявола, но аз бях прав в изненадата си, съчувствайте ми - тя ме питаше кой е Захарий Стоянов?!

Задавих се, помълчах многозначително. Тя пак ме попита за Захарий Стоянов. Няма шега. Няма изненада. Обясних й. “Записките”, “председателя на Народното събрание”, Жендо-овчаря. Тя каза “Брендо съм го чувала”. Абе не си измислям. Аз живея в тоя документален филм. Аз го снимам, вие го гледате. 
Ама не искам да умра в него.

Вижте, това ми се случи днес. Искам да поясня на всеки, който смята, че критикува лош филм - филмът не е добър. Но той няма как да е добър, докато основата на обществото ни не осъзнава кой за какво и откъде прави филм. Обяснението ми за неуспеха на Максим Генчев не е историческо или културно, то е диагноза, че киното ни е затворено -  заради смъртта на литературата  и училището. Затворено е! Съжаляваме за неудобството.

На киното трябва да пише: “КИНОТО Е ЗАТВОРЕНО ПОРАДИ КОНЧИНАТА НА УЧИЛИЩЕТО”

Нема да ви слушам, че аз общувам с тъпи жени, знам от опит, че тия същите жени са вашите, от вас се пръкнаха. Аз само вечерям с тях.

За чия поврага се караме, че филмът е лош? Ние сме 20К човека, които знаем кой е Жендо и какви са “Записките” - аз знам това, колкото за моята журналистика.
Ние се караме с Максим, докато вулва хипнотика от моя прекрасен и несексуален живот не знае нищо за света, в който живях, че и още живея?!

Объркан съм. Ще ми обясните ли как може да имаме филм, когато нямаме зрител?! Но  за сметка на това имаме шест милиона кино-критици?
Не съм объркан. Аз избрах Жендо да живее в главата ми и прекратих опита си да обяснявам на ученичката това, което училището не й даде. Аз исках да вечерям с нея, не да я образовам с това, което са я преебали даскалото, родителите и църквата. Аз исках само да вечерям с нея, честен съм.

Но пък и се замислих - ще се извиня на Максим Генчев. Той поне се опита да разкаже Ботев. За милиони ученици, родители, учители, попове, историци, политици, културолози, социални антрополози и вся останала сволоч - вие как разказахте Ботев без Захарий Стоянов? И кой е Захарий Стоянов?! 
Личната ми семиотика се разболя безнадеждно.

Общественото съзнание има своята квантова механика да пресъздава образи - обществото това разбира от Ботев, това разбира от разказа на Захарий Стоянов и това получава като квинтесенция - тоя филм.

Е, тогава идвам аз, с всички преторианци на карантинирата снобария и започваме да остракираме Максим.

Максиме, Господ ми е свидетел, че се опитах да напиша нещо добро за това, че си работил кино. Излезе лошо, защото твоята работа е лош резултат, липса на пари, гламава народопсихология и там има една либерална идея, за която нема да бъдеш простен.

Но истина е проста и частично оправдаваща Максим Генчев - незнаещите “Записките” няма как да получат добър филм за Ботев.

Това не оправдава Максим. Но пък трябва да смири мене и вас. 

Тая история трябва да се снима. Ако забраните да се снима историята, децата няма да я знаят дори по счупения начин. Снимайте още Ботев. 

Защото без Ботев сте само едни хора в един ресторант, нешастници.