Когато подобни убийства зачестят, значи държавата наистина вече я няма

Убийството на Алексей Петров отваря една огромна тема. За мен не са толкова важни нюансите около самото действие, а какво символизира. 

Това не е първият опит за покушение срещу Алексей Петров. Успешното му осъществяване означава две неща. На първо място е важно да помним принципа, че и най-слабата държава е по-силна от най-силната мафия. Тоест службите за сигурност или са толкова разградени, че вече нищо не контролират или имат (съ)участие.

Напоследък Алексей Петров се занимаваше с политически архитектура. Беше застъпник да има правителство. Сам признаваше за някакви интересни срещи с политици в ресторанта му. След оправдателни присъди по знаковото дело "Октопод".

В България такова нещо като разделение на властите е храна за големи наивници и баламурници. Сега повече отвсякога стана ясно, че външната геополитическа сплав не прави държава. Повечето ще констатират, че се връщаме към 90-те.
Но защо тези неща се случваха тогава? Заради мътилката, подходящите условия. Когато подобни убийства зачестят, значи държавата наистина вече я няма. Една от основните й дефиниции е свързана с легитимното право на насилие. Мутрите изземват това право и разчистват показно сметките си. 

Сега това се случва отново. Подозирам, че кутията на Пандора е окончателно отворена отново. Очаква ни тежък и турбулентен период, но и прозорец от възможности. Ако достатъчна част от шлаката се изчисти, може да се създадат по-надеждни възможности за изграждане на държавност върху реални фундаменти. А именно национален капитал, а не подкупен компрадорски с чужд произход и въжделения!