Към онези с телефоните, които не разбраха цар Самуил

Към онези с телефоните, които не разбраха цар Самуил
04-10-2026г.
0
Гост-автор

Ако не ви е ясно, фб приятели, които въстанахте срещу връщането на цар Самуил в родния му град; които не осъзнавате символното значение на почитанието към царя, отбранявал най-дълго България. Ако, размахвайки телефон, не можете да разберете как лично, лично и лично един цар е държал високо меча, воювайки срещу враговете на родината в продължение на ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ. Как един жестоко ранен в битка воин е благославял съдбата, че е осакатен в лявата, а не в дясната ръка. Как е преодолявал обичайните предателства, които нашите управници правят в тежки за  родината им дни, значи
не знаете и не желаете да знаете смисъла на понятието царско и мъжко достойнство.


Не разбирате смисъла на историята като процес , съставен от причини и следствия.


Ако не беше Самуил с непреклонната му борба, България нямаше да съществува днес. Защото неговото упорство в НЕПРЕДАВАНЕТО (каквото упорство не проявиха нито един от последните Асеневци) беше убедителен аргумент пред Византия, че ако и да унищожи една държава, не може да унищожи нейния народ. Ако не беше Самуиловата борба, българите нямаше да имат пример и упование - освен през християнството - да не се претопят в гърци и турци. Който българин забрави Самуил и Христос, той се погърчи и потурчи. 


През първи век преданието за саможертвата на Христос стана импулс за създаването,  разрастването и тържеството на християнството. Преданието за саможертвата на Самуил даде смисъл на по-нататъшното СЪЩЕСТВУВАНЕ на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. 


Затова смея да кажа, че има двама български герои, които чрез непоколебимост и осъзнатост на своята саможертва имат същото значение за българите както Христос за християните. Това са цар Самуил и Васил Левски. Ако не беше Исус, символът Исус, християнството нямаше да съществува. Ако не беше символът Самуил и Левски, българите нямаше да съществуват. 


А докога - това зависи вече от нас. Всеки край на едно историческо съществуване започва с поругаване на символите му. Погребението на най-достойния български цар в сърцето на България е почит към символите на България. Не се съществува само с хляб. С хляб живеят животните, с идеи - хората.

© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.