Без да мисля за събитието, по случайност се оказах на едно от най-откритите места в София, когато от юг се появи огромния товарен самолет Спартан съпроводен от четири изтребителя. В забавен ход и достатъчно ниско над града, гледката бе велика. Дълбоката символика веднага стана видима: останките на последния български цар на Златния Век пристигат от Егея в София. Именно този миг трябваше да бъде миг на обединение на нацията. За съжаление не всички го прочетоха така. Огромната част от народа, обаче, почувства за пръв път, от години насам, някаква откровена гордост. Най-малкото беше изложена някаква базова държавност, която поне аз не бях виждал от много отдавна. Това не е одобрение на правителството, а обективна оценка на събитието. Самуил е в самите основи на северо-македонската идентичност. Пристигането с военни почести на неговите останки в София е огромен удар върху македонските ревизионистки амбиции. Очите в скулптурата, разбира се, са най-спорния момент, но не е спорно какво те виждат: ослепената войска, която се материализира пред този зловещ поглед. Тази история е втъкана плътно в идентичността на българина също. Именно затова завръщането на царя предизвиква такива емоции, изплували от колективното подсъзнание на населението. В този миг партийните битки трябва да млъкнат, за да бъде отдадена почест на миналото
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.