История от Атон: Когато бях харизанин

В началото на това лято бях харизанин в манастира “ Свети Георги Зограф”, на полуостров Атон. Работихме в маслиновите горички и за вечеря се прибирахме препълнени с пепел, слънце и красиви гледки в душите, и така нападахме храната сякаш за пръв път разбирахме смисъла и. Понякога на вечеря имаше и чаша вино, там не се плюнчиш над нея два часа, да я душиш, да я кандилкаш с преценящ поглед. Тупваш я на едри глътки, защото след малко ще чистят. А на излизане от столовата си като бебе в тяло на възрастен, хем ти се бяга по горите, хем знаеш, че си голям за тия неща.Абе зареден.
Та в такова състояние срещнах отец Партений и започнахме дълъг разговор за историята на манастира. Оказа се, че от първия строеж днес е запазен само един каменен фриз, който е вграден над една от вратите. Не спирах да задавам въпроси, а този човек все едно бе машина на времето. Виждах докато говореше. 
За историята на манастира и основателите му - Моисей, Йоан и Аарон можете да прочетете и в Уикипедия, но пред мен в този миг оживя градежът, чиито останки днес са някъде под вътрешния двор; наетите войници пазещи работниците и монасите от набезите на египетските пирати, пръхтящите от товара  и жегата коне, четириъгълните кули които изникват първи за да отбраняват... А хълмовете   ги виждах зад гърба на говорещия.
Та... Това видях, това нарисувах.
Картината отново е част от колекцията на Исторически парк. Ако ви допада, споделете я!

Автор: Мирослав Йотов, фейсбук