Каролин Галактерос: Ще ни жертват в конфронтацията с Русия, а останалият свят ни гледа с насмешка

Каролин Галактерос: Ще ни жертват в конфронтацията с Русия, а останалият свят ни гледа с насмешка
17-06-2024г.
0
Гост-автор

Автор: Paix et Guerre par Caroline Galactéros

Ясно е, че не френските неоконсерватори, а още по-малко американските неоконсерватори и войнстващият атлантизъм на Америка ще ни спасят. Точно обратното, те ще ни пожертват на олтара на влошаването на конфронтацията в Украйна срещу Русия на тяхно място от тяхно име за наша сметка - не само Франция, която иска да бъде първа, най-добрият ученик, но и цяла Европа. Не помагаме на Украйна, като я въоръжаваме, а удължаваме агонията и затъването ѝ. А ние поемаме напълно несъразмерни рискове, пораждайки сами възможността за руска атака срещу нас, което наистина е глупаво. За Украйна също трябва да се върнем към реалността, трябва да разберем, че сме сгрешили. Направихме си лоши сметки, които днес се обръщат срещу нас. И не искам Володимир Зеленски да бъде смятан за новия Чърчил - новият Чърчил, който току-що си е купил ново голямо казино в Кипър, вероятно с част от парите, които му даваме. Има граници на неприличието, има граници на нечестността, просто има граници! И мисля, че сме ги достигнали, а това само дискредитира още повече нашите европейски елити.

Добър вечер, скъпи приятели! Вие сте с “Paix et Guerre” (Мир и война), това е 22-то му издание. Радвам се да ви видя отново! Благодаря ви за даренията, за подкрепата, за всички ваши послания и окуражаването, защото то е много важно за мен и ми дава желание да продължа. Благодаря и за критиките ви! Не се колебайте и със съветите - това не означава, че ще следвам всички, но преди всичко не се колебайте, включително да задавате въпроси!

Днес няма да започна с въпроси, защото искам да говоря за това, което се случва във Франция, където политическата ситуация се клати като лодка, след като президентът на републиката обяви след резултатите от европейските избори, че разпуска Националното събрание и след няколко седмици ще бъдат организирани парламентарни избори. Не мога да не говоря за това. Трябва да анализираме какво се случи, едновременно с последствията върху начина, по който другите отвън гледат на нашата страна, върху политическата ситуация и, разбира се, последиците, които това би могло да има за войната в Украйна, в зависимост от новата конфигурация в Национално събрание. И така, това е наказателен вот за политиката на правителството и тази на президента от няколко години, дори отпреди това правителство. Според мен това е и явна съпротива срещу принудителния ход към европейски федерализъм, т.е. срещу целия този дискурс, че днешната власт е проевропейска, че това е “партията на Европа”. Значителен брой избиратели имат друга представа за Европа. Това не означава, че са антиевропейци. Те я виждат различно. Мисля, че една голяма част наши съграждани са заинтересовани от запазването на влиянието на нациите в европейската цялост. Това не означава да се изхвърли европейското бебе с водата. Точно обратното. Това означава да бъдем в такава позиция и с достатъчно силно разположение на духа, че да можем да влияем на Европа и да я насочим да служи много повече на нашите национални интереси.

Има няколко възможни концепции за Европа. Европа на нациите не е лоша и вероятно това е желанието на милиони хора в нашата страна и не само в нея, тъй като т.нар. тревожен напредък на крайнодесни или популистки движения в Европа изразява доста висока степен на съзнание и здравомислие сред голяма част от гласоподавателите. Постоянната символична конфискация на европейската идея в полза на федералистката визия, вид сливане на европейските държави в една голяма, привидно идеална цялост, е провал. Тази визия се провали. Колкото до Франция, добре видяхме, че зад неодобрението на водената в момента политика, има отвращение, стаен гняв, а също и стаен страх и то не само спрямо икономическата и социална политика на правителството или на неговите предшественици. Мисля, че политиката на правителството и президента за конфликта в Украйна предизвика страх, че ситуацията ни се изплъзва и ще има трудно поправими последици. И наистина ние сме на хлъзгав наклон. Застрашени сме от кървав катаклизъм и може би е време да се поправим и да покажем, че хората не са съгласни да се ангажират физически за хипотетични ценности в украинския конфликт, да се изправят директно срещу Русия.

Това не отговаря на желанието на французите и мисля, че точно това беше казано в един по-голям “пакет” на критики и отхвърляне. Това е и отхвърляне на тази практика на политиката като спектакъл, като чиста комуникация, все по-откъсната не само от международната реалност, но дори от френската реалност - реалната ситуация, в която живее една голяма част от нашите съграждани. И тук не говоря само за изключително скромните хора, но и за голяма част от френската средна класа. Мисля, че този вот е искане за връщане към реалността. Дали това е провеждане на руската пропаганда? Не. Това е наблюдение на реалността. Това че наблюдаваме ситуация, която е неблагоприятна за нас и която ни поставя в несигурно положение заради собствените ни решения, не е руска пропаганда или руска намеса.  

Поразителното е, че си имаме работа с елити, и то не само от управляващото мнозинство, но и в целия френски представителен апарат, които живеят в някаква метавселена, в пълна липса на връзка с реалността - не само на Франция с останалия свят, но дори във Франция има скъсване с реалността, казват, че французите не разбират нищо, че са неблагодарни. Всъщност, ако тези представителни елити са ментално и символично ограничени, ако губят усет за националния интерес, за отговорността за своите дела и решения и за факта, че трябва да се отчитат, и се ограничават до собствените си интереси, материални, професионални, кариерни и т.н., значи сме в разлом, който все повече ще се задълбочава и напразно ще казват “наливате вода в мелницата на крайната десница”.

Но всичко това, резултатът на Националния сбор не пада от небето, каквито и да са неговите качества и недостатъци! Това е вот на разлюбване и най-вече на голямо недоверие. Политиката не е само споделяне на утопии и на поддържане над водата на лодката, пълна с пробиви и дупки. Става дума и за ценности и аз искам да се върна към тях, защото това е едновременно човешки, политически, геополитически, културен въпрос и според мен това е един от големите ни недостатъци. Тук говоря за тази част от света, към която принадлежи Франция, към която принадлежа и аз - западната и европейска част на света. Този постоянен израз на нашето морално превъзходство и защитата на ценности, които в крайна сметка биха оправдали всичко, включително фалшива защита, какъвто е случаят в Украйна, съжалявам, че го казвам, но трябва един ден да се поинтересуваме какъв е този режим. Какви са нашите ценности и с какво са по-привлекателни и динамични спрямо останалия свят днес? Аз мисля, че това е един от големите въпроси и ще трябва да престанем да бъдем като коне с капаци и да предефинираме база от ценности, които не са западни сами по себе си; които ще бъдат по-широки, по-богати, за да се възстанови поне малко доверието в нас в световен мащаб и дори вътре в собствената ни страна. Защото погледнато отвън, тези постоянно размахвани ценности, които никой никога не изрича ясно, освен републиката, правовата държава, свободата, равенството, братството, ако попитате повече страни по света, те ще ви кажат, че имат абсолютно същото нещо и не е нужно да го слагат като надпис на паметниците. Те го мислят и вярват, че въплъщават форма на равенство, на зачитане на многообразието, на братство, форма на съхраняване на културното и историческо наследство. Така че трябва наистина да изградим отново основа от ценности, които можем да съобщим и споделим като нещо привлекателно и които най-вече отговарят на преживян опит, на глобална, колективна човешка реалност.

Очевидно ще трябва да поизчистим всички двойни стандарти, които любезно прилагаме в името на нашите ценности, които наричаме правила и които често се свеждат до интереси, заради които не само вече не ни вярват, но и все по-трудно ни понасят и имат все по-малко желание да зависят от нас или дори да се съюзяват с нас.

В тези европейски избори, в случая във Франция, страни като Китай или Русия и дори други виждат подем на т.нар. популистки движения, които те не смятат за популистки, а по-скоро народни, във всеки случай представителни на народите, което е добра новина, защото това изразява вътрешния провал и недоверие към европейската политика на днешна Европа, възприемана като много свирепа и много пристрастна и напълно безразлична към фундаменталните интереси на народите. Ако погледнете какво стана в Германия, разбира се и у нас, във Франция, във Великобритания също, където политическият спектър със завръщането на Найджъл Фараж се променя, всичко това приема доста суверенистка окраска. Може би сме напът да преоткрием добродетелите и заслугите на суверенитета, но доста отдавна три четвърти от света го направиха и не само, че нямат никакви скрупули, но и смятат, че това всъщност е нещо много хубаво. Това е елемент от тяхното оцеляване и развитие.

Несъмнено гледат с ирония и дори насмешка на това, което става в Европа.

Ясно е, че не френските неоконсерватори, а още по-малко американските неоконсерватори и войнстващият атлантизъм на Америка ще ни спасят. Точно обратното, те ще ни пожертват на олтара на влошаването на конфронтацията в Украйна срещу Русия на тяхно място от тяхно име за наша сметка - не само Франция, която иска да бъде първа, най-добрият ученик, но и цяла Европа. Поразително е безсилието на западните политици, разводът с техните народи, илюзиите, поддържани от нашите управляващи в нашата европейска младеж - “всичко ще бъде наред”, “голямата тема е околната среда, няма други”, “ние сме острието на модерността, на световната прогресивност”. Трябва наистина никога да не си се качвал на самолет, за да повярваш на подобни празни приказки. Ние сме във фалит, в сериозна вътрешна ситуация със сигурността и много сериозна външна ситуация със сигурността и до голяма степен ние сме отговорни за това влошаване.

Едно от най-неотложните неща е да се намали напрежението в Европа, противно на онова, което разправят всички войнолюбци, да спре тази свирепа подкрепа и да се постигне някаква умереност и баланс на френската позиция за Украйна, а президентът на републиката да помисли малко повече преди да прави неуместни и крайно опасни изявления за Русия.

Говорих на живо за един институт, който се казва Institute for Global Affairs, който е направил голямо проучване сред 3500 души, европейци и американци, за продължаващите конфликти в Близкия изток и Украйна, и резултатът е много интересен. Резултатът е, че здравият разум наистина е на страната на обикновените граждани, т.е. всички са разбрали, че трябва да се постигне усмиряване, че трябва да спрем да поставяме Русия в ъгъла и да се надяваме, че тя ще излезе изключително отслабена и че дори не бива да мечтаем, че Украйна ще отвоюва териториите, които вече е загубила в тази война. И това го казват между 85 и 95% от европейците и американците. Ето че когато се поставят въпроси, хората разсъждават много ясно, много прозорливо. Приканвам ви наистина да го видите този институт, базиран в Ню Йорк. Това е институт, който си поставя за цел да предефинира основите на нов атлантизъм. Тоест основите на възможното ново влияние на САЩ и на техните европейски съюзници, т.е. на нас, което все пак е много добра идея. Затова трябва да се помисли по въпроса за ценностите, трябва да се положат основите на ново западно влияние, което няма да бъде влияние от хегемоничен тип. Това е очевидно. Вече не е възможно, дори не е желателно и води единствено до сплотяване на всички останали срещу нас. Това не е много умно при сегашното състояние на съотношението на силите, което няма да бъде в наша полза в следващите години. Американците са създали този институт, би било добре да имаме същия във Франция. Във всеки случай по-висока степен на осъзнаване на рисковете при западните народи, отколкото при техните управляващи, с изключение на неколница, които са като самотни рицари и са смятани за ужасни крайнодесни популисти.

Стига толкова с епохата, когато Хилари Клинтън, с най-презрителния си вид, говореше за избирателите на Доналд Тръмп като за deplorables, “окаяници”, жалки, окаяни хора, които нищо не разбират.

Тя си запушваше носа, при нас беше същото - “запушвам си носа, какъв ужас, крайната десница!”. Още говорят за крайната десница, надават викове и пак го има това смайващо презрение към масата избиратели, които гласуват за тези партии. Това е напълно отживяла визия за политиката, особено когато претендираш, че си демокрация, правова държава, в която съществува свобода на изразяването и тези партии са част от републиканската система. Да се надяваме, че какъвто и да е окончателният състав на Националното събрание, той ще позволи да се стабилизират нещата и да стане по-трудна, дори да спре постоянната масивна подкрепа за Украйна, особено в сферата на въоръжаването. Не помагаме на Украйна, като я въоръжаваме, а удължаваме агонията и затъването ѝ. А ние поемаме напълно несъразмерни рискове, пораждайки сами възможността за руска атака срещу нас, което наистина е глупаво. За Украйна също трябва да се върнем към реалността, трябва да разберем, че сме сгрешили. Направихме си лоши сметки, които днес се обръщат срещу нас. И не искам Володимир Зеленски да бъде смятан за новия Чърчил -

новият Чърчил, който току-що си е купил ново голямо казино в Кипър, вероятно с част от парите, които му даваме.

Има граници на неприличието, има граници на нечестността, просто има граници! И мисля, че сме ги достигнали, а това само дискредитира още повече нашите европейски елити. Ако мислеха не само за политиканските си интереси, а за тези на Франция, нямаше да стигнем дотук. Наистина мисля, че това, което се случи вчера, е възможност и може би е възможност за президента на републиката и за тези, които ще управляват с него след няколко седмици да извършат тази радикална промяна на нашата външна политика, което става абсолютно спешно, жизненоважно за нашата страна. Тоест реалистичен, радикален завой на външната политика на Франция. В това ново правителство трябва да се намери, разбира се в съгласие с президента, достоен министър на външните работи, който има визия за света, международен опит, който разбира, че трябва да се върнем към диалог, че трябва да се поправят щетите - да се поправят! - не само спрямо Русия, а спрямо всички, спрямо значителен брой страни - в Близкия изток, Африка, Иран, навсякъде.

Трябва да се излезе от голямата лъжа за тази война в Украйна, да се види света такъв, какъвто е, пълен с опасности, но също така и пълен с възможности. И когато погледнем картата, разбираме, че възможностите са разположени на изток от нас. Егоцентричното държание все пак има граници и трябва да поговорим за това, което се случва в световен мащаб, защото докато мъчително провеждахме нашите европейски избори, се случи едно събитие в Русия, което съществува от години и което се нарича SPIEF, т.е. Международният икономически форум в Санкт Петербург. В сравнение с него Давос е микроскопичен, а тази година още повече, защото форумът в Санкт Петербург постигна успех, съизмерим с международната и дипломатическа реабилитация на Русия в световен мащаб.

Не съм проруски настроена, когато казвам това, а просто наблюдавам. И какво се наблюдава? Че това издание на Международният икономически форум в Санкт Петербург събра над 20 хил. участници. Присъстваха 139 страни. За няколко дни бяха договорени спогодби за 78 млрд. долара. Имаше делегации, бизнесмени, и мога да ви кажа, че и американците присъстваха на форума. Темата тази година беше “Основата на многополюсния свят - формиране на нови точки на растеж”. Това е нещо повече от програма - реалност, която се случва. Това е руската, също и китайска визия за света с големи регионални центрове, разбира се, начело с китайско-руската двойка. И когато видите успеха на това събитие, както и успехите на срещите на върха на БРИКС, или на срещите на върха Русия-Африка, или Китай-Африка, или Владивосток, пълно е със събития, които се случват в мащаба на Евразия, за които никога не чуваме в Европейския съюз! Наистина е смайващо, че живеем в съвсем малка клетка извън света, напълно затворени. Всички тези събития и форумът в Санкт Петербург имат безумна привлекателност в очите на страните от Глобалния юг, все пак това са две трети от планетата.

Трябва да се събудим. Евразия става център на света.

Когато казах това през 2016 г., ме гледаха с изблещени очи. Сега това е ясно - това е центърът на огромно всеобщо партньорство с многобройни разклонения във всички области, не само икономически, а във всички области, с всички членове на останалия свят, които искат. Тоест това е вид заграждение, което събира всичко това, създава връзки, кръстосани интереси, прави предложения, поражда сигурност, позволява сътрудничество, благоприятства трансфера на технологии и т.н. и т.н. и което предлага нова алтернатива на нашия ред, основан на правила, който никога не е нищо друго, освен ред, основан на нашите правила, които светът все по-малко понася. Така че този форум в Санкт Петербург имаше огромен успех. Това събитие показа, особено тази година, този огромен процес на интеграция, като голям жив организъм, чийто клетки се движат във всички посоки. Форумът в Санкт Петербург е място, където се срещат всички тези хора, но кой се среща там? 139 страни в света, всички членове на БРИКС - тези, които вече са членове, и тези, които искат да станат, сега те са около шейсетина, т.е. те се увеличават с всеки изминал ден. Не знам дали оценявате какво означава това. Но също така и всички членове от Шанхайската организация за сътрудничество, която съществува от 2001 г. Това е организация, която в началото, след края на Студената война и разпадането на съветското пространство, имаше цели, свързани предимно със сигурността, а после лека-полека разшири спектъра от възможните си действия и интереси и днес това е все по-мощна организация, от която би трябвало да се поинтересуваме, би трябвало да имаме посланици, пратеници, хора, които да отидат в Шанхай. Би трябвало дори да бъдем наблюдатели - Франция е част от Евразия! Шанхайската организация за сътрудничество има девет страни членки, като две от тях се присъединиха неотдавна. Ще ги цитирам - очевидно Китай и Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Пакистан и Индия се присъединиха последни. Има наблюдатели - Беларус, Афганистан, Монголия, има и много партньори - турците, арменците, азербайджанците, кувейтците, саудитците, емирствата, египтяните, катарците, непалците, бирманците, камбоджанците, шриланкцийците, жителите на Малдивите. Това е много! Шанхайската организация за сътрудничество също би трябвало да бъде в центъра на нашето внимание. Нашите дипломати би трябвало да се опитат да вкарат Франция в подобен кръг, дори само като наблюдател. А Африка, определени африкански страни, са в процес на присъединяване. Сергей Лавров прекарва живота си в Африка! Има истинска интеграцията между динамиката на БРИКС, динамиката на Шанхайската организация за сътрудничество, на Евразийския икономически съюз, на Организацията на Договора за колективна сигурност.

Всички организации днес, покровителствани, ръководени, поддържани от Пекин и Москва, наистина са в колективна динамика, която трябва да имаме предвид и да не гледаме на нея непременно като на враждебен и противников свят. Това е напълно контрапродуктивно. Няма да ви говоря за БРИКС, защото искам да направя отделно предаване само за БРИКС, но те ще имат среща на върха в Казан в края на октомври, където се очакват тридесет делегации и вероятно ще има важни новини.

Всичко това е дедоларизацията на света, която се ускорява.

Неотдавна Владимир Путин призова за дъмпинг на враждебните валути - накратко, долара и еврото. А през това време какво толкова интелигентно правим ние на фона на това огромно движение? Въобразяваме си, че вероятно ще успеем да обърнем хода на нещата, присвоявайки, конфискувайки лихвите на руските авоари в Европа - има милиард и половина, които ще бъдат предоставени през юли на Украйна, това го съобщи г-жа Фон дер Лайен, и 90% ще бъдат посветени на закупуването на оръжия. Това е интересно. Много добре знаем, че Русия смята това за кражба и, честно казано, това е явна кражба. И докато се случва, което ви описах, ние, в нашата метавселена, решихме, че трябва да се опитаме да притиснем още Русия, т.е. отмъкваме ѝ парите, отмъкваме лихвите от авоарите ѝ, като същевременно все пак се надяваме, че това, което е останало от газопровода Русия-Украйна, през който тя продължава да доставя газ - което носи пари на Украйна и на някои страни от Източна Европа! -  ще продължи или че Азербайджан ще може да поеме щафетата. Действията ни са напълно противоречиви и всичко това няма край. Подхранваме враждата, правим все по-невъзможно това да се промени и дори не ви говоря за мирната конференция в Швейцария, която не е ясно за какво ще послужи - там няма никой, който наистина има значение и може да промени ситуацията по един или друг начин.Дотук стигнахме, а Русия продължава все пак да обяснява някои неща.

Във военно отношение на украинците изобщо не им се получава на фронта.

Шефът на Федералната служба за сигурност Александър Бортников съобщи, че зад терористичната атака в руския търговския център “Крокус сити хол” стоят украинците. Сега те го знаят, разследването приключи, сигурни са, имат доказателства и вероятно ще има наказателни мерки, някои очевидно вече се случиха. На следващо място, за F-16 Русия каза, че ако излетят от чужда база, за да нападнат руските сили, включително в Украйна, в руската част на Украйна, въпросните чуждите бази и самите самолети ще станат легитимни цели за руските въоръжени сили. Следователно е ясно! Какво искаме? Световна война ли искаме?

А ние, малката Европа, ще бъдем преден ешелон на големия Атлантически алианс, който един ден ще бъде в състояние да се конфронтира, да се изправи срещу Русия?

Във всеки случай аз приемам това изявление на Москва като доста умерено и същевременно като доста ясно предупреждение. Това е: не искаме ескалация, но ако продължавате да правите изявления, като тези на Байдън неотдавна, ще трябва да понесете последиците. Не е трудно да се разбере. (…) Добре виждаме, че САЩ ще оставят украинското бебе на европейците, да се оправят с него за своя сметка, за да се фокусират върху истинския си враг, още по-голям от Русия, който е Китай.

Ще завърша с Израел и Газа - там все още е ад. Равносметката, която виждаме е невероятна. Говори се за 37 хил. убити, 85 хил. ранени. Говори се също за перспективата за израелска атака срещу Ливан и “Хизбула” беше много ясна, като заяви, че ако Израел реши да опита да нападне Ливан, ще има големи изненади и мисля, че това не бива да се подценява, защото може да се стигне до пълно опожаряване на региона, ако Израел направи това. Пак казвам, че “Хизбула” не е Хамас. Доверието в Израел продължава да спада в международен план и дори в Америка. Изолацията е все по-тежка. Израелският министър Бени Ганц, противник на Нетяняху, напусна управляващата коалиция заради същия въпрос: Каква е стратегията? Къде отиваш, Биби? Израел няма средствата да издържи война на изтощение и точно това му обещава “Хизбула”. Сред добрите новини е, че бяха върнати четирима заложници, но все пак с цената на 300 убити и 700 ранени палестинци. Това е Пирова победа. Масовият глад продължава и освен това, временното пристанище, монтирано от американците, на брега на Газа, предназначено уж за хуманитарна помощ, всъщност отчасти служи на израелските сили.

Ще завърша, като ви кажа, че докато си въобразяваме, че можем да бъдем полезни с нещо и правим изявления за другите, иранците и саудитците се срещнаха на ниво външни министри в рамките на съвета на министрите от БРИКС в Нижни Новгород. Така ще завърша - нашата западна сграда се пропуква от всички страни, като стара дреха - вдигате едната си ръка и тя се къса, завъртате се - продължава да се къса. И какво ще стане накрая? Може би трябва да се опитаме да я зашием, нещо да направим? Или да сменим плата? Дигите се вдигат, включително в Близкия изток и това ирано-саудитско сближаване показва, че вече няма табута.  Напускам ви с тази новина, която смятам за добра, защото мисля, че всички актьори трябва да заговорят отново един с друг, включително Израел.

Благодаря ви, че ме слушахте! Ще ви помоля да лайкнете, ако ви е харесало, да споделите и да кажете на приятелите си да се абонират за Paix et Guerre. Ще се срещнем отново другата сряда в 19 часа! Благодаря и приятна вечер!

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.