Веднъж Джон Малкович…

Веднъж Джон Малкович отишъл на театър. 

Обаче той е модерен човек, освен това даже и знаел за четвъртата стена в театъра.  

И решил Джон Малкович да обърне четвъртата стена така, щото той да гледа театър от сцената, а не него да го гледат.
Речено-сторено. 

Сцената не била сцена, а била зала. Зала с един зрител. А залата станала сцена. И по средата седи Джон и гледа български театър.
Страшен експеримент. 

Тъжен бил българският театър. Злобен някакси. Пък бил и категоричен, истеричен, необясним, хем бил абсурден, хем бил страшно не-модрен.
Залата се мислела за зала, но била сцена, публиката се мислела за публика, но били актьори. И тия актьори изиграли пиесата на дебилното си превъзходство над един букет. 

Много абсурдно, много модерна работа. Едни хора, които превъзхождат един букет - ментално, емоционално и политически. Това била темата на театъра, който гледал Джон. Много прогресивен театър, много. Театър, който обърква. Нечовешки театър.

Джон си тръгнал от театъра, облечен със сив шал и кафява шапка. Това може да се каже само за един едничкия път, в който Джон Малкович гледал български театър. За останалото Джон мълчи и не е удобно да го питаме.

*** 

Колаж: Моджо