Kак се празнува Освобождението на място, където свободата...не струва нищо

Казах си: ще изчакам, нека минат няколко часа! Може пък да ми хрумне нещо... Погледах телевизия, почетох в интернет, слова, интервюта… 

Не се просълзих, думите падаха на земята преди да ги уловя и се чупеха, защото отвътре бяха празни. Не успях да хвана нито една. След тях останаха само остри парчета стъклена обвивка (на които можеш да се порежеш) и усещането, че ще се дотътри чистачка и ще ги смете под някой стар килим. И ще стоят там ненужни, докато дойде празникът на българската писменост. Тогава чергата ще бъде вдигната, думите залепени криво-ляво и употребени като втора цедка. “Същите думи - нови изречения!” - това беше мотото на последния вестник, в който работех. Издържах само 15 дни в него...

Казах заупокойна молитва. Ах, странно нещо е молитвата! В нея можеш и да не си коректен. Защото Бог гледа какво има в сърцето (ако и него не си счупил без да искаш, като някоя евтина прахосъбирачка, забравена на библиотеката, например - керамичен слон, от тези, дето носят пари, когато е поставен със задника напред). Назовах покойните, за които се помолих! Знам, сега не бива да се прави така, работим с абстрактни понятия. Дошли някакви хора и ни освободили от други хора. Толкова. Кои били едните, кои другите, остави сега... 

Днешната "правилна" кръвожадност изисква да превземе не само настоящето, но и миналото. Да ни откаже да мислим за друго, освен в нейната матрица. Сякаш винаги я е имало само нея и друго, освен нея, не е имало (както беше доскоро с грипа). Но (все пак) прошепнах думите, които казвам пред лицето на Всемогъщия по време на Великия вход: “Помени, Господи, в Царството Си блажено починалия наш освободител - императора Александър Николаевич и всички воини, паднали на бойното поле за нашата вяра и Освобождение!” Предварително се извинявам, че днешните ужасяващи събития не са превзели напълно паметта ми и все още дръзвам да я употребявам и за други цели, макар и само в молитва. Сигурен съм, че след време ще се намери технологичен начин подобни волности да се поправят. Тогава ще мислим по човешки (т.е., така, както ще бъде задължително да мислят човеците), ще бъдем добри и ще крещим в общ глас по сутрешните телевизионни блокове към малцината лоши: “Пукнете всички лоши, та да останем само ние, добрите!” Но... До достигането на този връх на “християнската” философия има още малко време...

Както и да е, разсеях се, а думата ми беше за друго! Честит празник! Аз съм сред хората, които смятат, че този ден вече не може да ни е национален празник! Защота свободата е духовно състояние, което се постига в борба с греха! Тази битка ние сме отказали да я водим отдавна, няма смисъл да се преструваме. Никой не може да те освободи от страстите, които обичаш. На който и континент да живее, каквато и армия да има. Робът никога не става свободен, ако първо не развърже ума си. Иначе просто си търси нов господар. Имало е време, когато България е била свободна. Имало едно време...

Ето ви нещо сериозно! Човекът, който бленува за свобода в Христа, знае, че всяка беда е предизвикана от греховете. И се бори с покаяние, с молитва, с насилие над падналата си воля, та да се научи тя да приема Божията воля! Къде е покаянието ни, къде е молитвата, щом сме загрижени? Ние се грижим с ненавист... Свободният в Христа съчувства и се моли дори за враговете си. Поробеният от страстите използва всяка трагедия, за да посочи виновни и да оправдае омразата си, да я усети като добродетел, като святост! Робът и тиранинът често са свързани с веригите на взаимната изгода. И помежду им свободата е излишна! Запомнете това!

А и празник - добре, но свободата е опасно нещо! Затова си има компетентни органи, които контролират свободните - какво да гледат по телевизията и какво не! Току-виж зрителите се оказали дебили и взели, че се объркали как да мислят! Това не е севернокорейска цензура, а “насочваща демокрация”. Няма нужда да разбираш дали нещо е лошо или добро! Няма ги неправилните медии, няма проблеми - чисто освобождение, ма как да го отпразнуваш?

А и как се празнува Освобождението на място, където свободата... Щях да напиша: не струва нищо. Но не е вярно! Струва 5 лева. Знаете ли защо точно толкова? Защото 5 лева са нищо! Но от друга страна, има израз: “5 лева са си 5 лева!” Тук продадеш свободичка за 5, там за още 5, ето ти парцалки, дрънкулки, автомобилче, постче, кариерка, достойнственце... Не се притеснявайте, че скачат цените, нали имаме свобода, ще я продадем и всички ще се наядем.

От друга страна, малко е късно да въвеждаме 24 май за национален празник! Да не бяхме обезсмисляли думите, да не ги бяхме изпразвали от съдържание... Ще кажете: “Ама те хората са свикнали да им се подхвърлят словесни кокали без месо!” Да, свикнали са, ама няма да празнуват! Кой има Духа на Светите братя, та да разкаже кои са и за какво са се борили... Не, няма да стане! Пък и за да е националният празник точно на този ден, поне висшите управници трябва да са грамотни. А напоследък имаме ли такъв обичай? Само питам...

Но не унивайте! Националният празник може да е всеки петък вечер! Кой не обича петък вечер? Непрекъснато се повтарят призиви, че трябва да се намери поне един ден, в който да се обединим! Има! И не само един! Всеки петък вечер! Няма да се веят знамена, а салфетки! Вместо речи, депутатите ще пеят! Няма нужда от досадни думи, политиците ще викат “ъ-ъ чеки, чеки мауко” и “на-на-най-на”, а телата ни сами ще разбират призивите и ще реагират на тях!

Ето, все пак успях да кажа нещо хубаво, нали? Не? Е, нищо, нали ви казах, думите вече нямат значение! А с молитвата така и не можахме да свикнем... Задремваме...