Има нещо, което ме тормози от известно време и чаках да си събера мислите, за да го напиша. Напоследък рядко се включвам защото, да Ви призная, не виждам особен смисъл в дадената конюнктура. Чакам и аз това, което много други очакват. Останалото е “ала бала”.
Но тук иде реч за нещо, което единствено заслужава специално внимание, и не е “ала бала”.
Споделих преди време, че случващото се в ДПС е най-значимата политическа битка в държавата. Не заради съдбата на Пеевски, или тази на Доган, а защото касае нещо много по-голямо.
Ясно е за всички, че Доган е решил да си вземе партията обратно. Дори чувам, че ще се кандидатира за депутат на предстоящите, през месец октомври избори. После ще се откаже от мандата си. Бас хващам, че това ще стане точно така.
За да си върне обаче партията е необходимо Доган да мобилизира електората си, за да може структурите на ДПС да се задействат, и да изхвърлят “Феномена”, ползвайки разпоредбите на устава на партията. Това е единственият начин да го премахне. Изхвърли ли Пеевски от ДПС, “Феноменът” приключва. Това би било една чудесна новина за цялата държава.
Има обаче един проблем. И той е как да обосновеш Доган пред Пеевски пред електората на ДПС?
Единственият начин, за голямо съжаление, е да се ползва етническата карта. И това поставя два огромни казуса пред държавата ни.
Първият е, че турското разузнаване ще се намеси, за да проникне още по-дълбоко в България. Виждате, че и Пеевски и хората около Доган се редуват да се снимат с турския посланик. Без въобще да им мигне окото. Последствията от това няма да усетим сега, но ще се влачат години, създавайки огромен потенциален проблем пред вътрешната ни сигурност. Вторият, още по-сериозен проблем, е че ще се възбуди етническото усещане за специфична принадлежност на българските турци.
Познавам много български турци. Това са трудолюбиви, мирни хора, които въобще не се интересуват толкова от политика. Искат да работят и да живеят мирно. Те отдавна са избрали България. Светът е отворен, който иска да ходи в Турция, ходи. И повечето ходят, ядат баклава и се връщат. Но това, което Доган се опитва да направи е съзнателно да възбуди едно забравено усещане в българските турци. Хубавото е, че са мъдри хора, може и да не му обърнат внимание - много се надявам. Но може и някой от тях да се хванат на въдицата.
А пропо, Доган никога не е бил “архитект” на етническия мир. Смятам, че ролята му е силно преувеличена. Смятам, че се е самоопределил като такъв, за да може да създаде и ползва ДПС за лични облаги, и да участва в голямата схема, възползвайки се от страховете на българите. “Без Доган нямаше да има етнически мир” е широко разпространено политическо клише сред нас, българите, а не сред българските турци.
Покрай това се е увъртял в схеми до уши. “Вълци” и необезпечени кредити за 150 милиона, теми актуални днес, са само капка в морето от това, което той и хората около него правят вече 35 години.
Проблемът е, че Доган може спокойно, в настоящата ситуация, да се превърне в архитект именно на обратното на това, за което “всички го уважаваме”. И това е много опасно.
Надявам този процес да се следи много близо от службите ни за сигурност защото това, за разлика от много други обстоятелства във фокуса на медиите, е реален проблем.
На фона на това наистина всичко друго е “ала бала”.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.